2
определение по гр.д.№ 4934 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 18.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4934 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д., Й. Н. С., Д. К. Т., Р. Й. Б., Н. Г. П., А. Г. П., С. Г. Т. и Г. Й. Д. срещу решение № 863 от 27.06.2016 г. по в.гр.д.№ 721 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
Ответникът по делото И. Д. Д. обжалва решението в частта му, с която е потвърдено решение № 504 от 15.02.2016 г. по гр.д.№ 16385 от 2014 г. на Варненския районен съд само по първоначално предявения иск: решението за уважаване на предявения от Й. Н. С., Д. К. Т., Р. Й. Б., Н. Г. П., А. Г. П., С. Г. Т. и Г. Й. Д. срещу И. Д. Д. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за установяване на правото на собственост и предаване владението на реална част с площ от 675 кв.м. от поземлен имот с ид.№ 10135.4501.1323 по кадастралната карта на СО „Ментеше“, район „Вл.В.“- [населено място], одобрена със заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АК, целия с площ от 1929 кв.м., находяща се в югозападната част от имота, очертана на скица на лист 311 от делото на първоинстанционния съд /гр.д.№ 16385 от 2014 г. на РС-Варна/, която скица приподписана от съда представлява неразделна част от решението.
В касационната жалба на Д. се твърди, че решение на въззивния съд в обжалваната част /по иска с правно основание чл.108 ЗС/ е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: нищожна ли е заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, ако е издадена от кмета на района, а не от кмета на общината и дали при такава нищожна заповед реституционната процедура по ЗСПЗЗ следва да се счита за приключила ?
Ищците Й. Н. С., Д. К. Т., Р. Й. Б., Н. Г. П., А. Г. П., С. Г. Т. и Г. Й. Д. обжалват въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение по насрещните искове: за осъждане на собствениците да заплатят на И. Д. Д. суми за извършени от него подобрения в собствения им имот. Твърдят, че решението в тази част е недопустимо и неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване са посочили чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на решението със задължителна съдебна практика по следните въпроси:
1. Следва ли въззивният съд да провери допустимостта на решението в обжалваната му част, още повече, когато във въззивната жалба има доводи в тази насока ?
2. Следва ли съдът да мотивира и посочи правната квалификация на спора ?
3. Допустимо ли е съдът да се произнася по недопустим иск ?
4. Владелец или държател на поземления имот е лице, което е в имота без основание ?
5. Следва ли въззивният съд да определи за вещо лице такова, което притежава специални знания, за да изпълни задачата на експертизата ?
6. Следва ли съдът да приложи деноминацията на лева, още повече когато това изрично е поискано от страните ?
Страните взаимно оспорват жалбите си и претендират за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:
I. Касационната жалба на И. Д. Д. не следва да се допуска до касационно разглеждане поради следното: Касаторът не е поставил правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно приетото в т.1 и т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационното обжалване на това основание е необходимо касаторът да посочи правен въпрос от значение за конкретното дело /такъв, който е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на съда по конкретното дело/, който въпрос да е свързан с приложението на неясна или непълна правна норма и по който да няма съдебна практика или съществуващата такава да е нужно да бъде променена поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия.
В случая единственият поставен от И. Д. въпрос /нищожна ли е заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, ако е издадена от кмета на района, а не от кмета на общината и дали при такава нищожна заповед реституционната процедура по ЗСПЗЗ следва да се счита за приключила/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: В него и в потвърденото решение на първоинстанционния съд не е прието, че заповедта по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ е действителна, въпреки че не е подписана от кмета на общината. Напротив, прието е, че за да е действителна такава заповед, тя следва да е подписана от кмета на общината, но той има право съгласно чл.44, ал.1 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ да прехвърли това свое правомощие на кметовете на кметства и райони в границите на общината, което и в конкретния случай е сторил със заповед № 3334 от 27.12.2005 г. в полза на кмета на районната администрация на р-н „В. В.“- В.. Тоест, относимият към конкретното дело въпрос е не дали заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ е нищожна, ако не е подписана от кмета на общината, а дали правомощието на кмета на общината да издава заповеди по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ попада в рамките на неговата изключителна компетентност или може да се прехвърля на кметовете на кметствата и районите в границите на общината по реда на чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗМСМА. Този въпрос обаче не е поставен от касатора И. Д. и тъй като той не касае допустимостта на съдебното решение, ВКС не може да се произнася по него служебно.
Независимо от горното, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос, тъй като няма неяснота в нормите на ЗМСМА, предвиждащи възможност кметът на община да прехвърля компетентността си да издава заповеди на кметовете на кметствата и на районите в границите на общината.
II. Касационната жалба на ищците по ревандикационния иск срещу въззивното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд в частта по насрещните искове е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане поради следното: Въззивното решение по насрещните искове по чл.346 ГПК /за осъждане на собствениците на спорния имот да заплатят на ответника извършените от него подобрения в имота/ не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, т.1 ГПК, тъй като цената на всеки един от предявените насрещни искове е под 5 000 лв. Видно от насрещната искова молба, находяща се на листове от 92 до 96 от първоинстанционното дело, И. Д. Д. е предявил срещу собствениците на имота обективно съединени искове по чл.346 ГПК за заплащане на направени в имота подобрения, като претендираната от него стойност на всяко едно от подобренията е под 5 000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на И. Д. Д. срещу решение № 863 от 27.06.2016 г. по в.гр.д.№ 721 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение в частта му по иска с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Й. Н. С., Д. К. Т., Р. Й. Б., Н. Г. П., А. Г. П., С. Г. Т. и Г. Й. Д. срещу решение № 863 от 27.06.2016 г. по в.гр.д.№ 721 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение в частта му по насрещните искове.
Настоящото определение в частта му за оставяне жалбата на Й. Н. С., Д. К. Т., Р. Й. Б., Н. Г. П., А. Г. П., С. Г. Т. и Г. Й. Д. без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
В останалата част настоящото определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.