O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 04.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 171/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 12610/20.11.2015 год. на Л. И. Л. от [населено място] заявена чрез адв. М. С. -АК П. срещу въззивно Решение No 436 от 08.10.2015 година по гр. възз. д. Nо 972/2013 год. на ОС-Плевен , в частта , с която уваженият иск по сметки – за подобрения извършени в съсобствен имот срещу С. Л. Д. , починала в хода на делото и заместена от наследниците по закон – Н. Т. К. , Т. Л. К. и С. Л. К., е отменен за разликата над 1576.33 лв. до уважения от първата инстанция размер от 7 903.54 лв. и е отхвърлен в отменената част..
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл.196 и сл. ГПК / отм./ е отменил частично решението на първата инстанция по сметките, разгледани във втората фаза на производството за съдебна делба , досежно уважения иск на Л. Л. срещу С. Д. за разликата над сумата 1576.33 лв., до уважения размер от 7 903.54 лв. и е отхвърли иска в тази му част. Прието е, че не всички извършени от подобрителя СМР съставляват подобрения, а от новата , изслушана пред въззивния съд експертиза се установява , че увеличената стойностна имота в следствие на подобренията е в размер на сумата 4729 лв. или припадащата се част от това увеличение на починалата С. Д. е в размер на сумата 1576.33 лв.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила ,в нарушение на материалния закон и е необосновано,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: следва ли съдът да определя правната квалификация на иска по сметки при положение , че се касае до обективно съединени искове за притезания относно извършени СМР от един съделител в делбените имоти, без уточнения кои са подобрения, кои полезни разноски при положение , че се иска общо заплащане на разходи ? Следва ли съдът да се произнася по всяко едно от притезанията по сметки, да иска конкретизация по пера при извършени подобрения в общия имот или следва да се произнесе изцяло и общо ? Въззивната инстанция може ли да се произнесе частично само по едно от исканията- за увеличената стойност на имота, при претенция и за полезни и необходими разходи и др. , свързани с процесуалното поведение на съда по доклада, указанията с оглед на служебното начало и др., с довод , че тези въпроси са разрешение от въззивния съд в противоречие с ПП ВС 1-53, ПП ВС 6-74, ТР1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, ТР1/2004 година на ОСГК на ВКС и решения по чл. 290 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Н. К.,Т. К. и С. К. чрез адв. К. Ф. –АК Р. с който се поддържа , че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради липсата на изведени правни въпроси формулирани като оплаквания и основания по чл. 280 ал.1 ГПК , респ. се поддържат и доводи за неоснователност на касационната жалба по същество на релевираните основание. Претендират се разноски по делото в размер на 600 / шестстотин /лева .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед правилата на чл.280 ал.2 ГПК относно недопустимостта на касационното обжалване на решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска под 5000 лв.
Данните по делото сочат , че претенцията на Л. И. Л. е заявена в производство пред районния съд във втората фаза на делбата , по реда на чл.346 ГПК в съд. заседание от 10.11.2009 година като иск по сметки общо за сумата 23 710.66 лв. срещу останалите съделители- съсобственици на делбените имоти. Заявеното срещу останалите съсобственици вземане за подобрения на имота е делимо, то би се дължало , доколкото е доказано, от всеки един от тях в размер, съобразно квотата в съсобствеността или следва , че предявеният срещу С. Л. Д. вземане е в размер на сумата 7 903. 54 лв. Именно в този размер е уважен иска на първата инстанция.С. Д. е подала въззивна жалба срещу осъдителното решение, в частта по сметките. Въззивната жалба е уважена , като решението на районния съд е отменено частично, за разликата над 1576.33 лв. и искът до уважения /и заявен/ размер от 7 903.54 лв. е отхвърлен. Обстоятелството, което обуславя извод за недопустимост е на касационното производство е това , че в хода на въззивното производство въззиникът С. Д./ удостоверение за наследници л.168-169/ е починала и въззивната жалба е поддържана от конституираните като страни по делото наследниците и по закон- Н. К./ дъщеря/, Т. К. / внук/ и С. К. /внучка/ т.е. настъпилото в материално-правен аспект универсално правоприемство в лицето на всеки един от наследниците по закон предполага встъпване в задълженията на наследодателя, / няма данни , че наследството не е прието/и става длъжник в размер на наследствения си дял- или Н. Т. до размер на ? част равна на сумата 3 951.90 лв. , а двамата внука – на сума равняваща се на ? част –т.е. на 1875.95 лв. Правоприемството в материално-правните отношения предполага , че оспорената с въззивната жалба уважена исковата претенция срещу всеки един от наследниците във въззивното производство, като такова по същество, е в размер на паричния еквивалент на наследствения дял т.е. във въззивното производство спорът за дължимостта на подoбренията не е за сумата 7 903.54 лв. , а касае спор за дължимостта на суми за подобрения по три обективно съединени иск, като всеки от въззивниците може и подържа въззивната жалбата до размера за сумата , която приема като наследствен дял. Въззивната жалба след смъртта на С. Д. следва да се приеме като обща въззивна жалба ма тримата наследника, като всеки един от тях се защитава срещу иск в размер на наследствения му дял- а видно по изчисленията по- горе нито един от тези искове не е с цена/ съгласно чл. 69 ал.1 т.1 във вр.с чл. 68 ГПК/ над 5000 лв. Именно в контекста на изложеното , настоящият състав на ВКС приема , че касационното производство е недопустимо, на основание чл. 280 ал.1 ГПК.
При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на вещните искове под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв. , касационната жалба се явява процесуално недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора.
По направеното искане за присъждане на разноски в касационното производство от страна на ответниците по касация – искането е основателно и доказано. Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.4 ГПК и изхода на делото пред настоящата инстанция, че ответниците по касация имат право на направените за защита разноски , осъществена от адв. К. Ф. -АК Р.. Съобразно на представения Договор за правна защита и съдействие Nо 0139233 / л. 30/ искането следва да се уважи за сумата 600 лв. / шестстотин лева/ , заплатени като разноски за защита за касационното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК,чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.4 ГПК състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство по касационната жалба вх. Nо 12610/20.11.2015 год. на Л. И. Л. от [населено място] подадена чрез адв. М. С.-АК П. срещу въззивно Решение No 436 от 08.10.2015 година по гр. възз. д. Nо 972/2013 год. на ОС-Плевен , в частта , с която уваженият иск по сметки – за подобрения извършени в съсобствен имот срещу С. Л. Д., починала в хода на делото и заместена от наследниците по закон – Н. Т. К. , Т. Л. К. и С. Л. К., е отменен за разликата над 1576.33 лв. до уважения от първата инстанция размер от 7 903.54 лв. и е отхвърлен в тази част и
ВРЪЩА касационната жалба Л. И. Л. от [населено място] като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страната- касатор, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК .
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ОСЪЖДА Л. И. Л. от [населено място] [улица]No 57 с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. Т. К. , Т. Л. К. и С. Л. К. сумата 600 лева / шестстотин лв. / разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :