4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
С., 11.02.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 7279 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. П., подадена чрез адвокат Д. Г. срещу въззивно решение № 259 от 25.06.2013 год. по гр.д. № 1175/2013 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 118 от 13.03.2013 г. по гр.д. № 3189/2012 г. на Казанлъшкия районен съд и са отхвърлени предявените от Р. Б. П. срещу Общински детски комплекс „С. И. Р.”, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 55 от 4.10.2012 г. на директора на О. „С. И. Р.”, [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението, като неоснователни.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставят се въпросите: незаконно ли е уволнението, когато в трудовия договор не е посочено изключението по §1, т.8 от ДР на КТ; длъжен ли е работодателят да посочи обективните причини по см. на § 1,т.8 от ДР на КТ в самия договор, които следва да са налице към момента на сключването му, когато е за работа която няма временен, сезонен или краткотраен характер; длъжен ли е съдът да обсъди доводите на ищеца, че не са налице предпоставките за сключване на срочен трудов договор, тъй като изпълняваната от него работа няма временен, сезонен или краткотраен характер. Поддържа, че възприетото от съда по поставените въпроси е в противоречие с даденото в решение № 1751 от 17.03.2010 г. по гр.д. № 3022/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. разрешение.
В писмен отговор ответната страна О. „Св.И. Р.”, [населено място], чрез адвокат М. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са ясно формулирани, а освен това е налице и трайна непротиворечива практика, с която въззивният съд се е съобразил. Претендира разноски за касационното производство.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отхвърли предявените от Р. Б. П. срещу О. „Св. И. Р.”, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, Старозагорския окръжен съд приел, че трудовият договор между страните по делото е бил за определен срок, който е изтекъл, поради което и основанието на което е прекратен- чл.325, ал.1, т.3 КТ е законосъобразно. Приел е за неоснователен доводът на ищеца, че е преназначаван три пъти на срочен трудов договор за периода 10.01.2011г. – 4.10.2012 г., тъй като са били налице два срочни трудови договора, сключени при различни условия. Трудов договор № 56 от 3.10.2011 г. е сключен за срок до 3.10.2012 г., в съответствие с утвърдения към този момент списък-образец № 1а за учебната 2011/2012 г. Приел е, че договора е сключен в съответствие с §1, т.8 от ДР на КТ, тъй като в него е посочена обективната причина по см. на цитирания параграф, и това е – утвърждаване на списък- образец № 1а за учебната 2012/2013 година. От този списък се установява, че заеманата от ищеца длъжност „работник поддръжка на сгради-техник” попада в раздел „извънкласни дейности финансирани извън бюджета на обслужващото звено”, т.е дейността е дофинансирана от общинския бюджет, извън бюджета на обслужващото звено за срок от една учебна година, а продължителността на учебната година е 12 месеца и започва на 1 октомври. В обобщение е приел, че договора е сключен при спазване на чл.68, ал.4 КТ, тъй като в него са посочени обективните причини по §1, т.8 от ДР на КТ, които са били налице към момента на сключването му, затова и правилно е прекратен на посоченото в заповедта основание.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос, доуточнен от настоящата инстанция е за задължението на работодателя да посочи обстоятелствата, обуславящи срочността на трудов договор, сключен при условията на „изключение” по см. на чл.68, ал.4 КТ вр. §1, т.8 ДР на КТ. На този въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 104 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 453/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. Прието е, че е допустимо сключване на трудови договори по чл.68, ал.4 КТ за срок най-малко от една година за работи и дейности които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение, посочено в §1, т.8 от ДР но КТ. Съгласно даденото там легално определение „изключение” по см. на чл.68, ал.3 КТ е налице при конкретни икономически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на §1, т.8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор.
Приетото от въззивния съд, че към момента на сключване на трудов договор № 56 от 3.10.2011 г. е била налице конкретна причина , обуславяща неговата срочност и това е- утвърждаване на списък-образец № 1а за 2012/2013 г., това обстоятелство е вписано в трудовия договор и то обуславя неговата срочност, поради което прекратяването му, с изтичане на срока е законосъобразно, не е в противоречие с посочената задължителна практика.
По въпроса длъжен ли е съдът да обсъди доводите на ищеца, че не са налице предпоставките за сключване на срочен трудов договор, тъй като изпълняваната от него работа няма временен, сезонен или краткотраен характер не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В. съд е приел, че клаузата на трудовия договор за срока на трудовото правоотношение не е в нарушение на закона, тъй като е налице основание за срочността, посочена е причината която обуславя тази срочност, съгласно чл.68, ал.4 КТ вр. §1,т.8 ДР на КТ. Поради това е счел за неоснователни доводите на ищеца, че клаузата за срока на договора е в нарушение на закона, т.е.наведените доводи са обсъдени.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 700 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 259 от 25.06.2013 г. по гр.д. № 1175/2013г. на Старозагорският окръжен съд.
Осъжда Р. Б. П. от [населено място], [улица] да заплати на О. „С. И. Р.”, [населено място], [улица] сумата 700 лв.-направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :