3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София 16.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 4711/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Б. А. Т., чрез адв. Е. И., АК – П., против решение № 2036 от 12. 12. 2013 г. по в. гр. д. № 2563/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІХ с-в. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основанията на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба А. К. Т. и К. А. Т. изразяват становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1993 от 15. 05. 2013 г. по гр. д. № 16656/2012 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната делба между А. К. Т., К. А. Т. – Г. и Б. А. Т., при дялове по 1/3 идеална част за всеки от тях, на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], Пловдивска област, [улица]: а/ незастроено дворно място съставляващо УПИ VІ-1721, в кв. 131 по регулационния план на селото одобрен със заповед № 70/1990 г., при граници: път, УПИ ІV-1720, УПИ V-1721 в същия квартал, улица; б/. 1/2 идеална част от дворно място съставляващо УПИ V-1721, в кв. 131 по регулационния план на селото одобрен със заповед № 70/1990 г., при граници: от две страни улици, УПИ VІ-1721, УПИ ІV-1720 в същия квартал и от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 95 кв.м.
С допълнително решение № 210 от 16. 01. 2015 г. по гр. д. № 16656/2012 г. на Пловдивския районен съд, ХІІІ гр. с-в е допълнено решение № 1993 от 15. 05. 2013 г. по същото дело, като е допусната делба и на останалата 1/2 идеална част от дворно място съставляващо УПИ V-1721, в кв. 131 по регулационния план на селото одобрен със заповед № 70/1990 г. и на построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 95 кв.м. между съделителите, при дялове по 1/3 идеална част за всеки от тях. Допълнителното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
За да потвърди първоинстанционното решение от 15. 05. 2013 г., въззивният съд е приел, че страните са съсобственици при равни дялове на незастроения парцел на основание наследяване на А. Б. Т. /съпруг на А. Т. и баща на останалите двама съделители/, който го е придобил на основание договор за дарение, сключен с н.а. № 191, т. 13, н.д. № 5151/1975 г., между А. Б. Т. и Б. А. Т. /баща на наследодателя на страните/. Тези изводи е обосновал с представени по делото писмени доказателства – посочения нотариален акт, удостоверение за наследници на А. Б. Т. и удостоверение за идентичност между процесния имот и имота, описан в нотариалния акт. Относно застроения парцел също е прието наличие на съсобственост между страните при равни дялове, породена от наследяване на А. Б. Т. и придобиване на дворното място и къщата от наследодателя както следва: 1/2 идеална част по наследство от Б. А. Т., който към смъртта си е станал собственик на имота на основание договор за покупко-продажба сключен с н.а. № 40, т. ІІІ, н.д. № 855/1963 г. и построяване на двуетажната масивна жилищна сграда в собствения имот, а 1/2 идеална част – на основание договор за дарение, сключен с н.а. № 053, т. 2, рег. № 7117, дело № 242/2007 г., между А. Б. Т. и Р. Б. Т. /сестра на наследодателя на страните/. Тези изводи е обосновал с представени по делото писмени доказателства – описаните нотариални актове, удостоверение за наследниците на Б. А. Т. и удостоверение за идентичност между имотите по нотариалните актове и тези, предмет на делбата.
Първата група въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК засягат проблеми, свързани с делба на имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица. След допълване на решението на районния съд, извършено съгласно указанията дадени с определение № 325 от 29. 10. 2014 г. по гр. д. № 4711/2014 г. на ВКС, и влизане в сила на постановеното допълнително решение, до делба е допуснат целият урегулиран поземлен имот и находящата се в същия двуетажна масивна жилищна сграда, а не 1/2 идеална част от същия, поради което въпросите, засягащи делба на имоти, съсобствени между наследодателя и трети лица, и касаещи приложението на чл. 345 ГПК се явяват неотносими към делото и не следва да се обсъждат.
Останалите въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се свеждат до проблема дали при предявен иск за делба на наследствени имоти собствеността на наследодателя следва да е доказана напълно, за да се допусне делбата. Твърди се, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на представени решения на ВКС, част от които постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика, а останалите постановени при действието на отменения ГПК /основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 2 ГПК/. Изводите на въззивния съд по настоящото дело не противоречат на изводите, съдържащи се в представените решения на ВКС по въпроса за необходимостта при предявен иск за делба на наследствени имоти да се докаже собствеността на наследодателя. В. съд е приел, че собствеността следва да бъде доказана, както и че в случая такова доказване е проведено чрез представени писмени доказателства /посочените по-горе нотариални актове, скици, удостоверения за наследници, удостоверения за идентичност на имоти/, установяващи твърдението, че към смъртта си общият наследодател А. Б. Т. е придобил право на собственост върху имотите на посочените в исковата молба основания /относно незастроения УПИ – договор за дарение, а относно застроения – 1/2 ид.ч. на основание наследяване на баща си Б. А. Т., сключен от последния договор за покупко-продажба и построяване на сградата в собствения му имот и 1/2 ид.ч. на основание договор за дарение сключен между А. Б. Т. и сестра му Р. Б. Т./. Представените от ищците доказателства са били достатъчни да обосноват изводи в горния смисъл, още повече, че касаторът не е направил никакви възражения по иска за делба нито в срока за отговор /такъв не е подаден/, нито в срока по чл. 342 ГПК /същият не се е явил лично, нито е участвал чрез пълномощник в проведеното пред районния съд единствено открито съдебно заседание/, а въззивната жалба съдържа предимно доводи, свързани с делба на имоти, които наследодателят е притежавал в собственост с трети лица и с приложение на чл. 345 ГПК /каквато хипотеза в случая не е налице/. С оглед на горното, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2036 от 12. 12. 2013 г. по в. гр. д. № 2563/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІХ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: