О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 16.04.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3002/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Р. от [населено място] срещу решение № 1913 от 04.08.2017 г. по в. гр. д. № 1280/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І-12 състав решение № 19 от 04.01.2017 г. по гр. д. № 14297/2015 г. в обжалваната му част, предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 26.10.2010 г. е отхвърлен за сумата 30 000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда, че към датата на настъпване на процесното ПТП не е налице застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като същото е било прекратено едностранно поради неплащане на последната разсрочена вноска от застрахователната премия, независимо от факта, че застрахователят не е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд. Счита, че този извод е в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т. 3 и т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, както и в противоречие със закона – чл. 257, ал. 3 КЗ (отм.). В касационната жалба е релевирано оплакване и за това, че съдът не е обсъдил всички заявени във въззивната жалба на застрахователя доводи и по-конкретно – че не е извършил проверка относно размера на присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Възможно ли е въззивният съд при извършването на проверка на първоинстанционно решение да се произнесе само по част от въпросите, поставени във въззивната жалба, приемайки, че не дължи произнасяне по цялата жалба; 2. Възможно ли е да се приеме, че при въззивна проверка съдът може и е допустимо да се произнесе в противоречие с тълкувателно решение, позовавайки се на практика на ВКС, която е в противоречие с това решение; 3. След като в тълкувателно решение на ВКС е прието, че след като застрахователят, който не е изпълнил задължението си да впише прекратяването на договора в Гаранционен фонд, не може да се освободи от отговорност, то същият този застраховател да черпи права от този договор”.
Касаторът поддържа, че поставените от него въпроси са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС; че се решават противоречиво от съдилищата и че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 27.11.2017г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му от ответника-застраховател част, с която на ищеца е присъдено обезщетение по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) в размер на сумата 30 000 лв., въззивният съд е приел, че не е доказано към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие да е съществувала действаща застраховка „Гражданска отговорност” за процесния лек автомобил. Този извод е направен, с оглед обстоятелството, че ищецът, като страна по сключената с ответното дружество комбинирана застрахователна полица № 085100008138 от 23.02.2010 г., не е заплатил последната разсрочена вноска от застрахователната премия, чийто падеж е бил 23.11.2010 г., поради което и предвид изричната уговорка между страните, че при неплащане на която и да е разсрочена вноска най-късно до 15 дни от датата на посочения за нея падеж, застрахователят упражнява правото си да прекрати договора за застраховка съгласно чл. 202, ал. 2 във връзка с чл. 260, ал. 2 КЗ (отм.), процесният договор се счита прекратен в 24.00 часа на петнадесетия ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска. Според съдебния състав, в случая е без значение фактът, че застрахователят не е вписал прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, тъй като ищецът е страна по договора за застраховка, а не е трето увредено лице, само по отношение на което би било непротивопоставимо възражението за прекратяване на застрахователния договор поради невписване на прекратяването му. В тази насока въззивният съд се е позовал на указанията по т. 3 и т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на първия въпрос отсъства изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на конкретното дело в смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод произтича от обстоятелството, че въпросът е поставен във връзка с оплакване на касатора, което не би могло да бъде релевирано от него поради липса на правен интерес. Доколкото въззивната жалба е подадена от застрахователното дружество, а не от настоящия касатор, то последният не би могъл да се позовава на процесуални нарушения, свързани с необсъждане на част от заявените в нея доводи.
Останалите два въпроса, макар и релевантни за спора, също не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не са разрешени в противоречие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС. Точно обратното – именно в съответствие с постановките по т. 3 и т. 8 от цитирания тълкувателен акт въззивният съд е приел, че процесният застрахователен договор е прекратен поради неплащане в уговорения от страните срок на една от разсрочените вноски на застрахователната премия (последната), съобразявайки наличието на изрично уведомяване на застрахования в договора, че прекратяването ще настъпи автоматично с изтичане на 15-дневен срок от падежа за плащане на разсрочената вноска, както и че невписването на прекратяването в регистъра на Гаранционния фонд е факт, ирелевантен за отговорността на застрахователя само по отношение на третите увредени лица, каквото качество обаче ищецът няма, доколкото той, освен пострадал, е и страна по застрахователния договор и поради това знае за прекратяването му поради неплащане на последната вноска, т. е. знанието му за прекратяването на договора не е предпоставено от вписването в регистъра на Гаранционния фонд.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не е налице твърдяното от касатора противоречие със задължителната практика на ВКС. А предвид наличието на такава практика, касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Отделно от това, посочените основания са и недоказани.
При този изход на делото, касаторът следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 300 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1913 от 04.08.2017 г. по в. гр. д. № 1280/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. П. Р. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6, вх. Е, ет. 4, ап. 10 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 300 (триста) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: