3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
ГР. София, 9 януари 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.12.18 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3585/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Г. срещу въззивното решение на Русенски окръжен съд/ОС/ по гр.д. №166/18 г. в частта по иска с пр. осн. чл.59, ал.2 СК и по допускане на обжалването. С въззивното решение, в спор между касатора и В. В., родителските права за малолетните деца на страните А. П. / род. през 2010 г./ и П. П./ род. през 2016 г./ са предоставени на майката, а на бащата е определен разширен режим на лични отношения с децата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значим за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото правния въпрос: При противоречиви данни от две различни държавни институции/ макар и само по регион/ следва ли съдът да назначи общ доклад от двете регионални структури на АСП /в [населено място] и [населено място]/, в който да уточнят противоречията и да достигнат до общ извод, а децата да бъдат разпитани в т.нар. „синя стая”; следва ли с оглед естеството на спора съдът служебно да предприеме съответните процесуални действия?
Намира, че отговорът на поставения правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, който възлага особена грижа за подрастващите деца и тяхното правилно психо-физическо развитие. Допускането на компромиси ще доведе до маргинализиране на децата, противообществено поведение и дори до по-лошо развитие. Отговорът на въпроса ще допринесе и за развитието на правото – съдилищата ще повишат вниманието си при приложение на Закона за закрила на детето. Въпросът има и социален смисъл – единствени свидетели на анти-родителското поведение на майката са децата и най- близките й роднини. Последните не желаят да дадат показания, за да не бъде лишена майката от децата. Касаторът е заявил още пред въззивната инстанция, че не желае да отнема на децата майчината грижа, но поведението на майката крие сериозна опасност за тях – зависимостта й от наркотици и предизвиканото от тях поведение ескалират и децата не желаят да се връщат при майката.
По допускане на обжалването ВКС намира следното:
С въззивното решение е прието, въз основа на събраните по делото доказателства, че ищцата – отв. по жалба, е добра и грижовна майка и се отнася отговорно към задълженията си като родител. Установено е, че всички потребности на децата се задоволяват адекватно от майката, която по никакъв начин не препятства контактите на децата с баща им. Те са силно привързани към майката, като по-малкото дете П. не се отделяло от нея и постоянно търси вниманието й. И при двамата родители – в [населено място] и [населено място], за децата са осигурени добри битови условия.Децата обичат и двамата си родители и страдат от раздялата им.
Пред първоинстанционния съд, в отговора на исковата молба, ответникът по иска – сега касатор, не е поискал да упражнява родителските права, а подходящ режим на лични отношения с децата, като му е предоставен разширен режим. Не се установяват никакви обстоятелства, които да налагат грижите за децата да не се полагат от майка им, а от баща им или от баба им от майчина страна, както е поискал ответникът по иска като въззивник.
На това настоява и сега, в касационната си жалба.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: Поставените въпроси не съответстват на данните по делото, въз основа на които са формирани изводите на въззивния съд по съществото на спора, и затова не обосновават общата предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
По делото са изготвени подробни доклади на ДСП Русе, при взаимодействие с ДСП В., които са обсъдени от въззивния съд в съвкупност с останалите доказателства по делото. Въззивният съд е приел, че отразеното в социалния доклад относно срещите и изслушванията на по-голямото дете от социалните работници отразява обективно моментното състояние на детето към всяко от изслушванията и предава вярно думите му за поведението на майката. Те обаче следва да бъдат ценени с отчитане на ниската възраст на детето и въвличането му в конфликт за лоялност, вменен му от грижещия се за него непосредствено преди срещата със социалния работник родител / бащата/, като се обсъдят и всички други данни по делото. Тези данни сочат на осигурените за децата в семейната среда на майката добри битови условия, спокойствие и подходящ широк кръг от грижовни роднини и добри приятели.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №166/18 г. от 24.04.18 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: