О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр.София, 19.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4447 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Ц. Н., Т. Н. Н. и Н. Ц. Н. срещу решение № 369 от 13.03.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав, постановено по гр.д. № 2* от 2006 г., с което е отхвърлена молбата на касаторите за допускане на поправка на явна фактическа грешка в решението на съда по същото дело, изразяваща се в погрешното посочване на площта, за която се признава право на собственост, като вместо площ от 328 кв.м. да се изпише 387 кв.м.
В жалбата се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е погрешно, тъй като ищците са претендирали за 387 кв.м., в заключението на вещото лице също е призната тази площ, но съдът е признал за установено в диспозитива на решението само 328 кв.м.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи точното прилагане на закона, което касаело всички юридически и физически лица и било гаранция, че държавата е правова. Отново се изтъкват причините, които според касаторите са довели до неправилност на обжалваното решение.
Ответникът по жалбата община Х. не взема становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение констатира следното: За да обосноват допускането на касационното обжалване, касаторите твърдят, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на непълни или неясни правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото. Касаторите не са формулирали такъв конкретен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл с обжалваното решение. Вместо това само са цитирали текста на закона и са изтъкнали напълно вярното, но твърде общо съждение, че точното прилагане на закона е гаранция за наличие на правова държава. Изискването на процесуалния закон за допускане на обжалването обаче е друго- съвсем конкретно формулиране на съществения правен въпрос и неговото значение за точното прилагане на конкретно посочена правна норма.
Такъв принципен въпрос не би могъл да бъде повдигнат относно конкретното обжалвано решение, постановено по молба за поправка на очевидна фактическа грешка. За да отхвърли молбата за поправка на явна фактическа грешка, съдът правилно е констатирал, че в решението е формирал воля за установяване правото на собственост именно върху 328 кв.м., а не върху претендираните от касаторите 387 кв.м. Дори този негов извод да беше неправилен, грешката на съда би била чисто фактическа и не би се отнасяла до съществен процесуалноправен или материлноправен въпрос, поради което не би могла да бъде поправена по реда на касационното обжалване. Ето защо не е налице посоченото от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.3 от КТ и не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 369 от 13.03.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав, постановено по гр.д. № 2* от 2006 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.