2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр. София,16.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4706 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Б. И. против определение № 2542/28.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 1512/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по жалбата не е представил писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, съдът е приел, че предявеният иск е процесуално недопустима и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.
Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В конкретния случай воденото срещу ищцата наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 17.02.2014г., т.е. при действието на чл.2б и чл.8, ал.2 от ЗОДОВ /обн. ДВ бр.98/2012г./. Липсата на ангажирани доказателства за започнала и изчерпана процедура по реда на глава трета „а“ от ЗСВ е довел въззивния съд до извода, че предявеният иск е процесуално недопустим.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, свързани с правната квалификация на предявения иск – като такъв с правно основание чл.49 ЗЗД /посочено в изложението като иск с правно основание чл.45 ЗЗД/ или по реда на ЗОДОВ.
Трайна е съдебната практика в насоката, в която е дал правната квалификация и съдът с обжалваното определение. С исковата молба, ищецът е претендирал обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени от нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, апр.1 от ЕКЗПЧОС. Видно от твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, наказателното производство, във връзка с което се претендират обезщетенията, е приключило със съдебен акт, постановен на 17.02.2014 г. В чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ има действие от датата на влизането и в сила. От влизането и в сила и занапред, обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ – чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ. По приключени производства, искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е допустим само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение – чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, като право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета „а“ от ЗСВ имат и лицата, чиито национални досъдебни и съдебни производства са приключили към датата на влизане на закона в сила и не са изтекли повече от шест месеца от постановяване на окончателния акт – § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/2012 г.). В останалите случаи – когато производството е приключило с окончателен акт преди повече от шест месеца от влизане в сила на измененията в ЗОДОВ, публикувани в ДВ, бр. 98/2012 г. лицата не могат да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, нито да предявят иск за обезщетение на основание чл. 2б ЗОДОВ. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които в нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС не са извършени в разумен срок на основание чл. 49 ЗЗД. В този смисъл и решение № 579 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 377/2009 г. ІV г.о. и решение № 362 от 21.11.2013 г. по гр.д. № 92/2013 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид изложеното, налице е съдебна практика по поставения правен въпрос, съобразена от съда с обжалваното определение и не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите правни въпроси касаят административната процедура по изплащане на обезщетение за постигане на споразумение по глава Трета на ЗСВ, като по делото не се спори, че такава административна процедура не е провеждана, поради което и въпросите са неотносими към спора.
Предвид изложеното не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното производство.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2542/28.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 1512/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.