1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 16.05. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 1698 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН” ООД чрез адвокат Т. Т. от АК – П. срещу определение № 92 от 05.03.2019 г. по гр.д. № 583/2019 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което се оставя без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 54/27.03.2018 г. по гр.д. № 66/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново, постановено по реда на чл.463 ГПК. В частната жалба са изложени доводи, че неправилно е приложено ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК и нормите на чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК относно актовете, които подлежат на контрол в производството по Глава 24 ГПК. Според частния жалбоподател, определението на Върховния касационен съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено и да се разгледа по същество молбата за отмяна на решението на апелативния съд за разпределение на парични суми от публична продан.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от друг тричленен състав на Върховния касационен съд и с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима, но по същество е неоснователна поради следните съображения:
Доводите на молителя за допуснати нарушения при тълкуване нормите на чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК относно актовете, които подлежат на контрол в производството по Глава 24 ГПК не могат да бъдат споделени. Дейността на Върховния касационен съд в производството по проверка допустимостта на подадените молби за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.303 и сл. ГПК се подчинява на единствено на закона и тълкуването на правните норми, с оглед правилното им прилагане от съда. Съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ, съдебната практика, създавана в изпълнение на правомощията на Върховния касационен съд по чл.124 от Конституцията на Република България за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, израз на която са тълкувателните решения, са задължителни за всички органи на съдебната власт. В този смисъл, настоящият състав на ВКС е обвързан от дадените разяснения в т.3 на тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че решенията на окръжния съд, постановени срещу действията на съдебния изпълнител не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Видно от мотивите към т.3 на тълкувателното решение, производството по чл.435–438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконно принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Правомощията на окръжния съд са контролно–отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право, т.е. решението на съда по чл.435 и сл. ГПК, включително по чл.463 ГПК, разрешава процесуалноправен спор и не формира сила на пресъдено нещо по материалноправен спор, поради което същото не се включва в предметния обхват на извънинстанционното производство.
Предвид изложените съображения, в обжалваното определение на ВКС правилно е прието, че подадената молба за отмяна на решението на апелативния съд по чл.463 ГПК е процесуално недопустима, независимо от предвидения друг ред за обжалване законосъобразността на действията или отказите на съдебния изпълнител, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК, съгласно дадените разяснения в ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 92/05.03.2019 г. по гр.д. № 583/2019 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.