4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 15.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5514/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 108 от 30.04.2015 г. по гр.д.№ 1155/ 2014 г. на РС- Разград, потвърдено с решение № 101 от 24.07.2015 г. по гр.д.№ 165/ 2015 г. на Разградски окръжен съд, е признато за установено по отношение на [община], че ищецът А. С. М. е собственик въз основа на давностно владение на три имота, представляващи част от имот № 000142 по плана за земеразделяне на [населено място], Р. област.
Ответникът- [община] е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като оспорва изводите му за възможността ищецът да е придобил имотите по давност, при положение, че те са извън регулацията на селото, възстановени са от поземлената комисия в полза на общината, имат за начин на трайно ползване като „пасище, мера”, и представляват публична общинска собственост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се формулират правните въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване, а именно: 1. За възможността имот от посочената категория да бъде придобит по давност и 2. Въпросът за зачитане правната сила на решението на ПК, с което имотът е възстановен в полза на общината. Твърди се , че даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси е в противоречие със задължителната съдебна практика- ТР № 1/ 97 г. на ОСГК на ВС, р.№ 160/ 17.07. 2013 г. по гр.д.№ 921/2012 г., ІІ г.о., р.№ 15/ 3.02.2009г. по гр.д.№ 5285/ 2007г., ІV г.о., р.№ 983/29.12.2009г. по гр.д.№ 4305/2008г., І г.о., р.№ 183/ 1.04.2010 г. по гр.д.№ 3533/ 2008г., ІV г.о., р.№ 555/ 1.07.2010 г. по гр.д.№ 1259/ 2009г., І г.о., р.№ 541/6.07.2010 г. по гр.д.№ 661/2009г., І г.о., р.№ 125 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 14/2013 г., ІІ г.о., р.№ 8/ 11.02.2014 г. по гр.д.№ 4244/2013 г., І г.о., р.№ 7/ 30.03.2011 г. по гр.д.№ 229/ 2010 г., І г.о., р.№ 1103/ 7.10.2008г. по гр.д.№ 4121/ 2007г., ІV г.о., р.№ 108/ 29.03.2010 г. по гр.д.№ 296/ 2009г., ІІ г.о., р.№ 1258/ 4.12.2008г. по гр.д.№ 5521/ 2007г., ІІ г.о. и р.№ 159/ 1.07.2014 г. по гр.д.№ 1435/2014 г., І г.о. Касаторът е посочил и решения на ВАС, но те съгласно ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС не представлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Ответникът по жалбата / ищец в първоинстанционното производство/ не взема становище относно наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предявеният установителен иск е имал за предмет да се признае, че ищецът е придобил имотите по давност, във връзка с твърдението му, че ги е закупил с частни договори през 1997г. и ги владее и до настоящия момент. От данните по делото и техническата експертиза е установено, че имотите са изключени от регулация през 1964г., а понастоящем по плана за земеразделяне попадат в рамките на имот 000142 с площ 94 416 кв.м., за който имот има постановено решение на поземлената комисия, че се възстановява в полза на общината. За да уважи предявения иск съдът е приел, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер. Приел е, че има случаи, за какъвто е счел и настоящият, когато тези имоти запазват селищния си характер и могат да се придобиват по давност, без да подадат под режима на ЗСПЗЗ.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените от касатора правни въпрос и сочената съдебна практика не дават основание за допускане на касационно обжалване.
Заключението, направено от въззивния съд, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер, респ. че има случаи, в които такива имоти не се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ и могат да се придобиват по давност, е в съответствие с други казуси, които съдебната практика е разрешила по идентичен начин. Така напр. в р.№ 380/ 4.08.2010 г., постановено по гр.д.№ 110/ 2009г., І г.о. на ВКС по реда на чл.290 ГПК, е прието, че ако имотът / който е извън регулация/ не е отчуждаван, не е включван в селскостопанска организация, не е предоставян за ползване, не е възстановяван по реда на ЗСПЗЗ, нито пък за него е изплащано обезщетение по чл.12 З., а владението му е продължило и след отмяната на глава ІІ З., такъв имот би могло да се придобие по давност. В същия смисъл е и р.№ 341/ 4.08.2010 г. по гр.№ 4723/ 2008г., ІV г.о., р.№ 197/ 10.05.2011 г. по гр.д.№ 430/ 2010 г., І г.о., р.№ 883/ 14.12.2010 г. по гр.д.№ 1432/2009г, І г.о. и др. По аналогичен начин е решен и спора за имот, съседен на процесния, видно от влязлото в сила решение по гр.д.№ 70/2015 г. на Разградски окръжен съд.
В настоящия случай тези предпоставки са били налице, като изводите за това са направени след изследване на всички възможни законови и фактически хипотези, които биха обусловили някаква забрана за придобиване на имотите по давност, респ. придобиване на статут на държавна или общинска собственост.
Въпросът за статута на имота като мера или пасище, респ. като публична общинска собственост, не е определящ за изхода на делото, тъй като съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, че имотите никога не са били включвани в блок на ТКЗС, не са били пасище или мера, наоколо е имало къщи и са се обработвали от части лица, като и понастоящем се работят като отделни парцели, оградени откъм уличната регулация с плет и телена мрежа, а между имотите има слогове, по които се обработват. Фактическите изводи на съда не се проверяват от ВКС, който в това производство се произнася само по наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Не е определящо за крайния изход на делото и обстоятелството, че процесните имоти са част от по-голям имот, за който поземлената комисия е постановила решение за възстановяването му в полза на Общината. Съгласно чл.25, ал.2 ЗСПЗЗ в полза на общините се възстановяват земеделски земи, които са им били отнети безвъзмездно и са предоставени на ТКЗС или ДЗС, АПК и др., докато в случая няма данни за такова безвъзмездно отнемане. Затова въззивният съд е разгледал решението като доказателство за обособяване на т.нар. остатъчен фонд по чл.19 ЗСПЗЗ- земя останала след възстановяване на бившите собственици, която е общинска собственост. В случая обаче земята е придобита по давност от частно лице, поради което в съответствие с постоянната съдебна практика съдът е приел, че тя не би могла да се причисли към фонда на общинската собственост.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че и сочената от касатора съдебна практика не е относима към правните въпроси, разрешени от въззивния съд. Така напр. р. № 15/3.02.2009 г., р.№ 983/29.12.2009 г., р.№ 183/ 1.04.2010 г., р.№ 555/1.07.2010 г., постановени от отделни състави на ВКС, както и р. от 29.11.2007г. на Софийски окръжен съд имат за предмет произнасяне по въпроса дали решението по чл.18ж ППЗСПЗЗ трябва да е придружено със скица, който въпрос не стои по настоящото дело. Р.№ 160/17.07.2013 г. е във връзка с приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, р.№ 541/6.07.2010г. е по приложението на чл.6 от ЗС в първоначалната редакция на закона от 1951 г., а р. № 125/,5.07.2013 г. разглежда случая кога един имот се счита за безстопанствен, като по казуса се касае за дворно място и жилищна сграда- т.е. селищен, а не земеделски имот. Р. № 8/ 11.02. 2014 г. е по въпроса за значението на акта за общинска собственост, а р.№ 108/ 29.03. 2010г. е във връзка с приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, които въпроси също не са стояли за разрешаване от въззивния съд и не са били определящи за крайния изход на делото.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 24.07.2015 г. по гр.д.№ на Разградски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: