3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
С., 09.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шести януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 4511 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника „Р. Б.“ Г. Германия срещу Определение № 1892 от 26.09.2013г. по въззивно ч.т.д № 989/2013г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 279 от 05.06.2013г., имащо характер на определение, постановено по т.д.№ 27/2008г. на Пловдивския ОС за прекратяване на производството по делото по предявения от [фирма], П. против „Р. Б.“ Г. –Германия иск с правно основание чл15,ал.1,т.4 ЗАПСП за осъждане на ответника на обозначава по съответен начин автора при всяко използване на произведението му и делото е върнато на окръжния съд за разглеждането на този иск.
С частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение, като се поддържа, че то е недопустимо –постановено по просрочена частна въззивна жалба от 05.07.2013г., тъй като Решение № 279 от 05.06.2013г. е било обявено в регистъра на съдебните решения и публикувано на интернет страницата на окръжния съд на 21.06.2013г. , на която дата, съгласно императивната разпоредба на чл.64,ал.1 ЗСВ страната се счита валидно уведомена по смисъла на чл.214,ал.1, предл първо ГПК-отм. Изложени са и съображения, че въззивната инстанция неправилно в нарушение на пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК от 2007г. е разгледала частната жалба по правилата на действащия ГПК, при положение, че исковата молба е предявена на 20.11.2007г. Поддържа се, че частната касационна жалба е допустима, съобразно задължителните указания по т.6 на ТР № 1/17.07.2001г. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочен процесуалноправен въпрос-допустим ли е осъдителен иск по чл.15,ал.1, т.4 ЗАПСП извън хипотезите на чл.94 и 95 ЗАПСП при липса на влязло в сила решение, с което е уважен установителен иск за авторство върху конкретно произведение; поражда ли и при какви условия неспазването на постановено от съда осъдително решение по иск по чл.15,ал.1,т.4 ЗАПСП, ако такъв е допустим, право на автора да търси предвидената в глава 12 от ЗАПСП гражданско-правна защита“ при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна [фирма], П. е постъпил писмен отговор срещу допустимостта и основателността на частната касационна жалба като се иска оставянето й без разглеждане, съответно отхвърлянето и като неоснователна.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК, но същата е недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивния съд.
Определението на въззивната инстанция, с което е отменен първоинстанционният акт за прекратяване на производството по делото и е възстановена висящността на спора, не подлежи на самостоятелно обжалване. Това определение не е преграждащо развитието на производството, нито с него се разрешава материално-правен спор, свързан с предмета на съдебното производство, а позоваването на т. 6 от ТР №1/17.07.2001г. е неточно. Правилността на това определение, с което искът е приет за допустим и е върнат за разглеждане на първоинстанционния съд може да бъде преценявана по съществото на спора-при обжалване на постановеното по него решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане частната касационна жалба Р. Б.“ Г. Германия срещу Определение № 1892 от 26.09.2013г. по въззивно ч.т.д № 989/2013г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 279 от 05.06.2013г., имащо характер на определение, постановено по т.д.№ 27/2008г. на Пловдивския ОС за прекратяване на производството и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред друг състав на ТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.