О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр.София, 13.01.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1250 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Национална многопрофилна транспортна болница ”Ц”, гр. С., против решението от 29.04.2009г., постановено по гр.д. №203/2009г. на Великотърновски окръжен съд, с което след като е отменено решение от 30.12.2008г. по гр.д. №1443/2008г., са уважени предявените от Г. И. К. срещу ВМТБ”Ц” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Г. И. К. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, са уважени предявените от Г. И. К. срещу ВМТБ”Ц” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращение в щата, е незаконосъобразно поради това, че е извършено на на несъществуващо основание, вместо на съществуващото основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – закриване на част от предприятието.
Касаторът се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Позоваването на приложените решение №1679 от 21.10.2005г. по гр.д. №1209/2003г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №850 от 18.01.1995г. по гр.д. №662/94г. на ВС, ІІІ г.о. е неоснователно, тъй като касае спор за законност на уволнения, извършени на други основания: чл.328, ал.1, т.1 от КТ и чл.328а от КТ. Позоваването на приложеното решение №1291 от 01.02.1995г. по гр.д. №1010/94г. на ВС, ІІІ г.о. е неоснователно, тъй като в него съдът се е занимал с въпроса за предпоставките на уволнението поради съкращаване в щата, докато в случая въззивният съд се е занимал с въпроса за разликата между основанията за уволнение съкращаване в щата и закриване на част от предприятието и с изискването уволнението на работника или служителя да се извърши на това от основанията за уволнение, което съответства на извършената промяна от компетентния орган. Неоснователно е и позоваването на решение №491 от 12.06.2005г. по гр.д. №2290/2003г. на ВКС, ІІІ г.о. по въпроса дали подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя за наличието или липсата на необходимост от съкращаване на длъжността. Такъв въпрос не е решаван с обжалваното въззивно решение, т.е. не е налице общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Това се отнася и до въпроса дали при съкращаване на единствена щатна бройка работодателят има задължение за подбор, разрешен с приложеното решение №1371 от 11.09.2001г. по гр.д. №1741/2000г. на ВКС, ІІІ г.о., тъй като във въззивното решение по делото такъв въпрос не е решаван.
При закриване на част от предприятието работодателят може да уволни работниците или служителите, заети в закриваната част от предприятието /в случая кабинета по трудова медицина /, без да използва правото на подбор, използването на което зависи от преценката на работодателя. Действително разрешението по този въпрос във въззивното решение противоречи на решения №158/10.04.1995г. по гр.д. №1301/94г. и №251 от 26.04.1994г. по гр.д. №1163/1993г.волнението обаче е прието за незаконно не поради неизвършване на подбор, а поради това, че е извършено на несъществуващо основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване в щата, вместо на съществуващото основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – закриване на част от предприятието. Релевираният правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по законността на уволнението, поради което не може да се приеме, че е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.04.2009г., постановено по гр.д. №203/2009г. на Великотърновски окръжен съд, по касационна жалба от Национална многопрофилна транспортна болница ”Ц”.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: