О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.23
София, 16.01..2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №466/2011 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Г. Д. и А. Г. П., двете от Б., подадена от пълномощника им адвокат Б. Ю., срещу определение №1662 от 13.07.2011 г. по ч.гр.дело № 429/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение №1757 от 28.02.2011 г. по гр. дело №.299/2010 г. на Благоевградския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за право на собственост върху процесния имот към момента на обобществяване на земите и образуване на ТКЗС.
Ж. излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос, а именно налице ли е правен интерес от водене на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, когато на ответниците е възстановен имота с позитивно решение на ОСЗ след проведена процедура по ЗУТ, а на ищците с решение по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ им е признато правото на възстановяване, но впоследствие им е съобщено, че правото на собственост не може да бъде възстановено поради липса на удостоверение по чл.13,ал.2 ЗСПЗЗ. Налага се извод, че за ищците няма влязъл в сила отказ за възстановяване на собствеността, а земите са възстановени на ответниците. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са ТР №1 от 1997 год. по гр. дело №11/1997 г. на ОСГК и две определения на ВКС. Изложени са и доводи за неправилност на определението и за противоречие с т.19 от ТР№1/2000г., ОСГК, поради това че въззивната инстанция не е изложила самостоятелна преценка на доказателствата. Според жалбоподателките след като на ответниците по иска е признато правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот, то искът с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим.
Ответниците С. М. К., В. С. К., М. С. Г., Г. К. И., С. К. С. и С. К. Я. всички от Б., не са заявили становище по жалбата.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.
Въззивният съд е приел, че след като на ищците е отказано с влязъл в сила административен акт възстановяването на собствеността върху процесния земеделски имот, то искът с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим.
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3 т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. Поставеният от жалбоподателите въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Въззивният съд е изложил мотиви в обжалваното определение като е възприел фактическата обстановка, установена пред първоинстанционния съд. Основният извод в обжалваното определение е за наличие на влязъл в сила окончателен отказ на административния орган за възстановяване собствеността върху имота, за който е налице решение по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. С последното само се признава правото да бъде възстановена собствеността върху определен имот, но с него не се извършва реституция. Това следва да стане с последващо решение на компетентния административен орган. Самите жалбоподатели са твърдяли в исковата молба, че е налице отказ на ОСЗ за възстановяване на имота и уведомление за това /по чл.18д,ал.2 ППЗСПЗЗ/. При това положение даденото от въззивния съд разрешение на въпроса не е в противоречие, а в съответствие с т.2 от ТР№1/1997г., ОСГК, съгласно която оспорването правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо производство по чл.14,ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност да бъде образувано, но не когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността. Приложените определения касаят други хипотези, когато не е налице окончателен отказ на ПК поради липса на материалноправните предпоставки на ЗСПЗЗ за реституция, а спиране на процедурата до решаване на материалноправния спор за собственост.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1662 от 13.07.2011 г. по ч.гр.дело № 429/2011 год. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: