О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр. София, 16.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 7702 по описа за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на М. И. Я. от [населено място] против определение № 470 от 23.07.2013 год. по ч. гр. д. № 4631/2013 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба вх. № 1790 от 17.06.2013 год. против въззивното определение № 2114 от 3.06.2013 год. по ч. гр. д. № 402/2013 год. на Благоевградския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратено образуваното производство.
Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като счита, че претенциите й възлизат общо на сумата от 5 000 лв. и включват обезщетение за неимуществени вреди, лихва и разноски. Излага и съображения по същество на спора, с искане делото да се върне за разглеждане на първоинстанционния съд.
Ответникът по частната жалба М. И. Б. не е взела становище по нея.
Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., като взе предвид доводите на жалбоподателката и въз основа на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Касационният съд, в предходният си тричленен състав, е констатирал, че подадената от настоящата жалбоподателка частна касационна жалба против въззивното определение, с която е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по иск за парично вземане с цена на иска до 5 000 лв. е недопустима, на основание императивните разпоредби на чл. 274, ал. 4 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Цената на предявения иск под 5 000 лв. обуславя недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК и определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, са изключени от касационен контрол.
Изводът в обжалваното определение на предходния състав на ВКС се споделя и от настоящият състав, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
Частната касационна жалба е подадена против въззивно определение по дело, решението по което е изключено от касационен контрол по силата на закона – чл. 280, ал. 2 ГПК, въвеждащ обективен критерий за достъп до касационно обжалване – цената на иска, която в случая е под предвидения размер от 5 000 лв. Същата се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от търсената сума в размер на 2 943 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, т. е. размерът на цената на иска е под 5 000 лв., изключващ от касационен контрол въззивното решение. Доводите на жалбоподателката за цена на иска над 5 000 лв. са неоснователни, с оглед данните по делото. Поради това и определението по това дело не подлежи на касационен контрол, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, както е приел и предходният състав в обжалваното определение, с което е оставил без разглеждане недопустимата частна касационна жалба против въззивното определение на това основание. Обжалваният съдебен акт следва да се потвърди, водим от което, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 470 от 23.07.2013 год. по ч. гр. д. № 4631/2013 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на М. И. Я. против въззивното определение № 2114 от 3.06.2013 год. по ч. гр. д. № 402/2013 год. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: