О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр. София, 15.01.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 874 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 20.07.2012 год. по гр. д. № 277/2011 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 4.02.2011 год. по гр. д. № 681/2008 год. на Смолянския районен съд в частта, с която е съставен и обявен окончателен разделителен протокол на допуснатите до делба имоти и вместо това е постановил друго, с което делбата е извършена по реда на чл. 353 ГПК и са уравнени дяловете на съделителите чрез заплащане на съответните суми, а в частите, с които Л. И. А. и В. Х. М. са осъдени да заплатят суми по претенции по сметки първоинстанционното решение е потвърдено.
Въззивното решение в частта му по извършване на делбата е обжалвано с касационна жалба в срок от съделителят В. Х. М., с оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон относно начина на разпределението на имотите между съделителите, което е довело до неравенство в дяловете. Освен това при разпределението на имотите е отчетено обстоятелството за направени в тях подобрения, без да са събрани доказателства в тази насока. Съделителят поддържа и оплакване против въззивното решение в потвърдителната му част по претенциите по сметки, което не подлежи на касационно обжалване поради цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В тази част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като от развитите съображения може да бъде изведен като правен въпрос този, свързан с приложението на чл. 353 ГПК. Представена е и съдебна практика, без да се посочва твърдяното противоречиво произнасяне по въпроса за разпределението на имотите като способ за извършване на делбата, а се излагат доводи за неправилност на изводите на съда.
Ответниците по жалбата не са взели становище.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора, въз основа на данните по делото, приема следното:
Като е отчел обстоятелството, че по начина на извършване на делбата – разпределение на дяловете между съделителите, съгласно чл. 353 ГПК, страните не са спорели, както и възможността от два от делбените имоти да се обособят реални дялове, достатъчни на всеки от съделителите да се постави реален дял, въззивният съд е процедирал именно по желания от тях способ за ликвидиране на съсобствеността. Съобразил е квотите на съделителите, които са неравни, площите на обособените имоти, пазарната им оценка, както и данните по делото, че в два от имотите са построени сгради, което не е било и спорно в производството. При разпределението на имотите съдът е съобразил в оптимална степен паричното уравняване на дяловете, което е невъзможно да се избегне напълно при наличното им неравенство, като го е ограничил до разумен размер, вкл. и чрез поставяне на общ дял на част от съделителите, както и е отчел и родствената връзка между съделителите при поставянето на всеки от тях на реален дял.
Съображенията на касатора в приложеното изложение касаят процедирането на въззивния съд по разпределението на имотите, като оплакванията му не могат да бъде обсъждани в настоящето производство по чл. 288 ГПК. Последното има за предмет наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, които в случая не са налице. Дори и да се приеме от съдържанието на изложението, че е поставен като правен въпрос този за способа на извършване на делбата по чл. 353 ГПК, то липсват каквито и да е съображения за решаването му от въззивния съд в противоречие на представената съдебна практика.
Затова и не е налице релевираното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му по извършване на делбата, а в останалата му част, с която се потвърждава първоинстанционното решение по сметките – касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 291 от 20.07.2012 год. по гр. д. № 277/2011 год. по описа на Смолянския окръжен съд в частта му по извършване на делбата, на основание чл. 353 ГПК по подадената от В. Х. М. от [населено място], [община], чрез пълномощника му адв. Б. М., касационна жалба.
В тази част определението е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Х. М., чрез адв. Б. М., против горното въззивно решение в частта му по претенциите по сметки.
Определението в тази му част може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: