О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София 13.02.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5837 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. „М.” срещу решение от 5.04.13г., постановено по в.гр.дело № 15490/12г.на Софийски градски съд,с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от В. Г. К..Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. К. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 873 от 9.02.12г.на директора на А.”М.”,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца В. Г. К. от длъжността „старши митнически специалист” в М пункт”К.” на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращаване на щата,е незаконосъобразна.Направен е извод,че работодателят не е доказал,че е извършил подбор съобразно критериите на чл.329 КТ,който е бил задължителен,защото по новото щатното разписание,в сила от 10.02.12г. са премахнати част от щатните бройки за заеманата от ищеца длъжност.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.По въпроса в кои случаи работодателят има задължение да извърши подбор при съкращаване в щата има задължителна практика,постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 246 от 23.06.11г.по гр.дело № 1152/10г.на ІІІ г.о.на ВКС; решение № 752 от 13.12.10г.по гр.дело № 1095/09г.на ІV г.о. на ВКС и др.Посочено е,че същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви трудови функции. Подборът в този случай е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основанията по чл.328 ал.1 т.1 и т.2 КТ, тъй като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще не може да бъде упражнено. Незаконно извършеният подбор прави и уволнението незаконно. Подборът трябва да се извърши по законовите критерии – професионална квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения. Действително с разпоредбата на чл.329 КТ се създава правна възможност за работодателя да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-добре или обратното да съкрати такива, на които длъжностите не се съкращават. Това действително е право на работодателя, но то е различно и не е свързано със задължителния подбор, който трябва да се извърши. Когато подборът е задължителен, работодателят е обвързан по силата на закона да го извърши. Задължителен е подборът при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности. Такъв е по начало подборът при намаляване на работата, в която са заети повече работници и служители или при съкращаване в щата на една щатна бройка от няколко идентични такива. Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно.
Въззивният съд е съобразил тази практика и е постановил решението си в съответствие с нея.
По поставения въпрос има задължителна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона, за да се нуждае от тълкуване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 5.04.13г., постановено по в.гр.дело № 15490/12г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.