О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 4550 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3, пр. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. М. срещу определение № 1893 от 25.09.2019 г. по ч. гр. д. № 1934/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено разпореждане № 66973/12.07.2019 г. по гр. д. № 20698/2017 г. на Пловдивския районен съд, с което е върната частна жалба № 38370 от 11.06.2019 г. на Н. Г. М., подадена по същото дело. Жалбоподателят счита, че съдът незаконосъобразно отказал да продължи производството по предявения от него иск за делба, а също така незаконосъобразно отказал да му върне заверените от АГКК скици на поземлени имоти и сгради в тях, както и данъчни оценки. Иска прогласяване нищожността, евентуално – недопустимостта на обжалвания акт, а ако той е валиден и допустим – да бъде отменен като неправилен.
За да се произнесе по частната касационна жалба, настоящият състав констатира следното:
Н. Г. М. е предявил иск за делба на недвижим имот в [населено място]. С определение № 1422 от 12.02.2018 г. по гр. д. № 20698/2017 г. на Пловдивския районен съд исковата молба е върната и производството по делото е прекратено. Определението е влязло в сила на 20.03.2018 г.
С „уточняваща молба“ от 13.02.2018 г., подадена един ден след прекратителното определение на първата инстанция, Н. М. е поискал да му бъдат предоставени скиците на имотите с цел вписване на исковата молба. Съдът е разпоредил молбата да се приложи към делото, тъй като е подадена след прекратяване на исковото производство. С молба от 30.03.2018 г. Н. М. повторно е поискал да му бъдат върнати скиците на С.-П. и удостоверение-писмо от Данъчна служба П.. Съдът е оставил без уважение искането, тъй като делото все още е било висящо поради подадена от М. частна жалба срещу прекратителното определение.
С молба вх. № 38370/11.06.2019 г., озаглавена „частна жалба“, Н. М. е поискал от съда да отмени резолюцията си под „уточняващата молба“ – че производството по делото е прекратено и вместо това съдът да се произнесе по молбата. Повторено е искането за връщане на намиращите се в кориците на делото скици и удостоверения за данъчни оценки.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с частна жалба, която е с неуточнен предмет и след като е дал указания за уточняване на обжалвания акт и тези указания не са били изпълнени, той е постановил прекратителното разпореждане № 66973/12.07.2019 г. по гр. д. № 20698/2017 г., потвърдено и от въззивния съд с обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивната инстанция, с което се потвърждава преграждащо определение на първоинстанционния съд.
При извършена служебна проверка на въззивното определение и при съобразяване на приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав приема, че определението е процесуално недопустимо. Макар Г. М. да е наименувал искането си до съда като „частна жалба“, реално то няма такъв характер. След като производството по делото е било прекратено с влязло в сила определение, липсва правна възможност страната да изисква движение по него, съответно – да обжалва отказа на съда да извършва процесуални действия, присъщи на едно висящо дело, като например съдействие на страната да впише исковата молба. В настоящия случай исканията на Г. М. по „уточняващата молба“ от 13.02.2018 г. и по втората молба от 30.03.2018 г., както и по „частната жалба“ следва да се разглеждат като искания по чл.113 от Правилника за администрация в съдилищата за връщане на оригиналните документи. Вместо да се произнесе по тези искания, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е сезиран с частна жалба и е постановил разпореждане за връщането ? поради неотстраняване на констатирани недостатъци. Това разпореждане е процесуално недопустимо, съответно – недопустимо е и потвърждаващото определение на въззивния съд. Това налага обезсилване на определението на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него разпореждане на първата инстанция и връщане на делото на Пловдивския районен съд за произнасяне по молбите от 13.02.2018 г., от 30.03.2018 г. и от 11.06.2019 г. по реда на чл.113 от Правилника за администрация в съдилищата.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 1893 от 25.09.2019 г. по ч. гр. д. № 1934/2019 г. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него разпореждане № 66973/12.07.2019 г. по гр. д. № 20698/2017 г. на Пловдивския районен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд, който да се произнесе по подадените от Н. М. „уточняваща молба“ от 13.02.2018 г., молба от 30.03.2018 г. и молба вх. № 38370 от 11.06.2019 г., озаглавена „частна жалба“, по реда на чл.113 от Правилника за администрация в съдилищата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: