О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 09.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.01. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №816 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2,във вр. ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Ж. Г. К. от [населено място], с вх.№103961 от 15.10.2012 г. на Софийския градски съд, срещу Определение от 24.09.2012 г. по гр.д.№15960/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав, с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е върната подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба срещу решение от 07.06.2012 г. по същото гр.д.№15960/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 15.07.2011 г. по гр.д.№16083/2010 г. на Софийския районен съд, І Г.О.,37 състав, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя с правно основание чл.441 ГПК за причинените от ответния частен съдебен изпълнител В. А. Л. вреди, произтичащи от твърдения от жалбоподателя незаконосъобразен отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнитгелното производство срещу жалбоподателя на основание чл. 433, ал.1т.6 и т.8 ГПК. Цените на предявените искове са както следва: сумата 2 020 лв., представляваща имуществени вреди от инкасирането/запорирането/ на сумата от сметката му банка „П.”, сумата 219 лв. лихва за забава върху тази сума за периода от 31.12.2008 г. до 29.12.2009 г., сумата 1 010 лв.,платени адвокатски възнаграждения по съдебните производства, както и сумата 190 лв., платени държавни такси във връзка с отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството.
Частният жалбоподател Ж. К. подържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като исковата молба е постъпила в съда на 23.12.2009 г., преди влизане в сила на чл.28о, ал.2 ГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 г./. Навежда и довод, че предмет на предявения иск е и искането по чл.433, ал.1, т.6 и т.8 ГПК, а именно да се осъди ответния ЧСИ да изпълни задължението си за прекратяване на изпълнителното производство.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският градски съд е приел, че подадената от Ж. К. касационна жалба е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК. Обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год. е въведен нов обективен критерии за допустимостта на касационната жалба. Съобразно тази законова разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела. Необжалваемостта следва да се преценява спрямо цената на всеки един от обективно съединените искове, но в случая дори сборът от цените на предявените искове съобразно твърденията в настоящата частна жалба е в размер на 3 542 лв., т.е. под обжалваемия минимум за двете категории дела.
Обжалваното определение не е постановено и в противоречие на §25 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год.. Съгласно него само висящите производства се разглежда по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила- 21.12.2010 год. В случая касационна жалба е постъпила далеч след това- на 24.08.2012 г., поради което образуваното касационно производство не следва да се довършва по досегашния ред.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за обективно съединен с иска по чл.441 ГПК за причинените му имуществени вреди и неоценяем иск с предмет искане по чл.433, ал.1, т.6 и т.8 ГПК за осъждане на ответния ЧСИ да изпълни задължението си за прекратяване на изпълнителното производство. Съдът по деликтния иск преценява законосъобразността на действията на частния съдебен изпълнител само на ниво преюдициалност, поради което и не се е произнесъл по искането му с правно основание чл.433, ал.1, т.6 и т.8 ГПК, квалифицирано от жалбоподаетля като обективно съединен неоценяем иск. Няма искане за допълнително решение, поради което и необжалваемостта на въззивното решение правилно е преценена от Софийския градски съд с оглед предмета на иска, по който са се произнесли двете съдебни инстанции.
Разноски в полза на третото лице помагач З. [фирма], [населено място] не следва да се присъждат, тъй като отговорът му по частната жалба с вх.№114098/05.11.2012 г., с който са поискани, не е подписан.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТДВЪРЖДАВА Определение от 24.09.2012 г. по гр.д.№15960/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав, с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е върната подадената от Ж. Г. К. касационна жалба срещу решение от 07.06.2012 г. по р.д.№15960/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: