2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 7057 от 2013 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр.София, 27.01.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 7057 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. срещу решение № 1382 от 12.07.2013 г. по в.гр.д.№ 348 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 4317 от 26.11.2017 г. по гр.д.№ 14635 от 2011 г. на Пловдивския районен съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.53, ал.2 от З. за признаване за установено между С. Д. С. и И. К. Послийска, че действащият кадастрален план на [населено място] съдържа съществена грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на имотната граница между собствения на С. С. УПИ IV-14 и собствения на И. Послийска УПИ III-15 и че към момента на одобряването на плана със заповед № 138 от 1989 г. И. Послийска е била собственик на следните части от сегашния УПИ IV-14: 23 кв.м., заключени между цифрите 6,11,8,6 и 35,5 кв.м., заключени между цифрите 8,13,5,7,8 в скица № 8 към допълнително заключение на вещото лице В. Г., намираща се на лист 130 от делото на Пловдивския районен съд и представляваща неразделна част от решението.
В писмен отговор от 01.11.2013 г. ответницата по жалбата И. К. Послийска оспорва жалбата. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия констатира, че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. По настоящото дело е предявен иск с правно основание чл.53, ал.2 от З., който по своя характер е установителен иск за собственост към минал момент /момента на одобряване на регулационния план или кадастралната карта/. Поради това цената на този иск съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е равна на данъчната оценка на имота, правото на собственост върху който се защитава с предявяването на иска. В случая това е УПИ III-15, чиято данъчна оценка съгласно представеното удостоверение № 0626000 996 от 08.04.2011 г. на П., [община] е 2 983,70 лв., тоест под 5 000 лв.
Поради това на основание чл.280, ал.2 от ГПК решението на Пловдивския окръжен съд, касаещо този имот, не подлежи на касационно обжалване, с оглед на което подадената срещу това решение касационна жалба следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 24768 от 05.09.2013 г., подадена от С. Д. С. срещу решение № 1382 от 12.07.2013 г. по в.гр.д.№ 348 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 7057 от 2013 г. на ВКС, Първо г.о.
ОСЪЖДА С. Д. С. от [населено място], [община], П., [улица] да заплати на Й. К. Послийска от [населено място], район „Източен”, [улица] на основание чл.78 от ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.