1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр. София, 11.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева търг. дело № 60150 по описа на Трето гражданско отделение за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу решение № 121 от 08. 04. 2016г. по в. търг. дело № 805/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, І-ви състав, с което е потвърдено решение № 578 от 29. 10. 2015г. по търг. дело № 537/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място] баня, м. „С.“, кв. 121, сумата 40 320 лв., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, съставляваща платено възнаграждение по развален договор за изработка на 10 броя елементи от сферографичен чугун EN – GJS – 500 – 7 по стандарт EN: 1563:1997, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, сумата 10 211. 15 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съставляваща лихва за забава върху главницата, за периода: 21. 01. 2012г. – 16. 07. 2014г. и сумата 3 821. 25 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата съдебна инстанция, като ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебните разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 500 лева за адвокатски хонорар.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси от значение за изхода по конкретното дело:
1. „Може ли при обсъждане на събраните доказателства по делото съдът да възприеме от техническите експертни заключения само една от вероятните причини като единствена причина за настъпването на определено събитие, а останалите вероятни причини, които са посочени в експертизите да отхвърли като такива, без да се позовава на други доказателства по делото и цитирайки погрешно експертните заключения?“;
2. „При вероятни няколко причини за настъпването на определено събитие, които причини са в зависимост от различни страни в процеса, следва ли да се обсъди възможността за съчетаване на 2 или повече от тези причини и наличието на евентуално съпричиняване?“;
3. „Може ли Възложителят да черпи права от собствената си неизправност?“;
4. „Може ли при обсъждане на събраните доказателства по делото съдът да приеме, че един технически стандарт с точно посочени химически параметри не е спазен, само защото вещите лица се позовават на други химически параметри извън тези посочени в стандарта и има ли съдът съответните технически познания за подобен извод?“ ;
5. „Може ли да се прави оценка за качествата и показателите на определен материал при липса на самото изделие, в което е вложен материала, при липсата на преки доказателства, относно характеристиките на същия този материал и при наличието само на косвени доказателства (документи с химически параметри, за които се знае, че не са окончателни)?“ и
6. „Може ли един договор за изработка да бъде развален на основание чл. 265 ал. 2 и по отношение на вещи, които са част от по-голяма серия, и които вещи НЕ са били рекламирани, нито са били върнати на производителя към момента на прекратяването на договора или преди това?“.
Ответникът по касационната жалба [фирма] подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за недопускане на касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по обуславящ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с цена на иска над 20 000 лева, но не са налице посочените от касатора общи и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 за допускане на касационно обжалване по същество по поставените въпроси.
Въззивният съд приема за установено по делото, че страните са били обвързани от договор за изработка на 10 броя изделия /кокили/ от сферографичен чугун EN – GJS – 500 – 7 по стандарт EN: 1563:1997, по конкретно зададени от ищеца – възложител технически параметри на елементите и изготвен чертеж; че съобразно договореното на 10. 05. 2011г. ищецът е заплатил на ответника – изпълнител авансово сумата 16 128 лв. с ДДС, а остатъкът от договореното възнаграждение – непосредствено преди доставката на първите 5 кокили, доставени на 14. 07. 2011г. с двустранно подписан приемо – предавателен протокол; че останалите 5 кокили са получени от възложителя на 28. 09. 2011г. отново с двустранен приемо – предавателен протокол; че десетте изделия са били придружени с удостоверения за качество, издадени от производителя [фирма] и че при пускането им в експлоатация всички 10 броя изделия са дефектирали, като 7 от тях са върнати на производителя с протокол, съставен на 06. 12. 2011г..
Пловдивски апелативен съд достига до фактическия извод, че основна причина за дефектирането /спукването/ в процеса на производството на 10 броя изделия /кокили/, произведени от ответника по поръчка на ищеца, е лошото качество на материала, несъответстващо на договореното техническо задание /изделията не са изработени с договорения от страните материал сферографичен чугун EN – GJS – 500 – 7 по стандарт EN: 1563:1997, а с обикновен сив чугун/, поради което при използването им по предназначение в производството на ищеца са се оказали негодни за употреба. Горепосоченият факт е изведен поради неналичността на дефектиралите изделия при никоя от страните от приетото заключение на техническата експертиза на вещото лице Р. С., според което пукнатините в изработените по договора между страните 10 броя изделия /кокили/ са причинени от качеството на материала, от който са били изработени – сив чугун с пластичен графит, а не от договорения сферографичен чугун, притежаващ специфичните свойства на висока якост, допълваща се от значителна пластичност и повишена термоустойчивост, като писани технологични правила не са съставяни и грешки в експлоатацията не са причина за дефектиране на кокилите. Въззивният съд се позовава и на писмените обяснения, направени в съдебно заседание пред първата инстанция от вещото лице С., от които се установява изключително занижено количество на вложения магнезий от 0.00054% в процесните изделия, при необходимо за постигане на нужното качество на сферографичния чугун от 0.05%.
Пловдивски апелативен съд приема, че като изправна страна за ищеца е възникнала правна възможност за разваляне на договора и за настъпване на правните последици за връщане на даденото по него – платеното изпълнителско възнаграждение от 40 320 лева, поради което предявеният главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр.чл. 88, ал. 1 ЗЗД и чл. 265, ал. 2 ЗЗД е основателен. За основателен е счел и искът за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, чийто размер правилно е определен от първоинстанционния съд. За неоснователно е прието становището във въззивната жалба относно прилагането на 6-месечния давностен срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД за изпълнителя за разваляне на договора поради съществени недостатъци на изработеното. Според ответника в случая такова разваляне може да бъде упражнено от възложителя само в рамките на гаранционния срок по договора, който е три месеца. Според въззивния съд, в съответствие със събраните доказателства и с постановеното ТР № 88 от 28. 02. 1984г. на ОСГК на ВС правилно първоинстаннционният съд е приложил разпоредбата на чл. 265, ал. 3 ЗЗД, като е приел, че гаранционната и законната отговорност имат самостоятелен характер и се погасяват независимо една от друга. В случая по делото ищецът претендира законна отговорност от ответника за скрити недостатъци на изработените вещи, като е упражнил правата си за разваляне на договора в предвидения 6-месечен давностен срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че касаторът не е формулирал в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, поради което не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Цитираните по – горе сочени от касатора въпроси не са обусловили правните изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение, те са формулирани абстрактно, без да имат въобще характеристиките на материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, в по – голямата си част касаят правилността на въззивния съдебен акт и в този смисъл са относими само към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касационно обжалване, а в останалата си част касаят въпроси, които въобще не са включени в предмета на делото и поради това не са обсъждани от въззивната съдебна инстанция.
Първият формулиран от касатора въпрос: „Може ли при обсъждане на събраните доказателства по делото съдът да възприеме от техническите експертни заключения само една от вероятните причини като единствена причина за настъпването на определено събитие, а останалите вероятни причини, които са посочени в експертизите да отхвърли като такива, без да се позовава на други доказателства по делото и цитирайки погрешно експертните заключения?“ не е обуславящ правните изводи на въззивния съд, тъй като според съдебните експерти дори да е имало пропуски при експлоатацията, не те, а негодният материал е причина за дефектирането на кокилите, като съдът е приел, че няма пропуски при техническата експлоатация – факт, установен с експертното заключение на Р. С. и с гласни доказателства, ангажирани от ищеца /кокилите са били предварително подгрявани на дърва според технологичните изискванията на ответника – изпълнител/. По отношение на горепосочения въпрос ответникът сочи допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, визирайки противоречие с конкретни решения на ВКС по чл. 290 ГПК, в които обаче са разгледани различни правни въпроси: в решение № 219 от 15. 10. 2015г. по гр. д. № 1896/2015г. на Трето г.о. и в решение № 457от 01. 07. 2010г. по гр. дело № 1264/2009г. на Трето г.о. касационно обжалване на въззивния съдебен акт е допуснато по различен правен въпрос: ако вещите лица посочат релевантната правна причина за отговорността за най – вероятна липсва ли пълно и главно доказване?; в решение № 508 от 18. 06. 2010г. по гр. дело № 1411/2009г. на Трето г.о. е допуснато касационно обжалване по правни въпроси, касаещи лекарска грешка и процесуални нарушения, различни от поставените от касатора; в решение № 589 от 29. 06. 2010г. по гр. дело № 1359/2009г. на Първо г.о., в решение № 72 от 12. 03. 2010г. по гр. дело № 905/2009г., в решение № 324 от 22. 04. 2010г. по гр. дело № 1413/2009г. на Четвърто г.о. и в решение № 93 от 06. 07. 2010г. по гр. дело № 808/2009г. на Първо г.о. са разрешени правни въпроси, различни от зададения от ответника по делото: следва ли въззивната инстанция да разгледа представените пред нея доказателства, когато те са допустими и относими към спора? и относно задължението на съда по същество да се произнесе по всички въведени в предмета на делото възражения срещу съдебнопредявеното вземане на ищеца, които са от значение за изхода от спора; в решение № 24 от 28. 01. 2010г. по гр. дело № 4744/2008г. на Първо г.о. касационно обжалване е допуснато по правния въпрос: може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, а да не обсъди останалите събрани по делото?, който е различен от правния въпрос на касатора; в решение №324 от 22. 04. 2010г. по гр. дело № 1413/2009г. на Четвърто г.о. правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е също различен: какво прави съдът при противоречиви мнения на съдебните експерти?, каквато хипотеза по настоящото дело не е налице.
Вторият поставен от касатора въпрос: „При вероятни няколко причини за настъпването на определено събитие, които причини са в зависимост от различни страни в процеса, следва ли да се обсъди възможността за съчетаване на 2 или повече от тези причини и наличието на евентуално съпричиняване?“ е изцяло неотносим към процесния спор. Довод за съпричиняване във вложения от касатора смисъл не е направен по делото /за първи път е въведен в касационната жалба/, а и е без значение за неговия изход, тъй като за основна причина за дефектиране на процесните изделия /кокили/ при експлоатирането им е прието и от експертите, и от съда, изработването им от различен от договорения, по – некачествен материал.
Третият сочен от касатора въпрос: „Може ли Възложителят да черпи права от собствената си неизправност?“ въобще не е обсъждан от въззивния съд /не е приета неизправност на възложителя, а напротив той е счетен за изправна страна, разполагаща с право да развали договора поради виновно неизпълнение на насрещната страна/, поради което не е от значение за изхода по конкретното дело. Освен това визираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като противоречие с решение № 419 от 25. 04. 2005г. по гр. дело № 711/2004г. на Второ т.о. на ВКС по отм. ГПК не е осъществено, тъй като цитираното съдебно решение касае скрити недостатъци по договор за изработка и давностния срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, но не и правния въпрос на касатора.
Четвъртият въпрос на касатора: „Може ли при обсъждане на събраните доказателства по делото съдът да приеме, че един технически стандарт с точно посочени химически параметри не е спазен, само защото вещите лица се позовават на други химически параметри извън тези посочени в стандарта и има ли съдът съответните технически познания за подобен извод?“ въобще не е обсъждан от въззивния съд в обжалваното решение, поради което не е от значение за изхода по конкретния правен спор.
Петият въпрос по начина, по който е формулиран от ответника: „Може ли да се прави оценка за качествата и показателите на определен материал при липса на самото изделие, в което е вложен материала, при липсата на преки доказателства, относно характеристиките на същия този материал и при наличието само на косвени доказателства (документи с химически параметри, за които се знае, че не са окончателни)?“ е изцяло абстрактен, относим към правилността на съдебния акт и е необуславящ изхода по правния спор, при разрешаването на който са взети впредвид всички доказателства по делото /писмени, гласни и заключения на вещи лица/.
Шестият въпрос на касатора: „Може ли един договор за изработка да бъде развален на основание чл. 265 ал. 2 и по отношение на вещи, които са част от по-голяма серия, и които вещи НЕ са били рекламирани, нито са били върнати на производителя към момента на прекратяването на договора или преди това?“ въобще не е обсъждан както от въззивния, така и от първоинстанционният съд, тъй като такова възражение за частично изпълнение на договора за трите невърнати от ищеца на ответника кокили, последният прави за първи път в касационната си жалба.
Непосочването на правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Следва да бъде отбелязано за пълнота, че не са налице и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като атакуваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочената от касатора практика на ВКС по чл. 290 ГПК и практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. За допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ответникът не е изложил каквито и да било конкретни обстоятелства, обуславящи допускане на касационно обжалване от значение за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото по смисъла на т. 4 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а и не е налице по отношение на който и да било от зададените въпроси на касатора необходимост от тълкуване с цел осигуряване разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите, доколкото е налична съдебна практика, ненуждаеща се от осъвременяване или корективно тълкуване, при липса на непълнота, неяснота или противоречие в материалния закон. .
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 08. 04. 2016г. по в. търг. дело № 805/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, І-ви състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: