3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 13.01. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 725/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Т. М. К. е обжалвала определението на Плевенския окръжен съд № 773 от 23.09.2009г. по ч.гр.д.№734/2009г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено прекратително определение на първата инстанция и обжалването е допустимо при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че съдът е разгледал въпроса за реда, по който могат да защитят правата си лица , претендиращи да са собственици на земеделски земи, които не са били заявени за възстановяване по административен ред и са включени в резултативния фонд. Поддържа се, че специалния закон – ЗСПЗЗ не изключва общия ред по чл.124 ГПК за установяване правото на собственост като обратният извод на съда е в противоречие със съдебната практика. Представени са определение № 108/2009г. на ВКС, ІІ г.о. по ч. Гр.д.№ 90/2009г., определение № 311 от 26.05.2009г. по ч.т.д.№ 272/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 117 от 15.05.2009г. по .гр.д.№ 117/2009г. на Хасковския окръжен съд, решение № 26 от 23.01.2009г. по гр.д.№ 632/2008г. на Добричкия окръжен съд, определение № 543 /2008г. по гр.д.№ 1108/2008г. на Великотърновския окръжен съд, определение № 15 от 27.01.2009г. по ч.гр.д.№ 11/2009г. на Бургаския апелативен съд, определение № 338 от 15.10.2008г. по ч. гр.д.№ 1568/2008г. на ВКС, V г.о., определение № 63 от 10.02.2009 по ч.гр.д.№ 12/2009г. на В., ІV г.о., определение № 251 от 02.04.2009г. по гр.д.№ 64/2009г. на В., ІІ г.о.
Твърденията в исковата молба, подадена на 26.06.2009г. са, че наследодателят на ищцата М. И. В. , починал през 1974г. е притежавал земеделски земи и гори в землището на [населено място], Плевенска област, които не са били заявени за възстановяване по административен ред. Искането е да се установи правото й на собственост по отношение на ответниците – Община [населено място], Общинската служба по земеделие и Държавно горско стопанство [населено място].
Въззивният съд е приел, че искът е недопустим, защото редът за възстановяване собствеността на земеделските земи е административен , а пред съда може да се поиска само признаване на правото на възстановяване в рамките на установените преклузивни срокове , които са били изтекли към момента на предявяване на настоящия иск , такъв е и редът за възстановяване на собствеността върху горите. С оглед на тези изводи на съда от значение за допустимостта на процеса е въпросът налице ли е правен интерес от провеждане на установителен иск за собственост по отношение на одържавени земи и гори при непроведена и невъзможност поради изтичане на преклузивните срокове да се започне процедура за възстановяване на собствеността.
Съществува последователна съдебна практика на ВКС, включително и тълкувателни решения – №1/1997г. на ВКС, ОСГК и ТР и 2/1996 г. на ВС, ОСГК, в които се приема, че Общинската поземлена комисия, сега Общинска служба по земеделие е единственият орган, овластен да се произнася по възстановяване на земеделските земи, както и че решението по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ има конститутивно действие , тъй като кооперирането на земите и премахване на реалните им граници е лишило от съдържание правото на собственост, което може да съществува само върху конкретен обект. Това тълкуване се прилага от ВКС и по отношение на момента на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, доколкото в тази част разпоредбите на ЗВСГЗГФ са идентични по съдържание с тези на ЗСПЗЗ . Следователно преди постановяване на решението по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ правото на собственост не е възникнало в патримониума на правоимащите лица поради липса на обект на собствеността. В практиката на ВКС се приема, че установителен иск може да бъде предявен за защита на едно съществуващо субективно право. В нито едно от приложените решения и определения не е прието, че е допустим установителен иск за собственост по отношение на одържавени имоти, собствеността, върху които се възстановява по административен ред, тъй като право, което не е възникнало не може да бъде предмет на искова защита. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска за разглеждане по същество частната жалба на Т. М. К. вх.№ 5857/05.10.2009г. срещу определението на Плевенския окръжен съд № 773 от 23.09.2009г. по ч.гр.д.№734/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: