ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23
[населено място], 12.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 2763/2017 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. Д. М., против определение № 2398 от 24.07.2017 г. по в.ч.гр.д. № 2739/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, е потвърдил определение от 20.04.2017 г., постановено по гр.д. № 94/2017 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е отказано на настоящия жалбоподател, в качеството му на ищец, да бъде освободен от заплащане на държавна такса. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че не са доказани обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател е поддържал основание за допускане на акта до касационно обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставил е въпросът: ” Задължен ли е съдът, при преценка основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, респективно чл. 95 ГПК да обсъди всички обстоятелства, които са от значение за тази преценка, и то не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или разноски, свързани с процесуално представителство във връзка с определено процесуално действие, а с оглед възможността на страната да се натовари с плащането на таксите и разноските в цялото съдебно производство?” Страната е поддържала, че този въпрос бил разрешен в противоречие на задължителна практика на ВКС- ТР № 6/12 от 06.11.2013 г., ОСГТК на ВКС, т.12 и с определение № 224 от 22.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1776/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. Разбирането е обосновано с кратко изложеното оплакване, че съдът не обсъдил всички фактори и обективни обстоятелства имащи значение. Поставен е въпросът: ”Следва ли, съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, въззивният съд да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания?” Страната е посочила, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 503 от 16.01.2013 г. по гр.д. № 168/2012 г. на ВКС, ІV г.о., съгласно което въззивният съд има правомощието – едновременно правото и задължението да обсъди и отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността на акта. Посочено е също, че такова разрешение е дадено и в определение по гр.д. № 1439/2012 г. на ВКС, IV г.о. Заявено е лаконично, че въззивният съд не обсъдил разходите на молителя за пътуване до работното място, издръжката на родителите и това, че имотът в Б. към момента на постановяване на въззивното определение бил продаден на публична продан. Поставен е въпросът: ” Следва ли въззивният съд да се произнесе по нововъзникнали факти и да обсъди новите доказателства, представени с жалбата в тази връзка в съответствие с чл. 266, ал.2, т.2 ГПК?” Страната е поддържала, че притежаваният от него недвижим имот – студио в [населено място], е бил продаден на публична продан, което било нововъзникнал факт, след подаване на молбата за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавни такси, като този факт бил от значение за конкретното дело. По посочения трети въпрос, се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а именно: определение № 207 от 16.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2043/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 859/11.01.2011 г. на ВКС, ІV г.о., която практика, според страната била категорична, че нововъзникнали факти и доказателства е допустимо да се сочат и представят за първи път пред въззивната инстанция.Частният касатор е поддържал още, че е налице и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност, предвид декларираните и установени факти относно невъзможността на жалбоподателя да заплати съответните съдебни разноски по водене на делото за защита на претендирани от същия права. В подкрепа на това становище е посочено обстоятелството, че при същите факти и обстоятелства е допусната правна помощ във връзка с касационното обжалване на определението за отказ за допускане на правна помощ.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от него първи въпрос е общ и съдържащ в себе си дефинитивната задълженост на всеки съдебен състав да обсъди всички факти относими към заявеното от молителя искане. Частният касатор не е обвързал този общ въпрос с конкретни мотиви на въззивният съд, а се е задоволил само общо и лаконично да развие оплакване, че съда не е изпълнил това свое задължение.Доколкото, обаче, съставът е мотивирал извода си за правилност на акта на първостепенния съд, като е отчел необходимите за този извод установени по спора факти, въпросът не установява наличие на общо основание в случая, тъй като не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият поставен въпрос също е общ, макар и към това общо съдържание касаторът да е въвел пояснението, че съдът не е обсъдил конкретни оплаквания направени с частната жалба- разходи за ежедневно пътуване до работното място и издръжка на родителите си и изнасяне на публична продан на притежаван от молителя недвижим имот. Изводът, че поставения въпрос не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК следва от това, че посочените оплаквания / третото, от които е новонастъпил и според страната факт/ не променят решаващите изводи на състава и са ирелевантни спрямо тях. Обстоятелството, че молителя има разходи за път до работното си място и изпълнява своят морален дълг да подпомага родителите си не са сред фактите, обуславящи самостоятелен извод за наличие предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, както и не могат да обосноват извод, опровергаващ съвкупната преценка на събраните доказателства от въззивния съд, както и развитите изрични съображения в тази насока на първостепенния съд по отношение, на които страната не е заявила доводи в подкрепа на това, че намира същите за неправилни във въззивната си жалба, което от своя страна би ангажирало въззивният съд да се произнесе по така въведените конкретни оплаквания. Дори, обаче и да бяха подробно обосновани във въззивната жалба като оплаквания тези обстоятелства не променят решаващите изводи на състава, поради което и тяхното необсъждане не съставлява довод водещ до извод за релевантност на поставения въпрос.
Третият поставен въпрос не е релевантен, тъй като се основава на оплакването, че съдът не бил обсъдил нововъзникналият факт за това, че декларирания от него имот – студио в [населено място] бил продаден на публична продан. Доколкото този факт не се установява с представеното доказателство пред въззивният съд, тъй като изготвеното постановление не е установено да е влязло в сила, то този факт и не следва да бъде съобразяван от въззивният съд, тъй като към момента на постановяване на определението липсват данни да е настъпил.Извън това, обстоятелство би имало релевантност, само ако въззивният съд е обосновал извода си за липса на предпоставки за заплащане на държавната такса от 40 лв. само въз основа на това, че страната притежава този недвижим имот. Съдът,обаче е отчел редица обстоятелства, свързани с установените по делото факти, поради което и дори и доказан този факт няма придаденото му от страната значение, което би обосновало релевантност на третият въпрос.
Поддържаното основание по чл.280, ал.2 ГПК е неотносимо доколкото към момента на подаване на частната жалба-11.08.2017г. тази редакция въведена впоследствие с изменение бр.86/17г. в сила от 30.11.2017г. е неприложима Този извод не се променя, поради обстоятелството, че е допуснато назначения адвокат по реда на ЗПП да представи изложение по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отстраняване недостатъците на подадената частна касационна жалба не променят датата на нейното подаване, а същите съгласно чл. 129, ал.5 ГПК се смятат отстранени именно от този момент.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на определението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2398 от 24.07.2017 г. по в.ч.гр.д. № 2739/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: