О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 23.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.03.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4244/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3639/10.06.2016г.,подадена от Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез пълномощника си Д. К. Н.-областен управител на област Д.,против решение №120/12.05.2016г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№115/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №14/23.12.2015г.,т.13,ст.16,постановено по гр.д.№339/2014г. по описа на Добрички районен съд в частта,с която е отхвърлен иск на Министерство на регионалното развитие и благоустройството срещу Р. Н. Я. и А. С. Я. за сумата от 20 286 лева,представляваща половината от заплатените от Министерство на отбраната суми във връзка с делбения имот-охрана на имота.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по жалбата А. С. Я.,чрез пълномощника си адвокат О. И. Б.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество счита жалбата за неоснователна,като се претедират разноски за настоящото производство.
Ответникът по касационната жалба Р. Н. Я.,чрез пълномощника си адвокат В. В.,в писмения си отговор на жалбата,твърди,че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска,а по същество намира касационната жалба за неоснователна,и се иска за бъдат присъдени разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че в хода на производството по извършване на делбата е предявен иск по сметки от МРРБ относно заплатените от него 20 286 лева-парични средства по охрана на обекта,като се позовава на сключен договор с фирма-охранител,приложен по делото,и е изплатено на последната възнаграждение за периода от м.май 2011г. до м. октомври 2014г. на стойност 40 540,84 лева,съгласно приложените 42 броя фактури.С оглед представените по делото доказателства,съдът е посочил,че ищецът в лицето на Министерство на отбраната,на което било предоставено управлението на имота,е провело процедурата по Закона за обществените поръчки с определяне на фирма изпълнител по охраната,като страните не спорят че обекта се е охранявал.Съдът се е позовал на разпоредбата на член 14,ал.2 и 3 от Закона за държавната собственост,която предвижда имотите и вещите се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите,за които са предоставени с грижата на добър стопанин,като министерството по закон управлява повереното му имущество и задължението му е да го управлява и опазва с грижа на добър стопанин,но произтичащите по закон задължения са във връзка с отношенията държава-министерство.В случая обаче,в отношенията между съсобствениците е приложимо правилото на член 30,ал.3 ЗС,според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.След анализ и преценка на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че тези сторени от ищеца за охрана на обекта разноски не са от необходимите по смисъла на закона,тъй като обективни обстоятелства не са налагали така заградения обект да бъде охраняван чрез фирма охранител.Изложени са доводи,че не се касае до извънредност на обстоятелствата,външни събития,което да обоснове разход за охраната,а и имотът не би погинал и състоянието му не би се влошило без нейното назначаване,така че да се вмени в тежест на другия съсобственик.
В изложението си по по член 284,ал.3,т.1 ГПК,наречено”приложение към касационната жалба-изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК”,касаторът заявява,че с въззивното решение/цитирам/:
„съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,ВС,постановления на Пленум на ВС и е от значение за точното прилага на закона,както и за развитието на правото.
Съображенията ми са следните:
Считам,че съдебните състави на първа и въззивна инстанция неправилно тълкуват материално правните разпоредби и всички факти и обстоятелства по делото”,след което се правят касационни оплаквания за неизясняване,неправилно тълкуване от страна на въззивния съд на фактите и доказателствата по делото,като в подкрепа на тези оплаквания се посочва задължителна съдебна практика на ВКС.В заключителната част от изложението си,освен твърденията си,касаторът излага защита на тезата,че претенцията по сметки,която е предявил, според него е доказана и обоснована с представените по делото писмени доказателства,а във връзка с приетото че разходите за охрана на делбения имот,не са от категорията на необходимите разноски,касаторът заявява/цитирам/:
„то следва да си отговорим на следния съществен материалноправен въпрос:Как следва да се уредят отношенията между съсобственик извършил подобрения в съсобствен имот със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици”,като се позовава и цитира практика на ВС в тази връзка.
Преди всичко,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по чл.284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и съдържанието на изложението на касатора по член 284,ал.3 ГПК,в същото, освен че са изложени изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК,липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.Напротив,във втората част от последното касаторът формулира като правен въпрос,цитиран по-горе,който е напълно неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,още повече такъв въпрос не е разрешаван с последното,както и сам касаторът заявява,че следва с настоящия съдебен акт да се отговори на този въпрос.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответницата по касационната жалба А. С. Я.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящеата касационна инстанция в размер на 5000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения към молба вх.№1708/14.02.2017г.,списък с разноските и договор за правна защита и съдействие от 08.01.2017г.
С оглед изхода на делото,на ответника Р. Н. Я.,във връзка с поисканите с отговора на молбата за настоящата касационна инстанция,и направени,съгласно приложен списък по член 80 ГПК с молба вх.№1712/14.02.2017г.,разноски,следва да се присъдят същите в размер на 5000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие от 06.01.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №120/12.05.2016г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№115/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Държавата,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,да заплати на А. С. Я. сумата от 5000 лева/пет хиляди лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОСЪЖДА Държавата,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,за заплати на Р. Н. Я. сумата от 5000 лева/пет хиляди лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: