О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
С., 23.03. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
т.дело № 4227/2016 год.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат Н. Д. К. от САК в качеството й на особен представител на Й. П. Й. против въззивно решение от 06.04.2016г. по в. гр. дело № 14022/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ – 113 – 178 от 16.01.2015г. по гр. дело № 3303/2013г. на Софийски районен съд. С това решение е уважен предявеният на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс (СК) иск на Н. А. К. за лишаване от родителски права на бащата Й. П. Й. спрямо общото им дете П. Й. П., родено на 29.03.2006 г., определени са мерки за лични отношения на бащата с детето; присъдена е месечна издръжка на детето, както и заплащане на съответните разноски и дължими такси. С акт от 17.06.2015г. първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на съдебното Решение в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че по въпроса относно предпоставките за лишаване от родителски права обжалваното решение е постановено в противоречие със съдебно решение по гр. дело № 2101/2014г., постановено от Окръжен съд [населено място], и решение по гр. дело № 422/2010г. на Районен съд [населено място], чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата Н. А. К. не представя писмен отговор и не взема становище по касационната жалба и изложението, приложено към нея.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 132 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с представена съдебна практика по въпроса за предпоставките за лишаване на от родителски права. Жалбоподателят е изложил съображения по съществото на спора с твърдение, че решението е необосновано и постановено при липса на достатъчно писмени и гласни доказателства детето да е поставено от бащата в риск, който би довел до проблеми във физическото и психическото му състояние и бъдещо развитие, както и за липса на доказателства за съществуваща и причинена от бащата интензивна опасност за детето, представляваща особено тежък случай.
В посочената съдебна практика по въпроса за предпоставките за лишаване от родителски права се приема, че трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди за наличието и, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му, сочи на дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения. Родителят, който не упражнява родителските права и не се възползва от предоставения му режим на лични контакти без основателна причина, не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл. 75, ал. 1 СК (отм.), респ. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
Обжалваното решение не е постановено в противоречие с посочената съдебна практика, тъй като касае фактическа обстановка различна от установената с цитираната съдебна практика.
С обжалваното решение, след като е изяснил делото от фактическа страна, съдът е достигнал до извода, че поведението на бащата покрива фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК – установено е трайно дезинтересиране на бащата от детето. Съдът е посочил, че бащата от години няма контакти с детето, не го търси, не се интересува от състоянието му, не взима никакво участие в грижите за него. Дори, по данни от социалния доклад, последният разговор между детето и баща му е бил по Скайп, при това напълно случаен и преди години. Тези обстоятелства са довели до това, че детето не припознава ответника за свой баща, връзката между тях е само формална и не е изпълнена с изискуемото от закона и морала съдържание. Счел е за безспорно установено, че грижите за малолетния се полагат изцяло от ищцата и от баба му по майчина линия, които сами осигуряват отглеждането и издръжката му. В същото време бащата, включително чрез своя особен представител, не е навел каквито и да е доказателства в насока, опровергаваща твърденията в исковата молба, включително и досежно това, че полага грижи за детето и му дава издръжка, нито пък за наличието на основателни причини за липсата им, при положение, че нему е възложена доказателствената тежест за това. Счел е за несъстоятелен аргументът във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е следвало да изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, включително налице ли е основателна причина за пренебрегване на задълженията му. Посочил е, че съдът действително дължи такава преценка, но при наличието на съответни доводи и доказателства за такива обстоятелства.
На база установената по делото фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че носенето на родителските права и от двамата родители не е в интерес на малолетния им син, доколкото същият за реализацията на редица свои права и задължения се нуждае от съдействието и на двамата си родители (например пътуване в чужбина). Приел е, че в такава хипотеза притежанието на родителски права от страна на ответника не е в интерес на детето, тъй като същият е с неизвестен за последното адрес, не може да се свърже с него, трайно е дезинтересиран и не проявява каквато и да било активност спрямо нуждите и потребностите на сина си. Посочил е също, че формалното носителство на родителски права от бащата по изложените причини създава пречки пред пълноценното упражняване на правата и задълженията и на ищцата като родител, както и, че трайното дезинтересиране от детето и непредоставянето на издръжка винаги съставлява риск за последното, тъй като липсата на родителска грижа сама по себе си се отразява неблагоприятно върху личността на детето в материален и психологически аспект. Въззивният съд е посочил, че в процеса е безспорно установено и това, че майката на детето полага адекватни грижи за него, обезпечава в пълна степен физическите, финансовите и психо – емоционалните му нужди и образователните му потребности, участва активно във възпитанието му, като му осигурява сигурна и подкрепяща среда, не се противопоставя на хипотетични контакти на детето с бащата.
Видно от изложеното с обжалваното решение, съдът се е произнесъл по предпоставките на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК като основание за лишаване от родителски права и в този смисъл решението е поставено в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС. Фактическите изводи на съда не са предмет на обсъждане в настоящето производството, тъй като обосноваността на решението се проверява в производството по касационно обжалване, ако се допусне такова. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че развитите в изложението доводи за липса на доказателства детето да е поставено от бащата в риск, който би довел до проблеми във физическото и психическото му състояние и бъдещо развитие, както и за липса на доказателства за съществуваща и причинена от бащата интензивна опасност за детето, представляваща особено тежък случай, не са обуславящи решаващите изводи на съда. Касаторът смесва различни хипотези на чл. 132, ал.1 СК – на особено тежък случай по чл. 131 СК ( чл. 132, ал.1, т.1 СК), в който поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето и случай на поведение, в което родителят трайно не полага дължимите грижи (чл. 132, ал.1, т.2 СК). Съдът в конкретния случай е постановил лишаване от родителски права след констатация, че без основателна причина бащата трайно не са полага дължимите грижи за детето си, нито му е предоставял необходимата издръжка.
Предвид изложеното по въпроса за предпоставките, при които се допуска лишаване от родителски права не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК заплащането на възнаграждение за особен представител на ответника е законово задължение на ищеца, по чиято инициатива е заведено делото. Възнаграждението подлежи на предварително заплащане. Доколкото в хода на производството пред настоящата инстанция ищецът по делото не е своевременно и предварително задължен да внесе възнаграждението на особения представител на касатора-ответник, този пропуск на съда следва да бъде отстранен, като ищецът – ответник по касационната жалба, следва да бъде осъден директно да заплати на особения представител възнаграждение за настоящата инстанция в размер 150лв., определен от съда съобразно чл. 36 ЗА във вр. с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът не присъжда съдебни разноски за настоящето производство в полза на ответника по касационната жалба, тъй като такива не са претендирани и реално направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.04.2016г. по в. гр. дело № 14022/2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. А. К. да заплати на адвокат Н. Д. К. от САК – особен представител на Й. П. Й., назначена по реда на чл.47,ал.6 ГПК на разноски на ищеца, адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: