О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 20.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2626/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 127 от 11.04.2019 г. по в.гр.д. № 168/2019 г. на Окръжен съд- Пазарджик е потвърдено решение № 14 от 09.01.2019 г. по гр.д. № 208/2017 г. на Районен съд- Велинград, с което е отхвърлен предявеният от С. С. Н. против Община Велинград отрицателен установителен иск за собственост за установяване, че ответната община не е собственик на ПИ № …. с площ 1 348 кв.м и на ПИ № …. с площ 1 766 кв.м по действащия кадастрален план на [населено място].
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от адв. Ч. Ч. като процесуален представител на ищеца С. С. Н.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е разгледал наведеното с въззивната жалба възражение против заявеното от ответника придобивно основание – актове за публична общинска собственост от 1997 г. и от 2017 г. , които според жалбоподателя касаят недвижими имоти, различни от процесните. На следващо място не се е съобразил с правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните при отрицателни установителни искове, при които ищецът следва да докаже правният си интерес от провеждане на иска, а ответникът- основанията, на които твърди да е придобил правото на собственост и които изключват правото на ищеца. Поддържа, че в представените по делото актове за общинска собственост правото на собственост на ответника не е надлежно удостоверено и същите не могат да легитимират ответника като собственик, още повече, че самите те нямат правопораждащо действие. Изложени са доводи и за нарушение на материалния закон, като не е съобразено, че правото на стопанисване и управление, предоставено от държавата на държавните предприятия при преобразуването им в еднолични търговски дружества се трансформира в право на собственост върху имуществото, поради което процесните имоти, като предоставени за стопанисване и управление на „Почивно дело и курортно лечение- В.”- поделенение на ДФ” Социален отдух”- София, биха били собственост на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, но не държавна или общинска собственост.
За да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение, жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, във връзка с които в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК са формулирани няколко процесуалноправни и материалноправни въпроси, както и на и на основанието по чл. 280, ал.3 ГПК- очевидна неправилност.
В отговор на касационната жалба ответната страна Община Велинград изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че на 12.07.1999 г. между Земеделска кооперация „Марица- 95” със седалище [населено място] като продавач и жалбоподателя С. С. Н. като купувач е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот- земя с площ 4 730 кв.м, съставляваща парцел …. в кв. …. по плана на [населено място], одобрен през 1983 г, а към момента на сключване на договора- парцел …. в кв. …., ведно с построените в него две едноетажни масивни сгради съответно с площ 77 св.м и 62 кв.м. На същата датата е съставен и приемателно- предавателен протокол, с който кооперацията е предала на купувача владението върху описания имот.
Установено е по делото, че с Договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен на 21.06.1996 г. в писмена форма, с нотариална заверка на подписите от 27.02.2004 г., Земеделска кооперация „Марица- 95” е закупила от определените от Общото събрание на правоимащите лица за разпределение на имуществото на заличената Агрофирма ”Великият октомври” и Кооперативна фирма „Овощен разсадник”- [населено място] недвижим имот, представляващ почивна станция за отдих, туризъм и лечение „С. К.”- бивш почивен дом на Министерство на финансите, представляваща триетажна сграда, железобетонна конструкция, находяща се в [населено място],[жк], [улица], дворно място към нея по АДС № 2714 от 05.10.1983 г. съставляващо парцел …. в кв. …., с площ 2 270 кв.м, а по регулационен план, одобрен със заповед от 13.10.1983 г. – с площ 4 730 кв.м. , при съседи: парцел ….- държавна собственост, от три страни улици.
Установено е също, че със Заповед № 812 от 14.12.1990 г. на директора на ДФ „Социален отдих”- София е наредено в изпълнение на ПМС № 88/ 07.08.1990 г. да се предаде на Агрофирма” Великият октомври” – [населено място], като правоприемник и собственик на този актив, собствеността на почивен дом „С. К.”, заедно с отредения за него парцел …. в кв. …. по одобрения през 1983 г. план, състоящ се от 4 730 кв.м.
От основното заключение на съдебно- техническата експертиза, прието при разглеждане на делото пред първата инстанция, е установено, че парцел …. в кв. …. по плана на [населено място] е бил отреден за Почивен дом на финансите. Той има площ 4 730 кв.м и включва части от имот пл.№ …. със сгради на оранжерия, и от имот пл.№ 1521 със сграда на бивша люпилня, преустроена в почивна станция „С. К.”. Части от имоти пл.№ …. и …. са били предвидени за разширения на улица по южната част на квартала, която не е реализирана. Със заповед на кмета на общината от 1993 г. кадастралният план е попълнен с нов имот пл.№ …. с площ от около 1000 кв.м, за сметка включения в границите на парцел …. имот пл.№ …. Новозаснетият имот е бил записан на Кооперативен съюз- Пазарджик. През 1997 г. е издадена заповед на кмета на общината за одобряване на частично изменение на регулационния план, съгласно която се образува парцел …., съществуваща почивна станция и други парцели, но към тази заповед липсва скица и изменението не е отразено графично в регулационния план. През 2003 г. е одобрено изменение на регулационния план, като от парцел …. по плана от 1983 г. са образувани 3 нови парцела – …., …., в който попада сградата на почивната станция, и ….. Тяхната обща площ е по- голяма от площта на УПИ …., тъй като включва и частта от имоти пл.№ …. и …., които по плана от 1983 г. са били извън неговите граници.
По плана от 1983 г. съседен на УПИ …. от северозапад е парцел …., отреден за озеленяване, плувен басейн и пералня.
По делото е изслушана допълнителна съдебно- техническа експертиза, която е установила, че преди плана от 1983 г. е действал кадастрален и регулационен план, одобрен през 1957 г. По този план УПИ …. и …. по плана от 1983 г. са попадали върху имот с пл.№ …., записан в разписната книга към плана като общинска собственост. В имота са заснети два парника, сграда- пералня и сграда- люпилня. За имота е бил отреден парцел ….- за оранжерии. През 1964 г. е одобрено частично регулационно изменение, с което за сградата на люпилнята е обособен самостоятелен парцел ….
Преди плана от 1957 г. е действал кадастрален и регулационен план, одобрен през 1932 г. Назначената повторна съдебно- техническа експертиза, изготвена от в.л. Л. М., е дала заключение, че по този план спорните имоти попадат в кв. …., отреден за „Минерални бани” и в кв. …. а, отреден за „Обществени нужди”. При съпоставяне на плановете от 1932 г. и от 1957 г. вещото лице е достигнало до извод, че парцел ….- „За оранжерии”, се припокрива с кв. ….- „За Минерални бани”, а парцел ….- „За люпилня”- с кв. ….” За обществени нужди”.
Не е било спорно по делото, че с АДС № 2714 от 15.09.1983 г. парцел …. с площ 1 950 кв.м, , заедно с почивен дом ”С. К.” със застроена площ 325 кв.м, са актувани като държавна собственост. По делото са представени и АДС № 75 от 20.05.1949 г., с който е актуван като държавен недвижим имот, представляващ сграда- оранжерия в [населено място] при граници: от две страни улица, люпилня и дере, със застроена и незастроена площ 9 950 кв.м. Според описанието в акта сградата- оранжерия се състои от 6 блока, застроени върху 1 300 кв.м. С АДС № 76 от 20.05.1949 г. е актувана за държавна сграда за перална, на един етаж, масивна, едно помещение с два басейна за пране, застроена върху 50 кв.м и дворно място – застроено и незастроено от 50 кв.м, при граници: от две страни улица, оранжерия и дере. И двата акта са съставени преди влизане в сила на плана от 1957 г. Описанието на имотите по тях налага извод, че същите касаят частта от имота в кв. …., отреден по плана от 1932 г. за „Минерални бани”.
Парцел …. в кв. ….- „За почивен дом на финансите” е образуван с плана от 1983 г. Вещите лица са установили, че той включва част от имот пл.№ …. с площ от около 3 730 кв.м със сгради на оранжерия / закл. на в.л. Б. на л. 219-229 от първоинстанционното дело/ и част от имот пл.№ …. с площ от около 1 120 кв.м, със сградите върху него – люпилня и почивна станция, т.е. част от парцел І- оранжерия и парцел ….- люпилня, по плана от 1957 г., и двата актувани за държавни. Със заповед на кмета на Община Велинград № 443 от 19.11.1993 г. кадастралната основа е попълнена с нов имот …. с площ 1 101 кв.м, образуван от имот пл.№ …., който е записан в разписната книга на Кооперативен съюз- Пазарджик. След това изменение имот пл.№ …. е останал с площ от около 690 кв.м. Със заповед на кмета на Община Велинград от 1995 г. е попълнена кадастралната основа с нов имот пл.№ 6442. За него е отреден парцел …., чиито граници не съвпадат с границите на парцел …. по плана от 1983 г. Неговата граница от юг стига до сградата на люпилнята, като по този начин включва част площта на парцел …., върху която са били изградени две от сградите на оранжерията. Имот пл.№ …. е образуван от парцел …. и северозападната част от парцел …. Това изменение не е отразено в кадастралния план. В последващите регулационни изменения отреждането е за имоти пл.№ …. и ….
