2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр. С., 20,01, 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 3434 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма] срещу определение № 445, постановено на 21. 10. 2015 г. от Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, Първи състав по ч.т.д. № 642 по описа на съда за 2015 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение № 951 от 12. 09. 2015 г., постановено от Смолянски окръжен съд по т.д. № 45 по описа на съда за 2015 г., с което на частния жалбоподател е отказано продължаването на срок за обжалване на постановено по делото определение.
В частната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след съвкупна преценка на оплакванията в частната жалба и на събраните по делото доказателства, намира следното: Частната касационна жалба, с която настоящата касационна инстанция е сезирана, като подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Обжалваното въззивно определение е валидно, допустимо и правилно. В отлика от определенията, с които се отказва възстановяването на срок (вж. т. 5 от ТР № 1 от 17. 07. 2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, приложима и при действието на ГПК от 2008 г.), определенията с които се отказва продължаването на неизтекъл процесуален срок, не подлежат на самостоятелно обжалване, доколкото същите не преграждат по-нататъшния ход на делото. Правилността на изводите на съда относно наличието или липсата на уважителни причини по см. на чл. 63, ал. 1 от ГПК за продължаване на срока, както и въобще на законова възможност за такова продължаване (срв. чл. 63, ал. 3 ГПК), подлежи на преценка при последващия инстанционен контрол за законосъобразност върху актовете, които на свой ред преграждат по-нататъшния ход на производството или го завършват в съответната инстанция, в какъвто смисъл е и константната практика на касационната инстанция.
Поради изложеното частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, се явява неоснователна, а обжалваното определение на въззивния съд – правилно, поради което и следва да бъде потвърдено, със законните последици.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 445, постановено на 21. 10. 2015 г. от Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, Първи състав по ч.т.д. № 642 по описа на съда за 2015 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: