ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 23
София, 19 март 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, петчленен състав, в закрито заседание на втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
Соня Янкулова
Павлина Найденова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N А 35/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 63, ал. 9 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.
Образувано е по спор за подсъдност между Административния съд – София град и Софийския градски съд относно компетентния съд, който да разгледа исковата молба на И. Й. Г., с която се претендира обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди.
Исковата молба е подадена на 30.06.2017 г. до Административния съд – София град, който с определение № 5017 от 18.07.2017 г. прекратил производството по адм. д. № 7379/2017 г. и изпратил същото по подсъдност на Софийския градски съд. Съображенията са, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба навежда на иск по чл. 2 ЗОДОВ, тъй като се претендират вреди вследствие на нищожни прокурорски актове. Не са налице твърдения за претърпени вреди от незаконосъобразни административни актове – действия или бездействия, и същите да са породени от неправомерни административни правоотношения.
След получаване на делото от Софийския градски съд е образувано гр. д. № 9667/2017 г. С определение от 11.12.2017 г. съдът разделил производството, като приел за разглеждане исковата молба с правно основание чл. 2, ал. 1, т.т. 1 и 2 ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно наказателно производство срещу ищеца по н. о. х. д. № 591/1999 г. по описа на Плевенския районен съд. Разпоредено е да се образува самостоятелно дело по частта от исковата молба, която касае претенция за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от действия на администрацията в резултат от условията на живот в затвора, в който ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода” въз основа на влязла в сила осъдителна присъда по н. о. х. д. № 6/2005 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Такова производство е образувано и с определение от 15.01.2018 г. по гр. д. № 16595/2017 г. Софийският градски съд приел, че е предявен иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Посочил, че дейността по осигуряване на законосъобразни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” е в компетентността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието, неизпълнението на това задължение съставлява бездействие на административен орган и съответно за причинените от него вреди на ищеца делото следва да се води по реда на чл. 1 ЗОВОД пред административния, а не пред гражданския съд. Затова и на основание чл. 122 ГПК повдигнал препирня за подсъдност пред Софийския апелативен съд.
С определение № 512 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 392/2018 г. Софийският апелативен съд приел, че не е компетентен да разреши повдигнатия пред него спор и като се позовал на разпоредбата на чл. 135, ал. 4 АПК, изпратил делото по компетентност на Върховния касационен съд.
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
Претендира се обезщетение за неимуществени вреди, които ищецът, изтърпяващ наказанието „лишаване от свобода” в затвора в [населено място], твърди, че е претърпял в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация /вж. исковата молба, приложена по гр. д. № 35/2018 г. по описа на ВКС, и уточненията към нея с молби вх. № 125507 от 03.10.2017 г. и вх. № 154160 от 17.11.2017 г., приложени на л.л. 9 и 16 по гр. д. № 16595/2017 г. на Софийския градски съд/. В исковата молба са изнесени и обстоятелства за нарушаване права на ищеца от незаконни действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията, уреждащи равенство в третирането. Същите, обаче, не насочват към самостоятелен иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация, тъй като на първо място ищецът не сочи признак, по който да е дискриминиран, и на второ място твърденията му са във връзка с условията, при които изтърпява наказанието „лишаване от свобода”.
Съобразно така въведените обстоятелства и заявеното искане, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа и се произнесе по исковата молба на И. Й. Г. /в означената част/ срещу Министерството на правосъдието е Административният съд – София град.
С т. 8 на Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. по описа на ВКС, ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, е прието, че в случаите, когато органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода, те извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Прието е още, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража, са подсъдни на административните съдилища. Така даденото разрешение е задължително за съдилищата, поради което и исковата молба в частта й по иска за обезщетение за неимуществени вреди, претендирани от ищеца като причинени му през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, следва да се изпрати на Административния съд – София град за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа делото по иска на И. Й. Г. срещу Министерството на правосъдието е Административният съд – София град.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административния съд – София град за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3. 4.