О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 11.01.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2691/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 524/09.02.2018 година на К. С. К. , заявена от процесуалния му представител адв. М. А. – АК Б. срещу въззивно Решение Nо 6033 от 29.11.2017 год., постановено по В.гр.д. Nо 509 /2017 година на ОС-Благоевград по чл. 23, ал.1 СК/2009 год.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК- поради очевидна неправилност , резултат от грубо нарушение на императивни материално-правни норми, липса на съдържателни мотиви.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите : 1./ “Допустимо ли е въззивният съд да отхвърли иска с правно основание чл. 23СК/2009 г. с довод, че е налице разрешен , по силата на постигнато споразумение по чл. 101, ал.3 СК/85- отм. респ. по чл. 51, ал.1 СК/2009 г. , спор относно наличието на съсобственост по отношение на придобито по време на брака на страните недвижимо имущество , поради което и е неоснователен иск с правно основание чл.23, ал.1 СК/2009 г., без това споразумение да е част от доказателствения материал по делото и без ответницата да е въвела в преметната рамка на спора, чрез възражение, въпросът за непререшаемостта на спора относно обема права на съсобствениците – бивши съпрузи в общата вещ ? 2./ Съблюдавал ли е въззивният съд правилото на чл. 20 ЗЗД при преценка съдържанието на съдебната спогодба , сключена в брачния процес и изводите , че придобитото по време на брака жилище остава в обикновена съсобственост без определяне правата съответства ли на волята на страните, изразена по спогодбата ? 3./ Изложените мотиви на въззивния съд съответстват ли на изискванията за мотивиране на съдебен акт , посочени по т.4 и т.19 на ТР 1/04.01.2001 година на ОСГК на ВКС ? 4./ Неправилно ли е въззивно решение , в чието постановяване е участвал съдия по отношение на когото е било налице основание за отвод , поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила по см. на чл. 281, т.3 предл.2 ГПК , и следва ли то да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд ? произнесени в смисъл , противоречащ на посочената задължителна съдебна практика на ВКС.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите : 1./ Какво следва да е необходимото съдържание на постановеното решение , с което на правно основание чл. 51, ал.4 СК/2009г. съдът одобрява постигнато между страните споразумение за развод по взаимно съгласие, за да се направи извод , че с него е обективирана воля , че жилището , която по силата на закона е съпружеска имуществена общност, след прекратяването на брака остава в обикновена съсобственост при равни права ? 2./ Необходимо ли е да е налице изрично обективирана воля в решението , с което се прекратява брака и което по своята правна същност е съдена спогодба , че те страните се съгласяват след прекратяване на брака придобитото по време на брака жилище да остане в обикновена съсобственост между тях при посочени от тях квоти или без да се сочат квотите им или е достатъчно да е посочено , че жилището е придобито в законов режим на общност, за да се направи извод , че с него страните са прогласили, че жилището остава в обикновена съсобственост ? Изразът , че жилището е съпружеска имуществена общност, обуславя ли извод, че след прекратяването на брака остава в обикновена съсобственост между страните ? 3./ Изводът на съда , че страните са прогласили, че жилището остава обикновена съсобственост след прекратяването на брака само въз основа на съдебната спогодба по брачното дело , налага ли се от съдържанието на самото решение или е било необходимо въззивният съд да достигне до него, да установи , че съдебната спогодба отговаря на текста на подписаното споразумение в хипотезата на окончателен и необжалваем съдебен акт ? с довод , че отговорите на така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона .
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Р. Я. чрез процесуалния и представител адв. К. Д. – АК Б. , с който се поддържат обстойни доводи за липсата на законови предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси, както и за неоснователност на касационната жалба в случай , че бъде допуснато касационно обжалване.сочи се съдебна практика в насоката , в която е произнесен обжалвания въззивен съдебен акт. Претендират се разноски за касационното производство .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед предмета на делото – установителен иск за собственост с правно основание чл. 23, ал.1 СК/2009 год.
След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд , настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 , т.1 и т.3 ГПК, нито на основание чл. 280, ал.2 ГПК
Съдебното исково производство е образувано от К. К. срещу Р. Я. , с правно основание чл. 23, ал.1 СК/2009 год. с искане да се признае за установено по отношение на ответника- бивша съпруга , че придобитото по време на брака им жилище в [населено място] чрез покупко-продажба по НА 182/13.05.2004 година на негово име , е съответно негова изключителна собственост в резултат пълна трансформация на вложени за придобиването лични, извънсемейни средства.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията му на въззивна инстанция по реда на чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция с която е уважен иска на К. К. , заявен на основание чл. 23/2009 г. и е постановено ново решение , с което искът е отхвърлен изцяло като неоснователен.
Основно правно съображения ( мотив ) на въззивния съд , за да постанови този правен резултат , е направения извод , че по силата на сключеното в брачния процес споразумение относно факта , че „придобитото по време на брака на страните жилище е в режим на съпружеска имуществена общност “ , че процесният недвижим имот е в режим на обикновена съсобственост , поради което и искът за признаване на индивидуална собственост, в резултат на пълна трансформация на вложени лични , извън семейни средства по чл. 23 СК/2009 г. от К. К. , е неоснователен.
Поставените въпроси въпросите за “допустимостта въззивният съд да отхвърли иска с правно основание чл. 23СК/2009 г. с довод, че е налице разрешен , по силата на постигнато споразумение по чл. 101, ал.3 СК/85- отм. респ. по чл. 51, ал.1 СК/2009 г. , спор относно наличието на съсобственост по отношение на придобито по време на брака на страните недвижимо имущество , поради което и е неоснователен иск с правно основание чл.23, ал.1 СК/2009 г., без това споразумение да е част от доказателствения материал по делото и без ответницата да е въвела в преметната рамка на спора, чрез възражение, въпросът за непререшаемостта на спора относно обема права на съсобствениците – бивши съпрузи в общата вещ ; за това дали въззивният съд е съблюдавал правилото на чл. 20 ЗЗД при преценка съдържанието на съдебната спогодба , сключена в брачния процес и изводите , че придобитото по време на брака жилище остава в обикновена съсобственост без определяне правата съответства ли на волята на страните, изразена по спогодбата ; дали изложените мотиви на въззивния съд съответстват ли на изискванията за мотивиране на съдебен акт , посочени по т.4 и т.19 на ТР 1/04.01.2001 година на ОСГК на ВКС ; дали може да се приеме за неправилно въззивно решение , в чието постановяване е участвал съдия по отношение на когото е било налице основание за отвод , поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила по см. на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК , и следва ли то да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд“ не могат да обосноват извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Представените като задължителна съдебна практика ТР на ОСГК на ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК не сочат на противоречие по правните въпроси по смисъла на закона , доколкото съдебната практика на ВКС изрично приема ,че споразумение , сключено в рамките на брачния процес по реда на чл. 101 СК/85 год. –отм . респ. чл. 51 , ал.1 изр. последно СК/2009г. с което страните , в брачния процес , се споразумяват , че „придобитите по време на брака вещи и/или вещни права са общи, в режим на съпружеска имуществена общност “ , след прекратяване на брака от режим на бездялова съсобственост преминават в режим на обикновена , дялова съсобственост.
С обжалваното решение , въззивният съд е приел имено това , че брачното споразумение по чл.51,ал.1 in fine между съпрузите , свързано с уреждане и на имуществените им отношения по повод на прекратения граждански брак, за наличие на съсобственост по отношение на придобития по време на брака жилищен имот , препятства възможността да се води иск за пълна трансформация , който иск има за цел да установи именно липсата на предпоставките за възникване на съпружеската имуществена общност независимо от това дали е налице изрично искане респ. възражения от страна на ответника-бивш съпруг, доколкото предмет на спора са именно вече уредените имуществени отношения на прекратения брак. Не може да се сподели виждането на касатора , че споразумението по чл. 51, ал.1 СК/ 2009 г. не е част от доказателствения материал по делото , доколкото Решение No 8582/11.12.2014 год. постановено по бр.д. No 2123/2014 год. на РС-Благоевград , от което споразумението по чл. 51,ал.1 СК/2009 г. е неразделна част , е представено именно от К. К. ( т.1 от доказателствените искания) , нито , че с отговора на исковата молба е релевирано възражение , че жилищния имот е съпружеска имуществена общност, поради което не може да се приеме тезата , в рамките и на релевираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК, че обжалвания съдебен акт е постановен извън предметната рамка на спора по чл. 23, ал.1 СК/2009 г. и в грубо нарушение на съдопроизводствените правила, в т.ч. и относно наличието на необоснованото възражения за съществуващи (без да се сочат ) основания за отвод на член на съдебния състав.
По отношение на поставените въпроси , като основание да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1 т.3 ГПК настоящият състав на ВКС намира , че след постановяване на ТР No 3/2015 г. на ОСГК на ВКС, прието на 29 ноември 2018 година , търсените отговори са дадени под формата на задължителна съдебна практика. Приетото разрешение , че „ след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал.3 или по чл. 101, ал.1 СК/85 г.- отм. , съответно по чл. 49, ал.4 или чл. 51, ал.1 СК/2009 год. съпрузите са уговорили , че придобитият по време на брака имот остава съсобствен ( в случая като поледица от уговорката, че имота е придобит в режим на съпружеска имуществена общност ) помежду им , без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установи по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имуществено по чл.21, ал.2 СК/85г.-отм., съответно по чл. 23, ал.2 СК/2009г.“ сочи , че искът по чл. 23, ал.1 СК/2009 г. за признаване на изключителна собственост на придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност ( според постигнато между съпрузите споразумение по чл. 51, ал.1 СК/2009г.) недвижим имот не може да бъде проведен , тъй като не подлежи на пререшаване въпроса за наличие на съсобственост между страните-бивши съпрузи . Наличието на задължителна съдебна практика по поставени с изложение на касатора по чл. 284, ал.3 ГПК правни въпроси , в хипотезите , когато обжалвания съдебен акт е постановен в смисъла на дадените задължителни разяснения , изключва възможността да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 , т.3 ГПК.
По направеното искане от страна на ответника за присъждане разноски за касационното производство: Искането е направено своевременно, с подадения отговор на касационната жалба и изложението към нея и при изводите на състава на ВКС за недопускане на касационно обжалване , същото е основателно на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК. Представените по делото писмени документи- Договор за парва защита и съдействие 0000163196/ 19.06.2018 година и Списък на разноските ( л.188-189) обуславят извод , че разноските следва да се присъдят в направения размер, а именно за сумата 2 150 лв. ( две хиляди сто и петдесет лева).
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 524/ 09.02.2018 година на К. С. К. , заявена от процесуалния му представител адв. М. А. – АК Б. срещу въззивно Решение Nо 6033 от 29.11.2017 год., постановено по В.гр.д. Nо 509 /2017 година на ОС- Благоевград по отхвърления иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК/2009 год.
ОСЪЖДА К. С. К. от [населено място] , с ЕГН [ЕГН] да заплати на Р. А. Я. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 2 150 лв. ( две хиляди сто и петдесет лева), разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :