7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№230
София, 15.04. 2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1636/2019г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Уника Асигурари“ АД – Румъния срещу решение № 61 от 11.03.2019 г. по в. т. д. № 654/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Шуменски окръжен съд решение № 18 от 28.02.2018 г. по т. д. № 595/2016 г., предявеният от К. Олтеан, гражданин на Румъния, срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 30.01.2009 г. е уважен изцяло за сумата 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2011 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. На първо място, касаторът изразява несъгласие с извода, че претенцията срещу него не е погасена по давност. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, застъпена пред инстанциите по същество (също и пред ВКС при първото касационно обжалване), че е конституиран като ответник на 02.03.2017 г., когато е депозирана исковата молба срещу него, а не на датата на исковата молба, подадена срещу първоначалните ответници ЗАД „Булстрад“ и ЗК „Уника“ АД и че именно от тази дата следва да се изчислява 5-годишната давност по чл. 197 КЗ (отм.). На второ място, релевира изрично оплакване и във връзка с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по съображения, че преценката на въззивния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалото лице, изразяващо се в непоставен предпазен колан, е неправилна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основанието по чл. 280 ал. 2 ГПК. Първото от посочените основания е заявено с твърдението, че „обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 160 от 22.10.2009г. по т. д. № 39/2009 г. на ВКС, II т. о.“, без обаче да е формулиран конкретен въпрос. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по отношение на следните въпроси: „1. В случай, че ищецът подробно е обосновал съображенията и основанието, на което иска осъждане на определен ответник, който е посочил в исковата молба, следва ли съдът служебно да му даде указания, касаещи посочване на ответник, който е трето лице за процеса; 2. В случай, че определено юридическо лице /в случая застраховател/ е привлечен по конкретно дело на по-късен етап от производството, следва ли същото да дължи лихви за период, по-дълъг от три години преди датата на депозиране на исковата молба срещу него, при направено възражение за изтекла погасителна давност относно лихвите на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД; 3. Образуването на гражданско дело срещу представител на чуждестранно застрахователно дружество по смисъла на чл. 269 КЗ (отм.) прекъсва ли давността спрямо застрахователя, на когото е представител; 4. Следва ли съдът да дава указания на ищеца относно това, към кой ответник да насочи вземането си; 5. В случай, че по висящ граждански процес се привлече като ответник лице, различно от посочените в исковата молба, налице ли е замяна на страна по смисъла на чл. 228 ГПК; 6. При телесни увреждания, получени при механизъм, протекъл в два етапа, следва ли страната по делото, която е направила възражение за съпричиняване да установи кои увреждания в кой етап са получени, за да докаже принос на пострадалия, при положение че е установено нарушение на Закона за движение по пътищата от страна на пострадалия, което е довело до настъпване на втория етап от уврежданията“.
Третото заявено от касатора основание – очевидна неправилност на обжалвания акт – е аргументирано с доводите за изтекла погасителна давност, развити в самата касационна жалба.
Ответникът по касация – К. Олтеан, гражданин на Румъния – не изразява становище по допускане на касационния контрол.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на атакуваното решение, въззивният съд е съобразил, че: Производството пред Шуменски окръжен съд е образувано след обезсилване на постановеното от същия съд решение № 86 от 16.07.2015 г. по т. д. № 58/2014 г. и връщането му за ново разглеждане от друг състав; Предмет на делото е предявен от К. Олтеан, гражданин на Румъния, срещу „Уника Асигурари“ АД – Румъния, чрез местния му представител – Застрахователна компания „Уника“ АД, [населено място], пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 30.01.2009 г., причинено от Мариус Габриел Чупей, като водач на товарен автомобил „Ивеко“, чиято вина е установена с влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 941/2011 г. на Шуменски окръжен съд; В производството пред въззивната инстанция не се оспорва нито компетентността на българския съд да разгледа спора по смисъла на Регламент № 44/2001, нито приложимостта на българското материално право, нито предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – противоправно и виновно деяние, извършено от застраховано при ответника лице, от което е настъпил вредоносен резултат, причинна връзка между деянието и вредата.
Като спорни въззивната инстанция е посочила въпроса за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия при произшествието ищец и въпроса за размера на дължимото обезщетение.
След задълбочен анализ на конкретния механизъм на произшествието и заключенията на изслушаните по делото експертизи, решаващият състав не е споделил извода на първостепенния съд, че с неправилното поставяне на предпазния колан – без поставена диагонална лента на колана, ищецът е съпричинил вредоносния резултат. Приел е за недоказано, че правилно поставеният предпазен колан би довел до избягване или ограничаване на уврежданията и че такъв извод не може да почива на предположения, за което се е позовал на конкретна практика на ВКС.
Въззивната инстанция е преценила като занижено определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в размер на 80 000 лв., като е уважила иска за цялата претендирана сума 100 000 лв. За да счете същата за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, решаващият състав е съобразил всички релевантни за конкретния случай обстоятелства: получените от ищеца тежки увреждания, изразяващи се в съчетана травма на глава, гърди, крайници – контузия на главата; мозъчна контузия; мозъчен оток; контузия на гръдния кош; счупване на седмо ляво ребро; счупване на ляво колянно капаче; счупване на дясна раменна лопатка; изпадането му в кома непосредствено след произшествието; продължителността на лечението – от 30.01.2009 г. до 17.02.2009 г. в МБАЛ „Св. А.“, [населено място]; от 17.02.2009 г. до 12.03.2009 г. в клиника за спешна помощ в [населено място]; от 17.03.3009 г. до 06.04.2009 г. в неврологичната клиника в [населено място] и в Общинска болница в [населено място], Румъния; през 2012 г. в психиатрична клиника в Румъния и през 2017 г. в [населено място], Испания.
При тези безспорни факти и с оглед заключенията на изслушаните по делото медицински експертизи (комплексна, психиатрична и психологическа) и на показанията на разпитаните свидетели, въззивният съд е приел, че в резултат от получените травми ищецът е търпял силни болки, които са наложили продължително приемане на болкоуспокояващи медикаменти; изпаднал е в състояние на трайна нетрудоспособност; страда от органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, налагащо поддържащо психиатрично лечение. Или, обобщено е направил извод, че от здрава, хармонична и социално адаптивна личност ищецът се е превърнал в инвалид с тежка психическа обремененост. Поради това и съобразявайки социалноикономическите условия в страната към датата на произшествието, индиция за което са лимитите на застрахователните покрития по § 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ (отм.), решаващият въззивен състав е преценил, че искът следва да бъде уважен за сумата 100 000 лв.
Като неоснователно въззивният съд е счел възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Изложил е съображения, че приложимата в случая 5-годишна давност по чл. 197 КЗ (отм.) следва да бъде преценявана към датата на подаване на исковата молба, тъй като именно от този момент застрахователят „Уника Асигурари“ АД – Румъния е придобил качеството на страна (ответник по делото) след отстраняване нередовността й в съответствие с изричните указания в решение № 29 от 02.02.2016 г. по в. т. д. № 793/2015 г. на Варненски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 795 от 29.11.2016 г. по т. д. № 61306/2016 г. на III г. о. на ВКС. Частично е уважил само възражението за давност по чл. 111, б. „б.“ ЗЗД по отношение на дължимите върху обезщетението законни лихви за периода преди 30.01.2011 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, касаторът поддържа твърдение за противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), без обаче да е формулирал конкретен въпрос, който да е обусловил изхода на делото. Поради това допускането на касационното обжалване на посоченото основание е невъзможно.
На второ място, касационният контрол не може да бъде допуснат и по поставените от касатора въпроси, за които се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От една страна, следва да се отбележи, че това основание е заявено бланкетно – само с възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки, което е в противоречие със задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и е напълно достатъчно за необсъждането му. От друга страна, преобладаващата част от въпросите (№ 1, № 2 и № 4) са основани на поддържаната от касатора теза, че не е пасивно легитимиран по иска и че неправилно съдът е преценил исковата молба за нередовна, като е указал на ищеца да насочи иска си срещу него, а не срещу първоначалните ответници ЗАД „Булстрад“ и ЗК „Уника“ АД. Въпросите за пасивната легитимация по иска и за редовността на исковата молба обаче вече са разрешени в предходното касационно производство по т. д. № 61306/2016 г. на III г. о. на ВКС чрез недопускане на касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд решение № 29 от 02.02.2016 г. по в. т. д. № 793/2015 г., с което е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато на Шуменски окръжен съд със задължителни указания за отстраняване нередовността на исковата молба и за конституиране като ответник по делото застрахователното дружество, което е страна по застрахователното правоотношение. Поради това, повторното поставяне на тези въпроси в настоящото производство е недопустимо.
По отношение на въпроси № 3 и № 5 отсъствието на общото изискване на чл. 280 ал. 1 ГПК се дължи на факта, че въззивното решение не съдържа произнасяне по тях. Въпросите са поставени с оглед поддържаното от застрахователя становище, че е конституиран като страна в хода на висящия процес и поради това именно от този по-късен момент следва да се изчислява давността – становище, което не е възприето от въззивната инстанция.
Като ирелевантен за допускането на касационния контрол следва да бъде преценен и последният въпрос, доколкото в него се съдържа твърдение на страната, несъответстващо на мотивите на съдебния акт. Видно от същите, решаващият състав не е приел, че механизмът на процесното произшествие е „протекъл в два етапа“, нито е формирал извод за необходимостта да бъде установено „кои увреждания в кой етап са получени“ с оглед направено възражение за съпричиняване на вредите. Съдът е преценил възражението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за неоснователно предвид липсата на категорични доказателства, че при правилно поставен предпазен колан вредите биха били избегнати или биха били в по-малък обем. Правилността на тази преценка е предмет на разглеждането на жалбата по същество, но не и на допускането й до разглеждане.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното решение, тъй като такава не се констатира – решението нито е явно необосновано (поради грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък extra legem (да е приложена несъществуваща или отменена правна норма). В случая касаторът е отъждествил очевидната неправилност с неправилността на акта поради необоснованост и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, която обаче не може да обоснове допускането му до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 61 от 11.03.2019 г. по в. т. д. № 654/2018 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: