О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 20.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 14/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от О. „Н”, с. Б. паланка, община Т., представлявано от П. Д. И. , приподписана от адвокат Ц. Б. против въззивно определение на Сливенски окръжен съд № 399/13.10.2009 г. по ч. гр. д. № 579/2009 г., с което е оставена без уважение частна жалба от О. „Н”, с. Б. паланка вх. № 7700/6.04.2009 г. против разпореждане от 24.03.2009 г. по гр. д. № 3612/2008 г. на СлРС, с което е върната като просрочена подадена от жалбоподателя въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение.
С изложението относно допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС-основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Приложено е определение № 622/30.12.2008 г. по гр. д. № 2242/2008 г., ВКС, І г.о.
Ответник по касация П. Д. Г. не е изразила становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК настоящият състав констатира, че не е налице посоченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
С обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на въззивната жалба, поради просрочение и е потвърдил разпореждането за връщането й, като е приел, че трудовият спор между странте е разгледан по реда на глава ХХV „Б” и малкото забавяне на приключване на делото не е свързано с процесуални нарушения.
От фактическа страна е установено, че с определение от 11.11.2008 г. в закрито заседание първоинстанционният съд е изготвил доклад по делото. Определението е връчено на ответника /сега жалбоподател/ на 14.11.2008 г. Делото е приключило в съдебно заседание на 18.02.2009 г. в присъствие на ищцата и представители и на двете страни. В същото заседание съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 1.03.2009 г. и че от тази дата за страните тече 14-дневния срок за обжалване на решението. В хипотезата на чл. 60, ал. 6 ГПК срокът за обжалване на постановеното решение е започнал да тече от 4.03.2009 г. и е изтекъл на 18.03.2009 г. Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена от ответника на 23.03.2009г.,поради което действително е просрочена.
В конкретния случай с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е заявено, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Липсва формулиран правен въпрос, но от изложените съображения може да се уточни процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивния съд, а именно: от кога започва да тече срока за обжалване на първоинстанционно решение, постановено по реда на глава ХХV „Б”, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК.
По посочения въпрос, обаче, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Приложеното към изложението решение № 622/30.12.2008 г. на ВКС, по гр. д. № 2242/2008 г., І г.о. е постановено при различна фактическа обстановка, в условията на която и на основание чл. 315, ал. 2 ГПК съдът е оповестил на страните, че решението ще бъде обявено в определен ден. Независимо от това на страните са изпратени съобщения за решението по общия ред на чл. 45 ГПК. В тази хипотеза ВКС е приел, че 14-дневният срок за обжалване на решението следва да се счита не е по чл. 315, ал. 2 ГПК, а по общия ред за въззивно обжалване по чл. 259, ал.1 ГПК, съгласно която разпоредба срокът тече от датата на връчване на съобщението, в рамките на който срок е подадена и въззивната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Сливенски окръжен съд № 399/13.10.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 579/2009 г. по частна касационна жалба от О. „Н”, с. Б. паланка, община Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: