1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 21.01. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 6158/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 495 от 21.12.2012 г. по гр.д.№ 539/ 2012 г. на Смолянски районен съд, потвърдено с решение № 236 от 10.06.2013 г. по гр.д.№ 86/ 2013 г. на Смолянски окръжен съд в производство по чл.109 ЗС ответникът Б. Б. Х. е осъден да премахне една метална пътека, поставена пред терасата на собствената на ищците Славей Б. Д. и З. Р. Д. сладкарница, находяща се на втория етаж в масивна търговска сграда, построена в УПИ ІХ кв.15 по плана на [населено място].
Ответникът Б. Б. Х. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че в процеса не е доказано, че ищците са собственици на терасата, покрай която минава металната пътека, както и че ответникът им пречи да упражняват правата си, още повече че понастоящем пътеката не се ползва. Поддържа и довод за недопустимост на решението поради неучастието на необходим другар- съпругата на ответника, както и поради това, че исковата молба не била вписана. Към жалбата е представено и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ищците оспорват жалбата относно нейната допустимост, както и по съществото на оплакванията за неправилност.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците и ответникът са собственици съответно на една сладкарница и на механа, намиращи се на втория етаж на търговска сграда в [населено място]. На по- преден план е сладкарницата, пред която има и тераса, а механата е след сладкарницата. За да се достигне до механата е направена метална пътека, която минава покрай терасата на сладкарницата и с това пречи на ползването на този обект. Преминаването по пътеката пречи на клиентите, които са седнали на терасата на сладкарницата, създава шум, ограничава гледката, която се разкрива пред терасата, металната конструкция, на която е поставена пътеката, пречи да се поддържа фасадата на сградата, а пътеката заема и част от самата тераса, което създава пречки и напрежение при обслужването на клиентите. Тези обстоятелства съдът е приел за доказани с оглед заключението на техническата експертиза, представената схема на обекта и показанията на разпитаните свидетели, при което направил извод, че пътеката пречи на ищците са упражняват правото си на собственост и затова осъдил ответника да я премахне. По делото е било установено, че към настоящия момент пътеката не се използва, но въпреки това съдът е уважил иска по чл.109 ЗС, като се е позовал на данните, че ответникът е предприел действия за снабдяване със строителни книжа за реконструкцията й, от което явно и недвусмислено следва извод, че има намерение да продължи да ползва пътеката, а следователно и да ограничава правата на ищеца.
Във връзка с тези изводи на въззивния съд, които са определили крайния изход на спора, касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1.Приложима ли е защитата по чл.109 ЗС, когато не е доказано, че чрез посочените от ищеца действия му се пречи да упражни правото си на собственост?
2.Приложима ли е защитата по чл.109 ЗС, когато твърдяните с иска действия не се осъществяват в сегашно време, преди и в хода на висящия процес?
3.Може ли с негаторен иск да се търси защита срещу въздействия, които създават психически дискомфорт на ищеца или срещу действия, които застрашават други имуществени или неимуществени права на ищеца, но не засягат пряко имота му?
4.Ако е налице преминаване през чужд имот без учредено право за това, коя защита е приложима- по чл.109 ЗС за осъждане на нарушителя да преустанови преминаването или по чл.75 ЗС ЗС- с иск за защита на нарушено владение.
По 1, 2 и 3 въпроси се иска допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешаването им от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а по четвъртия въпрос- по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради отсъствието на съдебна практика и значение на въпроса за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира, следното:
По първия въпрос следва да се посочи, че отговорът му зависи от конкретните доказателства, които са събрани по делото и следователно се касае за фактически, а не правни изводи на въззивния съд, които се формират след обсъждане на всички доказателства по делото, както и на доводите и възраженията на страните. Правилността и обосноваността на тези изводи не може да се обсъжда в производството по допускане на касационното обжалване, което има съвсем друг предмет, а се проверяват евентуално при проверка на правилността на решението по чл.281 ГПК, в случай че жалбата се допусне до разглеждане.
Вторият и третият въпроса са определящи за изхода на делото, но произнасянето от страна на въззивния съд не противоречи на практиката на ВКС, поради което и по тях не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По втория въпрос се твърди противоречие с р. № 57/ 26.03. 2013 г. по гр.д.№ 907/ 2012г., ВКС, ІІ г.о, но при сравняване на двете решения такова противоречие не се констатира. Преди всичко по двете решения са различни правните въпроси, по които са се произнесли съдилищата- така по р.№ 57 правният въпрос е свързан с това може ли да се уважи иска по чл109 ЗС, ако не са изследвани онези действия на нарушителите, с които се препятства упражняването на правото на собственост върху общите части на една сграда от собственика / по делото- собственик на жилище в сграда с етажна собственост, в която ответниците са премахнали един трегер, който е обща част и с това са застрашили устойчивостта на цялата сграда/. По настоящото дело този правен въпрос не е определящ за изхода на спора, тъй като въззивният съд е установил и посочил конкретно с кои действия се нарушават правата на ищците да ползват сладкарницата. Освен това състоянието на металната пътека, която продължава да съществува и към момента на провеждане на делото, при данни че се предприемат действия за снабдяване със строително разрешение за реконструкцията й, съответства на изискването нарушението да е налично, за което говори р.№ 57/ 26.03.2013 г.
Не е налице противоречие и с решение № 63/ 1.07.2013 г. по гр.д.№ 388/2012 г на ВКС, І г.о. В него действително се посочва, че негаторният иск е неприложим когато се засягат други имуществени или неимуществени права, а не правото на собственост на ищеца, но същевременно е уточнено, че наднормен шум, вибрации, неприятни миризми, замърсяване и др. подобни, са действия, които засягат именно правото на собственост върху жилището и живущите, подложени на такива въздействия. С установените по настоящото дело действия най-общо също се пречи за използване на сладкарницата по нейното предназначение, а не става дума за други имуществени или неимуществени права на собственика, поради което цитираната практика на ВКС е неотносима към настоящия случая и също не може да обоснове допустимост на обжалването.
По въпроса, залегнал в т.4 за това, че защитата следва да е адекватна на нарушението, също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В случая е установено, че неправомерното въздействие върху имота на ищците не може да се преодолее по друг начин освен чрез демонтиране на металната пътека. Въззивното решение не противоречи на представеното р.№ 132/ 30.03.2010 г. по гр.д.№ 66/ 2009г. на ВКС, ІІ г.о., тъй като по него е установено, че не построеният от ответника гараж пречи на ищеца, а само липсата на отводняване на дъждовните води от покрива, съответно на което защитата не е чрез иск по чл.109 ЗС за премахване на сградата, а чрез иск за преустановяване на това бездействие. Съгласно установената съдебна практика и специфичния предмет на иска по чл.109 ЗС с уважаването му могат да се предпишат различни действия или да се забрани извършването на такива, като решението се взема след преценка на конкретната фактическа обстановка и вида и степента на засягане на правото на собственост на ищеца, с което въззивният съд напълно се е съобразил, поради което и по този въпрос няма основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по приложението на чл.109 ЗС има създадена трайна съдебна практика, обобщена в ТР № 31/ 84 г.на ОСГК на ВС, както и практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, на която въззивното решение не противоречи.
Неоснователни са и доводите за недопустимост на решението поради липсата на вписване на исковата молба, тъй като съгласно т.1 от ТР №3 / 2009 г. на ОСГК на ВКС изискването за вписване на исковата молба на основание чл. 114 б.”в” във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по смисъла на чл. 127 ГПК /чл. 98 ГПК-отм./, а само решение, постановено по нередовна искова молба, се квалифицира като недопустимо.
По делото не е имало и основание за конституиране на съпругата на ответника като необходим другар, тъй като предметът на делото не касае спор за вещ от имуществата общност на съпрузите, както изисква ППВС № 2/ 77г., а действия на ответника, с които се нарушава правото на собственост на ищците и за които той отговаря лично.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 236 от 10.06.2013 г. по гр.д.№ 86/ 2013 г. на Смолянски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
: