О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 13.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2033 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Т. С. от [населено място], подадена чрез процесуален представител адв.Т., против решение от 09.01.2019г. по възз.гр.д. № 1257/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което след отмяна на решение от 16.05.2018 г. по гр.д. № 7018/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, е определен режим на лични контакти на между бащата З. Т. С. и малолетното дете Т. З. С., както следва: Бащата – З. Т. С. ще има право да взима своето дете – Т. З. С. – всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото когато майката не ползва своя годишен платен отпуск, всяка нечетна година – за Великденските и Коледните празници, а всяка четна година – за Новогодишните празници – от 10.00 часа на първия почивен ден до 18.00 часа на последния, както и през първата половина на зимната и пролетната ваканция.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. И. Б., чрез процесуалния си представител адв. С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:
С въззивното решение е изменен режима на лични отношения между бащата и детето Т., род. 11.07.2010г., определен с утвърденото с решение № 735/26.05.2017г. по гр. д. № 2876/2017г. на Районен съд – Бургас споразумение между страните по чл.51 СК.
С цитираното решение е утвърдено и постигнато между страните споразумение, по силата на което родителските права по отношение на малолетното дете Т. се предоставят на майката, при която то ще живее, а бащата ще има режим на лични отношения с дъщеря си Т., както следва – ще има право да я вижда и взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца – от 17.00 часа в сряда до 17.00 часа в петък, с преспиване, като той ще взема детето от жилището на майката и след завършване на заниманията в детската градина или училище, и ще го връща в дома й, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка нечетна година – за Великденските и Коледните празници, а всяка четна година – за Новогодишните празници – от 10.00 часа на първия почивен ден до 18.00 часа на последния, през първата половина на зимната и пролетната ваканция.
Установено е, че и двамата родители са изключително загрижени за своето дете, като се стараят то да усеща тяхната обич, да бъде обгрижено, добре облечено и двамата родители се грижат за здравословното й състояние и нейното възпитание. От събраните по делото доказателства е прието за установено и обстоятелството, че в стремежа си да спечелят обичта на своето дете – двамата родители го поставят в много сериозен конфликт на лоялност и то се чувства объркано и по този начин трупа негативни емоции, които не може да изрази пред когото и да било от тях. От заключението на вещото лице в психологическата експертиза, както и изготвения социален доклад е установено, че детето е с изградени стабилни емоционални взаимовръзки със своите родители. Посочено е от съда, че за своето правилно и безпроблемно емоционално развитие детето се нуждае от контактите и връзките, които поддържа и с двамата си родители и нито един от тях не следва да го ограничава в общуването му с другия родители, както и не следва да го поставя дори и в минимален конфликт на лоялност, тъй като това единствено би могло да рефлектира върху отношенията му с детето и то да се настрои против него дори и на подсъзнателно ниво. Напротив – изградените стабилни емоционални взаимовръзки на детето следва да продължат да се поддържат от двамата родители и те да продължат пряко да участват в неговото отглеждане и израстване с цел пълноценното й личностно и емоционално развитие.
Прието е за установено от заключението на вещото лице, както и от изготвения социален доклад, че детето не е успяло да възприеме раздялата на своите родители като окончателен факт и то продължава да се опитва да ги обедини в едно цяло, но в този си стремеж включва и фигури, които не са от семейния кръг. Липсата на контакти и нормални взаимоотношения между двамата родители обаче препятстват детето да възприеме настъпилия разрив в отношенията на възрастните и да очертае ясно разделеното семейство, а вещото лице в депозираното заключение, както и в съдебно заседание изрично е подчертало, че липсата на диалог между двамата родители му добавя допълнителни негативи и психо-емоционалното състояние на детето може да се влоши ако тези отношения не се подобрят. Вещото лице посочва и обстоятелството, че преходът на детето от детска градина към първи клас е една голяма адаптация за самото дете и биха могли да се появят проблеми с концентрацията и с устойчивостта на вниманието му, тъй като това би било свързано с честата смяна на средата на детето, тъй като адаптационните способности на децата са ограничени.
Въззивният съд е приел, че режимът на лични контакти на детето с неговия баща следва да бъде променен поради факта, че детето е започнало своя учебен процес – завършила е първи клас и понастоящем се обучава във втори клас. Съдът е изложил съображения, че разширеният режим на лични отношения и по-специално осъществяването на контакти на детето Т. с нейния баща за времето от сряда до петък с преспиване препятства възможността детето да постигне максимална концентрация при своето обучение, както и да изгради ежедневни трайни навици при подготовката на своите уроци, приготвянето за училище и съответно – прибирането у дома. Съдът е изложил съображения, че детето трябва да е с ясни представи къде е неговият дом, къде се намира мястото му за самоподготовка в дома, ученическите му принадлежности, а при положение, че част от седмицата, в която детето най-интензивно посещава училище и се подготвя за своите уроци й се налага да сменя своя дом и да посещава дома на своя баща /а в повечето случаи – домът на жената, с която баща й има връзка/, неминуемо разконцентрира детето и внася смут и объркване в неговото ежедневие, което следва да бъде очаквано, предвидимо и спокойно. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е взел предвид и фактите, които са настъпили в хода на производството – установено , че понастоящем майката и детето са се установили да живеят в [населено място], а детето е записано да учи и посещава редовно училището в [населено място], като детето пътува с осигурения училищен автобус до училище. В решението предвид факта, че разстоянието от между [населено място] и [населено място] е 55 км, а между [населено място] и [населено място] е 51 км, е прието, че не е в интерес на детето да изминава това разстояние всяка втора и четвърта седмица – от сряда до петък, при положение, че детето следва всяка сутрин да е на училище, евентуално да посещава занималня и след това отново да изминава разстоянието до [населено място], за да се прибере в дома на своя баща. Изложени са съображенията на съда, че ноторен факт е, че учебната година – от месец септември до месец май в по-голямата си част преминава в зимните месеци, което допълнително би затруднило придвижването на детето при осъществяване на личните контакти с неговия баща от сряда до петък до [населено място] при зимни условия – обстоятелство, което не е в интерес на детето, а би могло да доведе до генериране на допълнителен стрес и напрежение у него, а така и между двамата родители.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси: 1“при изявено желание на детето да осъществява чести лични контакти с другия родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, а също така при наличието на заявена готовност от този родител към т.нар. „разширен режим“ на лични контакти между детето и този родител, изхождайки от мотива, че по-честите контакти са свързани с пътуване от едно населено място до друго, ако въпреки това разстоянието помежду им не е голямо“; 2“честите контакти между детето и другия родител, при когото то не живее, когато детето ги желае и не се противопоставя на тях, не са ли в по-голям интерес за неговото личностно развитие и душевен комфорт от това да не бъде подлагано на пътуване при осъществяване на контактите си с другия родител“; 3“може ли разстоянието между адресите на местоживеене на единия и на другия родител, когато не е голямо и е налице добра транспортна комуникация за преодоляването му, само по себе си да е основание за ограничаване на вече определен от съда режим на лични отношения между детето и родителя, при когото не живее“; 4“следва ли да бъде уважен иск за ограничаване на първоначално определен от двамата родители режим на лични отношения с детето, когато родителят, който упражнява родителските права, е променил местожителството си и по този начин сам е допринесъл за по-голямата отдалеченост на детето от другия родител“.
Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касаторът сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи, че въззивното решение по поставените въпроси е в противоречие с ППВС №1/1974г., като счита, че като се е позовал на приетото с него, че при изменение на съществуващите обстоятелства съдът отново следва да се ръководи от интересите на детето, въззивният съд не е пропуснал да цитира същото постановление, с което е прието, че мерките относно личните отношения между децата и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между деца и родители, а определените с решението на съда мерки не трябва да стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите. Настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е в противоречие с ППВС №1/1974г., защото е в интерес на детето и е определен така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между деца и родители и не намира с въззивното решение измененият режим на лични контакти между детето и бащата да е определен така, че да става допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите, именно защото е в интерес на детето и е определен така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между деца и родители. Според настоящия съдебен състав въззивното решение не е в противоречие, а е в съответствие с посоченото от касатора решение №385 от 23.01.2014г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че в практиката си по приложението на чл.59, ал.2 СК ВКС е провеждал последователно принципа, че определените мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата; че чрез постановените мерки трябва да се осигури възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към децата си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на децата. И в настоящия случай съдът е преценявал желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към детето си именно с оглед интереса на детето Т., за което е изложил подробни съображения, като за преценката на интереса на детето Т. подходът на съда не е абстрактен, а е строго конкретен и индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето като най-разнообразни прояви на личността му. Касаторът е посочил решение на районен съд, което обаче не е относимо към основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно която разпоредба поставеният правен въпрос трябва да е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Не би могло да се приеме противоречие на въззивното решение и с посочените в цитираното от касатора решение на районен съд решения на ВКС и ППВС №1/1974г., във връзка с приетото там, че в доказателствена тежест на заинтересования родител е да установи променените обстоятелства, въз основа на които се иска от съда изменение на режима на лични отношения и че във всеки случай съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по–рано взетите мерки, ръководен от интереса на детето, тъй като във въззивното решение е обсъдено наличието на промяна в обстоятелствата, при които е определен първоначално режима на контакти с детето и ефикасността на взетите по-рано мерки, именно като се е ръководил от интереса на детето Т..
Не е налице соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, има установена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика относно изменението на определените мерки за лични контакти, включително и посочената от самия касатор, и в съответствие с която е допуснато изменение на определения режим с утвърденото споразумение по бракоразводното дело на страните.
С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на малолетното дете, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.01.2019г. по възз.гр.д. № 1257/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА З. Т. С. с [ЕГН] да заплати на С. И. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: