4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр. София, 17.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД и ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, петчленен състав, в закрито заседание на дванадесети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: АННА ДИМИТРОВА
Членове: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Димитрова гр.д. № 23 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.
С определение № 5311 от 09.05.2014 г. на Пловдивския районен съд, ГК, Х състав, постановено по адм.д. № 5140/2014 г., образувано за разглеждане на заповед № ЗД-06-4/27.04.2012 г. на О. у. на о. с а. ц – [населено място] по оспорване на решение № 41, т. 2 и т. 3 от протокол № 8 от 28.03.2012 г. на О. с. – С. като взети в нарушение на § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/ДВ, бр. 62 от 2010 г./, е прекратено производството по делото и е повдигната препирня за подсъдност относно компетентността за разглеждане на делото между Пловдивския районен съд и Пловдивския административен съд като делото изпратено на ВКС за разрешаване на повдигнатия спор.
За да се произнесе, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, след проверка на данните по делото и изтъкнатите доводи, съобрази следното:
Оспореното решение на О.с. – С. е издадено на основание § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ/ДВ, бр. 62 от 2010 г./. Тази норма определя, че общинските съвети следва да предоставят земи от общинския поземлен фонд по искане на общинската служба по земеделие, когато тази служба е признала правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници/т.1/; в изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост/т. 2/ и обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена/т. 3/. С обжалваното решение общинският съвет е отказал да уважи искането на общинската служба по земеделие за предоставяне на земя от общинския поземлен фонд, която да бъде възстановена в полза на наследниците на К. И. К., в чиято полза е издадено решение от органа по поземлената собственост, с което се признава право на възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот, представляващ лозе от два декара, находящо се в землището на [населено място], [община], в м.”Б.”, попадащ в имот № ******, с площ 12,179 дка в м.”Б.” – пасище, мера – публична общинска собственост. Това решение на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ не е краен акт, а елемент от фактическия състав на процедурата по издаване на крайния акт от общинска служба земеделие и подлежи на обжалване като индивидуален административен акт, както по силата на общата разпоредба на чл. 45, ал. 3 ЗМСМА, така и по аргумент от разпоредбите на чл. 45ж, ал. 2 и ал. 3 ППЗСПЗЗ, които предвиждат неговото връчване по реда на АПК и предпоставят от влизането му в сила последващото произнасяне на общинската служба по земеделие, с чието решение завършва процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, то има конститутивен характер и съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Ето защо обжалваното решение на общинския съвет не е от категорията актове, за които нормата на § 19 от ЗИД на АПК/ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г./ предвижда обжалваемост пред районния съд, тъй като това решение не е издадено от административен орган, разполагащ с материална властническа компетентност да се произнася по претенции за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и съответно с него не приключва административната процедура по заявената реституционна претенция в полза на правоимащите лица по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ едва след влизане в сила на решението на общинския съвет по ал. 2, органът по поземлената собственост се произнася с решение за възстановяване на собствеността, респ. с отказ, който подлежи на обжалване по общия ред на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ като индивидуален административен акт на орган по чл. 31 ЗСПЗЗ, обективиращ произнасяне по претенцията за възстановяване на собствеността, поради което по силата на § 19 от ЗИД на АПК/ ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г./ компетентен да се произнесе по такава жалба е районният съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Налице е и регламентирана процедура за оспорване на актовете на общинските съвети от областния управител по специалния закон, която изключва общия ред за обжалване на актовете по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
По изложените съображения, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че доколкото обжалваният административен акт не разкрива характеристиките на индивидуален административен акт, постановен по искане за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, на общо основание /чл. 128, ал. 1, т. 1 и чл. 132, ал. 1 АПК/ същият ангажира компетентността на административния съд. В този смисъл е и установената съдебна практика с определение № 42 от 20.12.2012 г. по гр.д. № 37/2012 г., определение № 2 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 43/2012 г., определение № 21 от 02.04.2014 г. по адм.д. № 21/2014 г. и др. на петчленни състави на ВКС и ВАС.
Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че компетентен да се произнесе по спора е Административен съд – Пловдив, на когото следва да бъде изпратено делото по подсъдност.
По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, настоящият петчленен състав на Върховният касационен съд и Върховния административен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа делото, образувано по заповед № ЗД-06-4 от 27.04.2012 г. на О. у. на о. с а. ц. [населено място] за оспорване на решение № 41, т. 2 и т. 3 от протокол № 8 от 28.03.2012 г. на О. с. – С., е Административен съд – Пловдив.
ИЗПРАЩА делото на Пловдивския административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.
Препис от определението да се изпрати на Пловдивския районен съд за сведение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
3.
4.