2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 23
София, 22.01.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 6285/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Изпълнението по изп. д. № 20138390400926 на ЧСИ И. М. с район на действие СГС, е образувано въз основа на изпълнителен лист по решение № ІІІ-88-203/22.11.2013 г. по гр. д. № 6934/2010 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявени срещу К. Д. К. искове по чл. 143, ал. 2 СК за издръжка, и определение от 06.12.2013 г., с което на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение.
С решение № 439/20.01.2015 г. по гр. д. № 7805/2014 г. на Софийския градски съд първоинстанционното решение е обезсилено, а съдебното производство – прекратено.
В хода на касационното производство, образувано по жалби на ищците, ответникът по исковете е подал молба за спиране на изпълнението. След като с определение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 2162/2015 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., молбата е изпратена на Софийския градски съд, последният с определение от 17.07.2015 г. спрял изпълнението по изпълнително дело на основание чл. 432, т. 1 вр. чл. 245, ал. 2 ГПК.
Срещу така постановения съдебен акт Й. К. К. и Д. К. К. са подали частна жалба вх. № 100494/10.08.2015 г.
С определение от 17.12.2015 г. по ч. гр. д. № 4773/2015 г. Софийският апелативен съд, до когото е адресирана частната жалба, приел, че компетентен да се произнесе по нея е Върховният касационен съд, комуто изпратил делото, а производството пред себе си прекратил.
Жалбоподателките искат отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен с довода, че основанието, на което градският съд е спрял принудителното изпълнение, е приложимо само в хипотезата на окончателна отмяна на първоинстанционното решение, за което е допуснато предварително изпълнение.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване като преграждащ съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да спре изпълнителното производство, Софийският градски съд приел, че нормата на чл. 245, ал. 2 ГПК, която чл. 432, т. 1 ГПК визира, по аналогия се прилага и при обезсилване на първоинстанционното решение, доколкото обезсилването е частен случай на отмяната.
Така постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Тълкуването на нормите на чл. 245, ал. 2 ГПК и чл. 432, т. 1 ГПК налага извода, че спирането на изпълнението при отмяна на обжалваното решение, обхваща и случаите на обезсилване на решението, по което е допуснато предварително изпълнение. Това е така, защото последиците от отмяната на решение, когато то е неправилно, и последиците от обезсилването му, когато е недопустимо, спрямо принудителното изпълнение, са едни и същи – принудителното изпълнение се явява лишено от изпълнително основание, удостоверяващо изпълняемото право и неговите носители, което е условие за неговата законосъобразност.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 17.07.2015 г. по гр. д. № 7805/2014 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: