ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23
[населено място], 15.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 2904/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Т. Й. Г., Й. Т. Г. и „ Блок-Стан-БГ-Стандарт” ЕООД,гр. Хасково, против определение № 389 от 20.09.2018 г. по в.ч.т.д. № 315/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение, като неоснователно искането на настоящите жалбоподатели за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената от тяхно име, чрез адв. М Д. частна жалба вх. № 5590/0207.2018г. против определение №266/18.06.2018г.по ч.г.д. на №315/18г. на ПАС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че въпреки редовно проведеното производство по отстраняване нередовността на молбата по чл.83, ал.2 ГПК, в рамките на срока, страната не е представила изискуемите декларации за семейно и имотно състояние за физическите лица те. не е установила по отношение на тях предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК. Съдът е приел още, че търговското дружество не е след кръга лица, за които е предвидена възможност за освобождаване от такси и разноски.
Определението е правилно.
Съгласно трайноустановената практика на ВКС, по молба за освобождаване от държавна такса, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, неговото здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, съпоставими с цената на заявените искови претенции. В случая,както законосъобразно е отчел съставът на ПАС, предпоставките на нормата на чл.83,ал.2 ГПК са останали недоказани от молителите физически лица, въпреки дадената от съда възможност с изричното указване да установят по надлежния ред/ чрез представяне на декларации за семейно и имотно състояние/ своето материално състояние. Правно обосновано е и разбирането на състава, че процесуалният закон не предоставя възможност юридическо лице да бъде освободено от такси и разноски – арг. – чл.83,ал.2 ГПК. Доколкото страната не е сочила каквито и да било конкретни оплаквания за неправилност на определението, то същото като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 389 от 20.09.2018 г. по в.ч.т.д. № 315/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: