О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№23
гр. София, 14.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1415 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е на 12.12.2017г. „частна жалба” от Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която се обжалва постановеното на 13.11.2017г. определение по настоящето дело по чл.288 ГПК в частта му относно разноските, с която Държавата е осъдена да заплати на [фирма] 18 000 лева разноски по делото. Тъй като в частта за недопускане на касационно обжалване определението не подлежи на обжалване, а с така наречената частна жалба се изразява несъгласие само с присъдените разноски, то тази „частна жалба” подлежи на разглеждане от настоящия състав по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Според молителя адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника, е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Минималното адвокатско възнаграждение според цената на иска, определено по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1505,20 лв. Обръща се внимание, че е дължимо възнаграждение само за един адвокат, както и че развилото се производство по чл. 288 ГПК не е разкрило фактическа и правна сложност, така че да оправдава завишения адвокатски хонорар.
Ответникът по молбата [фирма] я оспорва. Изтъква, че договорът за правна помощ е сключен с адвокатско дружество и възнаграждението не зависи от броя на адвокатите, работили по казуса, както и че възнаграждението от 18 000 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото – отговорът на касационната жалба е 15 страници и включва защита по множество доводи на касатора и по пет правни въпроса, сочени като основания за допускане на касационно обжалване. Наред с това, реалната стойност на спорните имоти надхвърля многократно посочения от Държавата сбор от данъчни оценки, което е видно от приложения нотариален акт от 2010г. с покупна цена 2 249 600 евро.
Върховният касационен съд, на Второ гражданско отделение, констатира, че молбата е подадена в едномесечен срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК и е допустима.
С постановеното по делото определение № 460 от 13.11.2017г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 1520 от 23.11.2016г. по гр.д. № 2128/2016г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област П.. В полза на ответника по жалбата [фирма] са присъдени разноски в размер на 18 000лв. за адвокатско възнаграждение, които са направени видно от приложените договор за правна помощ, фактура и банково извлечение.
Не кореспондира с данните по делото доводът на жалбоподателя, че възнаграждението е за повече от един адвокат. Договорът за правна помощ е сключен с адвокатско дружество и е уговорено възнаграждение за един адвокат – чл.10 от договора. Фактът, че отговорът на касационната жалба е изготвен от двама адвокати, упълномощени от представляващия дружеството, не променя характера на възнаграждението като такова за повече от едни адвокат.
Наведеното от молителя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е своевременно, тъй като той в качеството си на касатор не е имал възможност да се запознае с разноските на ответника по касационната жалба, поискани и представени с отговора.
Съгласно на чл. 78, ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая цената на предявения установителен иск за собственост е 32 506,40 лв. видно от уточнение на исковата молба от 22.08.2013г. Минималното адвокатско възнаграждение, определено по чл.7, ал.2, т.4, във вр. с чл.9, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1130 лв.
При преценката на фактическата и правна сложност на спора следва да бъде съобразено от една страна, че искът е за собственост на значим поземлен имот /с площ 152 882кв.м./, но изходът на спора е до известна степен предопределен от влязло в сила решение между страните по иск по чл. 26 ЗЗД. От друга страна, защитата на ответната страна е изготвила обстоен отговор на касационната жалба, съдържащ доводи по всички повдигнати в касационната жалба въпроси, както досежно основанията за допускане на касационно обжалване, така и по основанията за неправилност. С оглед на това настоящият състав счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Същото следва да бъде намалено и да бъде сведено до размер близък до трикратния размер на минималното възнаграждение или до сумата 3500лв.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определение № 460 от 13.11.2017г. постановено по настоящето дело в частта му за разноските като:
НАМАЛЯВА присъдените в полза на [фирма] разноски по делото, дължими от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област П. от 18 000/осемнадесет хиляди/лв. на 3500/три хиляди и петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.