ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 230
София, 15. март 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 5084 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 197/01.08.2017 на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 235/2017, с което е потвърдено решение № 116/09.03.2017 на Дупнишкия районен съд по гр. д. № 1201/2016, с което е уважен предявеният иск за заплащане на сумите 6.000 и 3.750 лева обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от ексцес при трудова злополука на основание чл. 200 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. М. З. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за обстоятелствата, вън от посочените в ППВС № 4/1975, които имат значение за определянето на справедлив размер на обезщетението при ексцес и за последиците от избора на пострадалия, какво лечение да предприеме, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на противоречие с т. 10 от ППВС № 4/1975 и практика на ВКС, каквато прилага.
Ответникът по жалбата Р. В. К. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по трудов договор като „общ работник разрушаване на сгради“ и на 28.02.2013 г. е претърпял трудова злополука, в резултат на която е получил травматично увреждане (с решение по гр.д. № 2429/2013 на основание чл. 200 КТ му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания (счупване на дясна бедрена шийка, вследствие на което е бил изцяло обездвижен, прикован на легло, зависим от чужди грижи). Във връзка с настъпил ексцес след трудовата злополука, ищецът претендира ответникът да му заплати сумата 12.000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, свързани с проведена операция за смяна на става и болките през възстановителния период, както и сумата 3.750 лв. за заплатен имплант – изкуствена тазобедрена става. Съгласно заключението на съдебно-медицинска експертиза съдът е приел, че при злополуката ищецът е получил фрактура на шийката на дясната бедрена кост, като първоначално е било проведено консервативно лечение – директна екстензия на крайника, а впоследствие, поради забавената консолидация на фрагментите и оформяща се лъжлива става /псевдоартроза/ на мястото на счупването, е предприето оперативно лечение и поставяне на изкуствена става; възстановявителният период след операцията е около 45-60 дни, с период на раздвижване от 90 до 120 дни. Посочено е, че срокът за максималното възможно възстановяване е около две години, като прогнозата за функциите на крайника е добра. Налице е умерено ограничен обем на движенията на протезираната става, възможни са оплаквания от непостоянна болезненост, като няма причина излекуваната травма да дава отражение на цялостното здравословно състояние на ищеца. Вещото лице е уточнило, че счупвания от конкретния вид изключително рядко могат да консолидират при консервативно лечение, като изборът на вида на лечението се прави от пациента, който може да предпочете консервативно лечение поради финансови причини (стойността на имплантите е висока и се заплаща първоначално от пациента), поради страх от операцията, поради съществуващия риск от усложнения при тежки придружаващи заболявания и др. (ищецът е с артериална хипертония и диабет втори тип, като има статистическа вероятност за корелация между настъпилите усложнения и възрастта му и придружаващите заболявания). Уточнено е също така, че има период от време (обикновено около 2-3 месеца), в който да се предприеме различен вид лечение, като при настъпило усложнение – псевдоартроза, операцията може да се направи и по-късно, като забавянето има негативен резултат, но срокът на срастване на счупването е 120-150 дни (еднакъв при оперативно и консервативно лечение). Въззивният съд изцяло е възприел заключението на експертизата, изготвена след преценка на медицинска документация, актовете за установяване на трудовата злополука и личен преглед на пострадалия, като е приел за установено, че ищецът при последващото лечение е преживял болки и страдания, в какъвто смисъл са и показанията на разпитаната свидетелка – дъщеря на ищеца (влошаване на здравословното състояние на ищеца – кракът въобще не заздравял, което наложило операция за смяна на ставата, с престой в болница около две седмици, рехабилитационни процедури, невъзстановена мускулатура на крака, нужда от грижи на близки). Предвид изложеното, при доказано влошено здравословно състояние на ищеца след първоначалното травматично увреждане, довело до оперативна намеса за смяна на става, при която е претърпял болки и страдания с нов интензитет и продължителност, несъобразени и необезщетени с обезщетението за самата трудова злополука и безспорна причинно-следствената връзка между трудовата злополука и полученият ексцес, съдът е приел, че предявеният иск за претърпени от ищеца неимуществени вреди е основателен за сумата 6.000 лв. При определяне на размера на обезщетението са взети предвид продължителността на лечението, интензитета на търпените болки и страдания, както и с оглед експертното заключение, че полученото увреждане води до умерено ограничаване обема на движение в протезираната тазобедрена става и че прогнозата по отношение функцията на засегнатия крайник е добра. Като неоснователно е прието направеното от ответника възражение за съпричиняване на настъпилото в следствие на трудова злополука увреждане от страна на ищеца, поради проявена груба небрежност от негова страна, тъй като същият не е ангажирал никакви доказателства, че ищецът умишлено е забавил възстановяването си, с което сам се е поставил в положение да търпи болки и страдания, неглижирайки здравословното си състояние и отлагайки с месеци оперативното лечение сам е навредил на здравето си и е причинил настъпилите усложнения (вещото лице ясно е изложило причините, поради които пациентите избират метода на лечение, когато има алтернатива).
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, те са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. С т. 10 от ППВС е прието, че от принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т. е. когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност. Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях.
Действията на пострадалия могат да изключат отговорността на причинителя на вредата, ако той не предприеме лечение или избере неподходящо лечение. В случая, обаче въззивният съд въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, е приел, че ищецът е имал право на избор на метода на лечение, като е избрал първоначално консервативния метод, доколкото е имал финансови затруднения (стойността на имплантите е висока и се заплаща първоначално от пациента), както и придружаващи заболявания – артериална хипертония и диабет втори тип, като има статистическа вероятност за корелация между настъпилите усложнения, с оглед възрастта му и придружаващите заболявания; и в допустимия срок от около 2-3 месеца, той е предприел различен вид лечение.
В този смисъл не е налице противоречие с приложената практика на ВКС, включително с решение № 196/12.07.2011 на ВКС, IV ГО по гр. д. № 1724/2009, в което е прието, че при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 197/01.08.2017 на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 235/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.