С изменение на регулационния план от 2003 г. бившият парцел …. е трансформиран в три нови парцела: парцел …. с площ 4 554 кв.м, включващ около 3 730 кв.м от парцел …. и около 825 кв. терен, предвиден за улица от юг; парцел …. с площ 1 101 кв.м, от които около 956 кв.м от парцел …. и парцел …. с площ 585 кв.м. През 2013 г. е одобрен актуализиран кадастрален план на[жк], в който имоти пл.№ …. и …. са в границите след попълването на плана с нов имот пл.№ …. С изменение на кадастралния план от 2014 г. за сметка на имот пл.№ …. са образувани три нови имота: пл.№ …., …. и …. Имот пл.№ …. е заснет в северозападната част на имот пл.№ ….. С планоснимачен номер …. остава само източната част от имот пл.№ …. преди изменението, с площ 1 348 кв.м.
Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че парцели …. и …. по плана от 1983 г. са били държавна собственост. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява правото на собственост върху парцел …. да е придобито от ищеца или неговите праводатели. Съдът е приел, че със Заповед № 812 от 14.12.1990 г. на директора на ДФ „Социален отдих”- София в изпълнение на ПМС № 88/ 07.08.1990 г. на Агрофирма” Великият октомври” – [населено място] и КФ „ Овощен разсадник” е предадено само правото на стопанисване и управление върху този имот, ведно с почивната станция, но не и правото на собственост. Не установено впоследствие имотът да е бил включен в капитала на държавно предприятие или търговско дружество с държавно имущество, за да се приеме, че правото на собственост на държавата е било прекратено и имотът не попада под действието на разпоредбата на чл. 86 ЗС, съдържаща забрана за придобиване по давност на вещи, които са държавна или общинска собственост. Приел е, че договорът за продажба от 21.06.1996 г., с който на основание чл. 52, ал.2 ППЗСПЗЗ определените по § 29 ПЗР на ЗИЗСПЗЗ лица от общото събрание на правоимащите по § 27, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ са прехвърлили собствеността върху парцел …., ведно с построените в него сгради, на ЗК” Марица- 95”- Пазарджик е нищожен и не е породил вещнопрехвърлително действие, тъй като кооперацията не е била правоимащо лице по смисъла на чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ и следователно няма право на дял от имуществото на прекратената организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, а за продажба на определена вещ от имуществото на тези организации законът поставя определени изисквания, които в случая не са били налице.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е поставил следните въпроси, за които поддържа да осъществяват хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства, приобщени към делото. Когато страните спорят относно конкретни факти и доказателства, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по защитните доводи на жалбоподателя в пределите, очертани с въззивната жалба. 2/ Как се разпределя доказателствената тежест между страните по отрицателен установителен иск. 3/ Необсъждането на част от свидетелските показания и неточното интерпретиране на други довело ли е до неправилни изводи. С оглед събраните по делото доказателства правилно ли е приложен материалният закон. 4/ До изменението на чл. 6 ЗС, основан на Конституцията на РБ от 1991 г., държавните юридически лица упражнявали ли са право на стопанисване и управление по силата на Указ 56/89 г. По силата на ПМС № 201/ 93 г. и чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ при преобразуване на държавните фирми в еднолични търговски дружества, имотите, предоставени им за стопанисване и управление, станали ли са собственост на преобразуваните юридически лица. 5/ Актът за държавна собственост и актът за общинска собственост имат ли правопораждащо действие. При липса на каквито и да са доказателства, че процесните имоти са придобити от общината по силата на конкретни факти, осъществяващи състав на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за общинска собственост в състояние ли е да легитимира общината като собственик. Законите и Конституцията предвиждат ли разграничаване между имотите, държавна собственост, и имотите, общинска собственост. При отрицателен установителен иск срещу общината, ако бъде отречен характера на имота като общинска собственост, има ли възможност за придобиване на имота по давност. 6/ Отрицателният установителен иск за собственост следва ли да бъде отхвърлен само при идентичност на имота, за който е предявен искът, и този, за който ответникът е доказал правоизключващо на поддържаното от ищеца придобивно основание.
Макар и с непрецизни мотиви, въззивният съд е разрешил поставените по горе въпроси в съответствие с практиката на ВКС.
Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при отрицателен установителен иск за собственост ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му, отричано от ищеца. Правният интерес на ищеца от провеждане на отрицателния установителен иск за собственост, обоснован с твърдението, че е придобил процесните имоти на основание придобивна давност, тъй като въз основа на предварителен договор е упражнявал владение върху тях в продължение на повече от 10 години/ чл. 79, ал.1 ЗС/, е приет за доказан, поради което и предявеният иск е преценен като допустим. Тъй като Община Велинград извежда своето право на собственост от това на държавата, в нейна тежест е било да установи, че имотът е бил държавен и при отделяне на общинската собственост от държавната е преминал в собственост на общината.
Значението на първите два от поставените от жалбоподателя въпроси за изхода на спора се основават на твърдението, че въззивният съд е приел Община Велинград да е собственик на спорните имоти само въз основа на съставените през 1997 и 2017 г. актове за общинска собственост, което обаче не съответства на съдържанието на обжалвания съдебен акт. Съдът не е приел тези актове да имат правопораждащо действие по отношение на правото на собственост на общината. След преценка на събраните по делото доказателства и проследяване на регулационния статут на парцел …. по плана от 1983 г. е направил извод, че същият е бил държавна собственост от 1932 г. и че по силата на Заповед № 812 от 14.12.1990 г. на директора на ДФ „Социален отдих”- София в изпълнение на ПМС № 88/ 07.08.1990 г. на Агрофирма” Великият октомври” – [населено място] и КФ „Овощен разсадник” е предадено само правото на стопанисване и управление върху този имот, ведно с почивната станция, но не и правото на собственост, поради което правото на собственост не е преминало към посочените юридически лица, а е останало в патримониума на държавата. Съдът е обсъдил и правоизключващите правото на собственост на общината доводи, поддържани от ищеца, че по силата на договор за продажба от 21.06.1996 г. собствеността върху парцел …. е придобита от частноправен субект – Земеделска кооперация „Марица- 95- Пазарджик, поради което след този момент същият е станал годен обект за придобивна давност и по отношение на него забраната на чл. 86 ЗС във връзка с § 1, ал.1 от ЗИД ЗС не намира приложение. Намерил е тези доводи за неоснователни, като е изложил съображения защо счита, че договорът е нищожен и не е породил вещнопрехвърлително действие. Поради това не може да се приеме, че при постановяване на своето решение въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС относно задължението му да обсъди всички събрани по делото доказателства, или относно доказателственото значение и действието на актовете за държавна, респ. общинска собственост.
Следващият въпрос – дали до изменението на чл. 6 ЗС, основан на Конституцията на РБ от 1991 г., държавните юридически лица са упражнявали право на стопанисване и управление по силата на Указ 56/89 г. и дали по силата на ПМС № 201/ 93 г. и чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ при преобразуване на държавните фирми в еднолични търговски дружества, имотите, предоставени им за стопанисване и управление, са станали собственост на преобразуваните юридически лица, не е обуславящ изхода на спора, тъй като е поставен извън контекста на установените по делото факти. Тезата на жалбоподателя е, че парцел …. е бил предоставен за стопанисване и управление на ДФ ” Почивно дело и курортно лечение”, поради което ако собствеността не е преминала към Агрофирма „Великият октомври”, това означава, че е останала в собственост на държавното дружество, т.е. правото на собственост на държавата е прекратено и се е трансформирало в собственост на еднолично търговско дружество с държавно имущество, поради което разпоредбата на чл. 86 ЗС във връзка с § 1, ал.1 ЗИД ЗС също няма да намери приложение. Тази теза се гради на предположения. По делото не са ангажирани доказателства спорните имоти да са били включени в капитала на еднолично търговско дружество с държавно имущество при преобразуването му – обстоятелство, което би обосновало приложимостта на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./. Поради това и по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е посочено само формално, без да са изложени съображения по какъв начин произнасянето на ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тези въпроси е налице трайно установена съдебна практика, на част от която се позовава жалбоподателя, за която не се твърди да е неправилна или да се нуждае от промяна.
Останалите въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК нямат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а представляват касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение, чрез които се цели проверка на обосноваността и законосъобразността на направените от въззивния съд фактически и правни изводи по спора, каквато не може да бъде извършена в настоящата фаза на касационното производство. Цялата теза на касатора се основава на извършените след 1983 г. кадастрални и регулационни промени с парцели …. и …., без да отчита, че същите са в рамките на недвижими имоти – държавна собственост. В този смисъл без значение за изхода на спора е обстоятелството дали и по какъв начин са променяни имотните граници на имоти пл.№ …. и …. и дали границите на имот пл.№ …. съвпадат с границите на парцел …. преди изменението или включват и части от парцел …., тъй като тези изменения са в рамките на държавните имоти и нямат вещноправно действие.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК като очевидно неправилно. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, решението трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. При проверка на съдържанието на обжалвания съдебен акт настоящият състав не констатира въззивното решение да е засегнато от такива пороци. Преценката дали формираните фактически и правни изводи са обосновани и правилни, е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 от 11.04.2019 г. по в.гр.д. № 168/2019 г. на Окръжен съд- Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: