О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 11.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 74/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 30078/09.10.2017 г. на В. Д. Б. и частна касационна жалба вх. № 32044/ 24.10.2017 г. на П. Д. Г., приподписани от адв. И. М.-Б., срещу определение № 2220 от 21.09.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1948/2017 г. на Пловдивския окръжен съд за потвърждаване на определение № 6249 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 12455/2013 г. на Пловдивския районен съд, с което е върната искова молба и е прекратено производството за делба поради непосочване имената и адресите на наследниците на починалия П. Л. П., низходящ на общия наследодател.
С жалбата на В. Д. Б. се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно с твърдения за неприложимост на последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК, на който се е позовал въззивният съд, и от друга страна – за приложимост на чл. 29, ал. 3 ГПК за назначаване на особен представител от съда на лице с неизвествен постоянен и настоящ адрес. С жалбата, а и с представената в изпълнение на указанията на съда допълнителна жалба, се иска допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК по въпроса за приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, в частност в хипотезата на продължило четири години производство и след извършено вписване на исковата молба. Поддържа се и довод за противоречие с ТР № 3/14.03.2014 г.
С жалбата на П. Д. Г. също се навежда неправилност на въззивното определение и се претендират последиците й. Поддържа се, че първоинстанционният съд е могъл служебно да изиска информация за наследниците на починалото лице. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се навежда специалното по т. 3 съшо за приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК.
По първата жалба отговор е постъпил само от П. Д. Г., с който се признава основателността й.
По втората жалба отговор е постъпил от М. Д. Д., приподписан от адв. Б. Д., с който се оспорва допустимостта й като подадена извън срок и насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, а при евентуалност – и нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., предвид данните по делото, намира жалбите за допустими като подадени в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването- съделители, срещу преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК определение на въззивен съд, постановено по неоценяем в тази фаза на производството иск за делба. За яснота на ответницата по жалбата Д. обжалваното определение е връчено на П. Д. Г. на 17.10.2017 г., следователно жалбата е подадена в изтичащия на 24.10.2017 г. срок.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, I-во г. о., намира следното:
В обжалваното определение въззивният съд, след като констатирал, че съделителят П. Л. П., наследник на общия наследодател П. С. К., е починал, а ищецът не е посочил наследниците му, е приел, че даденото от районния съд разпореждане за посочване на имената на наследниците и адресите за призоването им е законосъобразно. Отчел е, че съдът служебно е оказал съдействие на страната за издирване на наследниците на починалия съделител чрез запитвания до съответното кметство. Приел е в крайна сметка, че въпреки продължаването на срока и съдействието от страна на съда, ищцата не е успяла да посочи ответниците, така исковата молба е останала нередовна, а оттам е формирал извод, че районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК и прекратил производството по делото.
При този предмет на делото и тези мотиви на съда в обжалваното определение, поставеният въпрос за приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК се явява обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото по приложението му ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице твърдяното от двете страни-касатори специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид служебно известна на настоящия състав практика на ВКС, в противоречие с която влиза обжалваният съдебен акт. В определение № 16 от 15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 665/2012 г. на ВКС, I-во г. о., с което касационното обжалване е допуснато по идентичен въпрос /за приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК/ и в идентична хипотеза /на неизвестни наследници на починало лице в производство за делба/ е прието, че негативните за ищеца последици на чл. 129, ал. 3 ГПК не настъпват, ако съдът не му е оказал необходимото съдействие чрез възлагане на съдебна поръчка до съответния орган в държавата, за която има данни по делото, че починалото лице последно е живяло и е оставило наследници, с цел установяване на последните.
По съществото на частните касационни жалби – същите са основателни.
Производството пред Пловдивския районен съд е образувано на 24.07.2013 г. по исковата молба на В. Д. Б. срещу останалите наследници на П. С. К. за делба на възстановени през 2010 г. земеделски земи. В исковата молба е посочено, че искът се предявява и срещу наследниците на починалия П. Л. П., непряк наследник на общия наследодател, като лица с неизвестен адрес.
Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници, П. Л. П. е починал, без да е посочена дата на смъртта, като има отметка, че е оставил наследници в Ч.. Същият е бил син на Л. П. К., на свой ред низходящ от първи ред на общия наследодател.
Както е установил и въззивният съд, на ищцата са дадени указания да посочи имената на наследниците на П. Л. П., заедно с адресите за призоваването им. Това първо разпореждане на районния съд е от откритото съдебно заседание на 16.11.2016 г. Последвало е искане за прилагането на чл. 29, ал. 3 ГПК, искания за продължаване на срока за изпълнение на указанията, като междувременно съдът е изискал служебно от кметството [населено място] личния регистрационен картон на Л. П. К., починал на 23.11.1945 г., а ищцата е представила наново удостоверения за наследници, в които обаче няма допълнителни данни в сравнение с тези по приложеното с исковата молба удостоверение по отношение на П. Л. П.. От кметството [населено място] е получен отговор, че личен регистрационен картон не може да бъде представен в съда поради това, че такива картони се водели от края на 1977 г. при въвеждане на единните граждански номера, а преди това – семейни регистри, но са запазени само тези, създадени през 1956 г.
Съгласно чл. 7 ГПК съдът е длъжен да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, а същевременно извършва необходимите процесуални действия по движението на делото и сам следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Съдът е длъжен и да обезпечи приложението на императивните материалноправни норми. При иск за делба на сънаследствен имот под страх от нищожност на същата съгласно чл. 75, ал. 2 ЗНсл, съдът следи служебно дали са конституирани в производството всички сънаследници. Същевременно съдът следва да обезпечи и приложението на императивната материалноправна норма на чл. 34 ЗС, съгласно която делбата е винаги възможна, включително против волята на съделител, като искът за делба не се погасява по давност. От посочените разпоредби се извлича задължението на съда в хипотеза, когато по делото съществуват обективни затруднения за ищеца да посочи имената на наследниците на починало лице с права в съсобствен имот, но при данни, че приживе то е напуснало територията на страната и е оставило наследници на територията на друга държава, да окаже съдействие на ищеца, като възложи съдебна поръчка до компетентния орган в съответната държава с искане да му се предоставят данни за наследниците на починалото лице.
В случая това искане /съдебна поръчка/ предвид данните по делото, че евентуалните наследници са в Република Ч., която е държава – членка на Европейския съюз, следва да се извърши по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г. на Съвета от 28.05.2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела, приложим от съдилищата на държавите – членки съгласно чл. 24, пар. 2 от съшия, от 01.01.2004 г. Първоинстанционният съд не е процедирал по указания начин и така на практика не е оказал необходимото за случая и дължимо съдействие на ищцата, въпреки че са били налице предпоставките на чл. 1, пар. 2 от регламента за задействане на съдебната поръчка, а именно доказателството да се изполва в започнатата съдебна процедура по делба на възстановени земеделски земи.
Като незаконосъобразно обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено ведно с първоинстанционното, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба за делба. За целта е необходимо да се изпрати запитване до Министерството на правосъдието за събиране на информация относно компетентния съд в Република Ч. за извършването на действия по събирането на доказателства във връзка със смъртта и наследниците на П. Л. П. – чл. 2 и 3 от регламента. Ако по този ред не се съберат необходимите доказателства, следва съгласно разпоредбата на чл. 21 от регламента да се прецени приложимостта в случая на Договора между Н. Република България и Чехословашката социалистическа република за правна помощ и уреждане на отношения по граждански, семейни и наказателни дела – ратифициран /ДВ, бр. 34 от 1977 г./, обнародван /ДВ, бр. 20 от 1978 г./, в сила от 06.01.1978 г. Ако резултатът от тези производства не удовлетворява изискванията на закона в производството да участват всички сънаследници, съдът следва да предприеме действия по назначаване на управител на незаето наследство по чл. 59 ЗНсл, но не и да прекратява производството заради недопустимост на иска поради насочването му към неидентифицирани /неперсонифицирани/ лица, за които се предполага, че са с права на собственост в заявените за делба имоти.
По довода, че е налице хипотеза за приложението на чл. 29, ал. 3 ГПК, следва да се посочи, че цитираната разпоредба намира приложение само ако ответникът е известен /персонифициран поне чрез име/ и местопребиването му е в България, но е с неизвестен постоянен и настоящ адрес, докато по делото на настоящия етап са налице данни, че лицата пребивават в Република Ч..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I -во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2220 от 21.09.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1948/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2220 от 21.09.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1948/2017 г. на Пловдивския окръжен съд и определение № 6249 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 12455/2013 г. на Пловдивския районен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска за делба съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: