О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№23
[населено място], 15.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6202 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № І-77 от 26.05.2014г. по гр.д. № 279/2014г. на Бургаски окръжен съд, с която потвърдено решение №205 от 15.11.2013г. по гр.д. № 465/2013г. на Несебърски районен съд за отмяна на решенията на Общата събрание на Етажната собственост на блок „А” в комплекс”Простор”, с идентификатор 53045.213.8.1 по кадастралната карта на [населено място], проведено на 21.05.2013г.
Касационна жалба е подадена от Етажната собственост, представлявана от управителя М. Й. Х.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуално правен въпрос.
Ответникът И. Х. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 40 З. за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост на блок А от комплекс „Простор” в [населено място]. Ищецът И. Х. е собственик на апартамент в сградата. Иска отмяна на решенията на Общото събрание от 21.05.2013г. поради нарушения на закона при свикването и провеждането на общото събрание, а именно: ненадлежно уведомяване на собствениците за насроченото общо събрание и участие в общото събрание на лица, които не са собственици или обитатели на обекти в сградата.
За да уважи иска съдът е приел, че не е установено свикване на общото събрание съгласно изискванията на чл. 13 З.. В представената по делото покана не е отразено на кое лице е връчена; липсват доказателства тя да е била поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата, както изисква закона. На ответната страна са дадени изрични указания, че носи доказателствена тежест за установяване законосъобразното свикване на общото събрание. Едва с въззивната жалба е представен протокол за поставяне на видно и общодостъпно място на поканата, който протокол не е приет като доказателство по изложени от съда съображения по чл. 266 ГПК. В решението отново е подчертано, че твърдението за съществуване на този протокол е наведено за първи път едва във въззивната жалба – нито в отговора на исковата молба, нито по време на разглеждане на делото в първата инстанция е заявено наличието на такъв протокол, дори и страната да е имала уважителни причини за непредставянето му.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставеният от касатора правен въпрос, чието разрешаване според него е от значение за развитието на правото, е по приложението на чл. 266, ал.1,т.2 ГПК и е свързан с недопуснатото от въззивния съд новопредставено писмено доказателство. К. счита, че в сочената разпоредба, която допуска нови доказателства пред въззивния съд само ако страната не е могла да ги узнае, посочи и представи до подаване на жалбата, съюзът „и” следва да се тълкува в смисъл на „или”, т.е. страната да не е могла да узнае, да посочи или да представи новите доказателства. Според него точният смисъл на нормата изисква алтернативно наличие на една от трите хипотези.
Съгласно разясненията в т.4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая нормата на чл. 266, ал.2, т.1 ГПК е ясна, създадената практика по прилагането й е безпротиворечива и е достатъчно актуална, за да има нужда от осъвременяване. Използването на съюза „и” е продиктувано от разума на закона. Разпоредбата на чл. 266 ГПК е израз на концентрационното начало в гражданския процес /принципът на решаване на делата в разумен срок, заложен в чл. 13 ГПК/, възприето със сега действащия ГПК, което цели въвеждане на процесуална дисциплина и ускоряване на исковото съдопроизводство.
Поради изложеното не е налице соченото основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК и следва да се откаже достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-77 от 26.05.2014г. по гр.д. № 279/2014г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: