1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 230/15.4.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4083 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 151/ 26.07.2019 г. по гр.д. № 209/ 2019 г., с което Разградски окръжен съд, потвърждавайки решение № 250/ 29.05.2019 г. по гр.д. № 554/ 2019 г. на Разградски районен съд, по исковете на И. Х. Д. срещу Общинско предприятие „Паркстрой“ – Разград:
· е признал за незаконна и отменил заповед № 54/ 05.03.2019 г., с която директорът на предприятието на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е прекратил трудовото правоотношение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и
· е присъдил сумата 1 462.33 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 06.03.2019 г. – 15.05.2019 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Решението се обжалва от ОП „Паркстрой“ с искане да бъде допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по следните материално-правни въпроси: 1. Дали чл. 315, ал. 1 КТ визира работниците и служителите според числения състав на общинското предприятие според щата, приет и утвърден от Общинския съвет за календарната година или според броя на реално заетите по трудов договор работници и служители? 2. Възниква ли нормативно установеното задължение на работодателя да определи щатни бройки за заемане от трудоустроени лица в случай, че броя на реално заетите места е по-малък или равен на 50? и 3. Към кой момент работодателят следва да прецени броя на заетите лица с оглед нормата на чл. 315, ал. 1 КТ – към края на изминалата календарна година или към края на месец януари на новата календарна година? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда с доводите, че са от значение за точното прилагане на чл. 315 КТ и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон (чл. 325, ал. 1, т. 9, вр. чл. 315 КТ). Претендира разноски.
От ответника по касация И. Х. Д. не е постъпил писмен отговор на жалбата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет (въззивното решение осъществява първото изключение по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК), подадена е от легитимирана страна (касатор е ответникът), при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Въззивният съд е приел, че ищецът И. Х. Д. иска отмяна на заповед № 54/ 05.03.2019 г. на директора на ОП „Паркстрой“ – Разград с довода, че уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е незаконосъобразно поради нарушение на чл. 315 КТ. Ищецът е твърдял, че утвърденият щат на общинското предприятие е предвиждал повече от 50 работници и служители, но работодателят не е определил подходящи за трудоустрояване работни места, а спазените изисквания на чл. 315 КТ.
Въззивният съд е съобразил, че спорът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за (не)законосъобразността на уволнението на ищеца И. Х. Д. със заповед № 54/ 05.03.2019 г. на директора на ОП „Паркстрой“ – Разград е концентриран върху това, дали спазените изисквания на чл. 315 КТ са част от законосъобразността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ с оглед предвиденото в чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. 2 КТ. Според ищеца, той е бил уволнен незаконосъобразно, тъй като работодателят е нарушил чл. 315 КТ. Ищецът е твърдял, че щатът на общинското предприятие за 2019 г., утвърден от Общински съвет – Разград, е предвиждал 52 броя работници и служители, а в нарушение на чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. 2, вр. чл. 315 КТ работодателят не е определил подходящите за трудоустрояване работни места. Според ответника, уволнението е законосъобразно, тъй като е нямал задължението по чл. 315 КТ. Той е твърдял, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 06.03.2019 г. – реално заетите щатни бройки са 49 (с две по-малко от утвърдения щат), като длъжността на директора е изключена от предметния обхват на чл. 315 КТ.
Въззивният съд е приел, че когато в предприятието има повече от 50 работници и служители, неизпълненото задължение на работодателя по чл. 315 КТ да определи ежегодно работните места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия броя на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност, прави уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ незаконно. А. е почерпил от изр. 2 на цитираната разпоредба, според която в този случай уволнението не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника и служителя и той е съгласен да я заеме. Отчитайки спецификата на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който е бил пренесен пред втората инстанция чрез оплакването във въззивната жалба от ответника за неправилно приложения от първата инстанция чл. 315 КТ, въззивният съд е приел, че следва да подложи на тълкуване текста на разпоредбата. В резултат на проведеното казуално тълкуване, той е приел, че чл. 315, ал. 1 КТ визира числения състав на работниците и служителите според щата, който е утвърдил Общински съвет – Разград за календарната 2019 г., а не според реално заетите щатни бройки от работниците и служителите на предприятието. Приел е, че няма законово основание от обхвата на разпоредбата да изключи длъжността на директора, доколкото той също е служител на предприятието. Добавил е, че по делото е установено, че за календарната 2019 г. щатът на предприятие е предвиждал 52 работници и служители. Това означава, че за работодателят е възникнало задължението по чл. 315, ал. 1 КТ, но той не твърди да го е изпълнил. Така въззивният съд е достигнал до извода, че уволнението по чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ е незаконно, а следва да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ са били уважени.
При тези мотиви на въззивния съд само първия въпрос, който касаторът повдига, обуславя обжалваното решение. Действително на настоящия състав не е известно по него да има практика на Върховния касационен съд, но точната и ясна разпоредба на чл. 315, ал. КТ изключва допълнителното условие (предпоставка) по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Чл. 315, ал. 1 КТ определя като ежегодно задължението на работодателя да определи подходящите за трудоустрояване работни места в предприятието с повече от 50 работници и служители. Следователно това задължение на работодателя в рамките на календарната година законът определя като еднократно. Реално заетите работни места в предприятието са динамична, променлива величина. Това налага еднозначният извод, че задължението на работодателя по чл. 315, ал. 1 КТ законът не обвързва с динамичната, променлива величина. Точно така е приел и въззивният съд, а изключеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не допуска касационния контрол на обжалваното решение.
Вторият повдигнат материално-правен въпрос не обуславя решението. Касаторът го обвързва с броя на реално заетите работни места в общинското предприятие към 06.03.2019 г. (50), но въззивният съд го е изключил като релевантен критерий за задължението по чл. 315, ал. 1 КТ на работодателя, което той е третирал като възникнало, но неизпълнено. Следователно по този въпрос е изключено общото условие (предпоставка) по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Това условие е изключено и за третия повдигнат въпрос. Касаторът го обвързва с момента, в който е бил длъжен да определи подходящите за трудоустроените работници и служители места в общинското предприятие, но с извършеното оспорване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ той не е твърдял ненастъпила изискуемост на задължението по чл. 315, ал. 1 КТ. Защитата си по съществото на предявения иск ответникът е основал на различно възражение. Ответникът е твърдял, че според реално заетите работни места в общинското предприятие, за него задължението по чл. 315, ал. 1 КТ не е възниквало.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора-ответник по исковете остават сторените пред настоящата инстанция разноски.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 151/ 26.07.2019 г. по гр.д. № 209/ 2019 г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.