О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 10 май 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №1516/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Ж. Т., Д., подадена чрез пълномощника му адвокат Д. Р., срещу определение № 990/16.12.2015 г. по в.ч.гр.д. № 779/2015 г. на Хасковския окръжен съд.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението на Хасковския окръжен съд. Моли да се отмени обжалваното определение, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото по предявения иск по чл. 3, ал. 1 от Закона за установяване на осигурителен и трудов стаж по съдебен ред.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос за това дали издаденият изпълнителен лист е годно доказателствено средство за установяване на трудов и осигурителен стаж при липса на издадено удостоверение от работодателя по чл.5, ал.1 от Закона за установяване на осигурителен и трудов стаж по съдебен ред. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставеният от жалбоподателя правен въпрос за доказателствата, въз основа на които може да се приеме за основателен искът за установяване на трудов стаж, няма отношение към съображенията, поради което исковата молба е върната без да се разглежда по същество. Причината е, че тя е била нередовна – съгласно чл. 4 ЗУТОССР към исковата молба, по който и да е от трите предвидени в закона установителни искове, се представя удостоверение по чл. 5 от същия нормативен акт. Това е удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗУТОССР искова молба, към която не е приложено удостоверение по чл. 5, се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за представянето му. Ако удостоверението не бъде представено в 7-дневен срок, исковата молба се връща на ищеца.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 990/16.12.2015 г. по в.ч.гр.д. № 779/2015 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.