О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София 08.01.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 1233/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 90 от 29.07.2008 г. по гр.д. № 1517/ 2007 г. на К. районен съд и решение № 51 от 4.03.2009 г. по гр.д. № 1540/ 2008 г. на Окръжния съд С. З. е признато за установено по отношение на ответниците О гр. К. и “Х” ЕООД, че ищците М. Г. К. и М. Г. С. са собственици на дворно място от 309,60 кв.м. и построената в него едноетажна масивна сграда от 86, 14 кв.м., съставляващо парцел **** 20 в кв. 154а по плана на гр. К. от 1950 г., а сега част от УПИ * за ЖС и КОО в кв.188 по плана на града.
По отношение признаване на ищците за собственици и на другата сграда, построена върху имота- обект “ машинно отделение за химическо чистене”, както и за ревандикация на цялото дворното място искът е отхвърлен.
Касационни жалби срещу решението на въззивния съд са подали и трите страни.
Жалбата на ищците се отнася до отхвърлянето на иска за реално предаване на имота, включително и за собствеността на сградата за химическо чистене. Поддържат, че в тези части решението е постановено в противоречие с материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване твърдят, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обобщена в ТР № 1/ 1995 г. по въпроса за собствеността на строежите, извършени върху одържавени имоти.
Касационните жалби на ответниците се отнасят за уважената част на иска, като поддържат становище, че поради застрояването му не са били налице предпоставките на чл.1 ЗВСОНИ за възстановяване на имота в полза на ищците и те неправилно са признати за собственици на дворното място и старата сграда. Като основание за допускане на касационното обжалване сочат хипотезите на чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са наследници на бившия собственик на имота, който е притежавал дворно място с два магазина, одържавени по реда на ЗОЕГПНС. След одържавяването държавата е построила в имота още една сграда, означена като “помещение за химическо чистене”, предоставено за стопанисване на втория ответник. Признати за възстановяване и реално върнати на ищците са само двата магазина. Предявеният иск има за предмет признаването на ищците за собственици по силата на реституцията и на цялото одържавено дворно място, както и по приращение- на допълнително построеното помещение за химическо чистене.
Въз основа на доказателствата по делото и чл.1, ал.1 ЗВСОНИ и разясненията по приложението му, дадени в ТР № 1/ 95 г. въззивният съд приел решение, според което се по силата на закона е бил възстановен целият одържавен имот, който съществува реално към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, а именно дворното място и старата сграда от два магазина, поради което и признал ищците за собственици на тези обекти. По отношение на новопостроената сграда приел, че тя има статут на суперфициарна собственост на държавата /респ.общината/, с право за ползване на терена около нея по смисъла на чл.64 ЗС. По тези съображения отхвърлил иска за реално предаване на дворното място и на новопостроената сграда.
По жалбата на ищците, която се отнася до отхвърлената част на иска, се поставя материалноправният въпрос за правото им да получат реално целия възстановен имот и дали са собственици по приращение на новопостроената от държавата постройка. Въззивният съд е дал отговори на тези въпроси като е съобразил задължителната практика на ВКС, изразена в ТР № 1/ 95 г. по приложението на ЗВСОНИ, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Както е разяснено в ТР № 1/ 95 г. и в другите представени решения по конкретни казуси, изразяващи трайната практика на Върховния касационен съд по приложението на ЗВСОНИ, на възстановяване по силата на самия закон подлежи целият отчужден имот, или тази част от него, която съществува реално към момента на влизане в сила на закона, а в случая това са теренът и старата постройка. Това, което принадлежи на трети лица- вкл. и на държавата, не се възстановява, а остава със статут на отделна от мястото собственост, с правото по чл.64 ЗС за ползване на терена, което обуславя и отхвърляне на иска за реално предаване на дворното място. Построеното от държавата не става собственост на този, който е собственик на терен също и по силата на принципа, че се възстановява само това, което е отчуждено, но не и новопостроеното, ако то има самостоятелен статут на отделна сграда, както е и в настоящия случай.
` В жалбата на ответниците се поддържат основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но и те не са налице. Решението е постановено в съответствие с цитираното ТР № 1/95 г. относно предпоставките за възстановяване на одържавените имоти и статута на новото строителство, както и с безспорно приеманото от съдебната практика, което следва и от текста на закона, че новото строителство не е пречка за възстановяване на това, което съществува реално към настоящия момент, освен ако се касае за възникване на нов обект на собственост. С тълкувателното решение и многобройната съдебна практика са изяснени въпросите относно приложението на реституционните закони, същите са произвели своето действие и в общи линии процесите на реституция са приключили, поради което разглеждането на жалбата не би имало значение за уеднаквяване на практиката или отстраняване на някои неясноти или непълноти в закона, както и да допринесе за развитието на правото, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 4.03.2009 г. по гр.д. № 1540/ 2008 г. на Окръжния съд С. З.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: