О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
С., 26.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.1198 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. С решение №143 от 10.01.11г. по гр.д.№7772/10г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 22.12.09г. по гр.д.№33929/08г. на Софийския районен съд, с което е бил уважен предявеният от Е. Ц. И. и Н. М. И. срещу О. Б. П., И. Г. П., М. В. Г. и Т. В. Г. иск по чл.109 от ЗС – за възстановяване на свободното ползване на асансьорната уредба, находяща се в жилищната сграда в [населено място],[жк], [улица], чрез предаване на ключ, респ. магнитна карта или уред за дистанционно управление, чрез които се задвижва същата.
Въззивният съд е приел, че ищците и ответниците са собственици на обекти в сграда – етажна собственост, находяща се в [населено място],[жк], [улица]. А. е закупен и монтиран след като ищците са придобили собственост в сградата, въз основа на договор, по който възложители са само ответниците. Поради наличието на система за контролиран достъп до асансьора, ищците не могат да го използват. При тези данни въззивният съд е приел, че асансьорът представлява обща част на сградата по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС и след като ищците са собственици на самостоятелни обекти в нея, те са станали собственици и на идеални части от общите части на сградата, включително и от асансьора, независимо че не са били страна по договора за закупуването и монтажа му и не са участвали с парични средства за това. Законът допуска принудителната съсобственост върху новите общи части да възникне и след възникване на етажната собственост. В случая не е налице хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗС за изключване на ищците от съсобствеността върху асансьора, тъй като няма съгласие на всички етажни собственици, изразено в писмен договор, оформен с нотариален акт. По силата на принудителната съсобственост върху общите части, ищците имат правото да ползват асансьора, независимо от това, че не са участвали със средства за закупуването и монтажа му. Без значение за изхода на настоящото дело е и отнесеният до съда спор за законосъобразността на решението на общото събрание на етажната собственост във връзка с участието на отделните етажни собственици в разходите по закупуването и монтажа на асансьора. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците. В нея се поддържа оплакване за недопустимост на решението, тъй като то било постановено по нередовна искова молба и по иск, лишен от правен интерес, доколкото ищците не са страна по договора за закупуването и монтажа на асансьора и следователно – не са съсобственици на тази вещ. Развиват довод, че ищците не са станали съсобственици на асансьора, тъй като той е закупен и монтиран след като са придобили собствеността на апартамент и ателие в същата сграда – т.е. той не е бил обща част на сградата към момента, в който са станали етажни собственици. По аргумент от чл.38, ал.2 от ЗС, те не са станали съсобственици на тази нововъзникнала обща част, за която нямат паричен принос.
В изложението към жалбата се поставят следните въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно възможността, приета в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС:
1. Допустимо ли е съдебно решение по съществото на спора при липса на петитум и има ли правомощие съдът служебно да изправи нередовностите на петитума в исковата молба и да се произнесе на практика по непредявено и неуточнено искане: „да възстановят свободното ползване на асансьорната уредба без специални технически средства за задвижването и, както и да предадат на ищците ключ, респ.магнитна карта или уред за дистанционно управление, чрез които се задвижва асансьорът в жилищната сграда”;
2. Дали новозакупената по решение на ЕС асансьорна уредба е обща част по естеството си или е обща част по предназначение;
3. Дали новозакупеният само от част от етажните собственици асансьор за обслужване на конкретни имоти, въз основа на решение на ЕС, в което другите етажни собственици са се отказали от участие, представлява „полезна разноска” по смисъла на закона и може ли да се квалифицира като „принудителна съсобственост” на всички етажни собственици;
4. Приложима ли е хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗС при закупуването на полезна вещ само от някои от съсобствениците въз основа на влязло в сила решение на ОС на ЕС;
5. Ищците по делото имат ли процесуалноправна легитимация за предявяването на иск по чл.109 от ЗС, при безспорно доказаните по делото факти и обстоятелства, че същите са се отказали от закупуването и ремонта на полезната вещ и не са нейни съсобственици;
6. Правилно ли съдът е разгледал иск с правно основание чл.109 от ЗС и се е произнесъл по съществото на спора при липса на задължителните предпоставки, обуславящи фактическия състав на правната норма на чл.109 от ЗС – установяване правото на собственост на ищеца от една страна и от друга – обстоятелства, съставляващи „неоснователно въздействие” и
7. При вземането на решение на ОС на ЕС за закупуването на полезна вещ следва ли съгласието на етажните собственици с право на глас по смисъла на ПУРНЕС /отм./ да е изявено с договор, оформен с нотариален акт.
По тези въпроси жалбоподателите поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, без обаче да свържат всеки въпрос с твърдения за противоречие с конкретно решение от приложението към жалбата и без да обосноват основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците в производството Е. Ц. И. и Н. М. И. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:
На първо място – за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение по определен правен въпрос, той трябва да бъде свързан с конкретно основание по чл.280, ал.1 от ГПК. Ако се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 или т.2, жалбоподателят следва да посочи по всеки от поставените въпроси съдебните решения /задължителна или незадължителна практика/, на които обжалваното решение противоречи. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК следва да бъде мотивирано по начина, разяснен в т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В случая тези изисквания не са спазени.
Независимо от това, касационното обжалване не може да се допусне и по други съображения. Първият от поставените правни въпроси се свежда до това допустимо ли е съдебно решение, постановено по нередовна искова молба. По този въпрос има задължителна практика на ВКС – че такова решение е недопустимо. Въпросът обаче не е решаващ за изхода на настоящото дело и затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. По делото няма данни за нередовна искова молба. Уточненият петитум, макар и не съвсем прецизно формулиран, съдържа в себе си две искания в условията на алтернативност – ответниците да възстановят свободното ползване на асансьора без специални технически средства за задвижването му или /в молбата неточно е поставен съюзът „и”/ да предадат на ищците техническото средство за задвижване на асансьора. С оглед особеностите на конкретния случай, такова съединяване на искове е допустимо, тъй като и чрез двата петитума ще се постигне целеният резултат – ползването на асансьора от ищците. При алтернативно съединяване на исковете съдът преценява по кой от двата петитума да се произнесе, което в случая е сторено – съдът е уважил втория иск, като е задължил ответниците да предадат на ищците техническото средство за задвижването на асансьора. Наличието на редовна искова молба по настоящото дело изключва относимостта на поставения процесуалноправен въпрос към конкретния правен спор и затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. Въпросът дали асансьорът е обща част по естеството си или обща част по предназначение също не е определящ за изхода на конкретното дело. Определящо е това, че ищците имат дял в тази обща част, тъй като липсва съгласие на всички етажни собственици за изключването им от съсобствеността в нея. Освен това – по въпроса за разграничаване на двата вида общи части има както теоретични разработки, така и съдебна практика. По тези причини въпросът не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Третият въпрос се свежда до това дали върху една новопоставена инсталация в сграда-етажна собственост възниква принудителна съсобственост в качеството и на обща част на сградата, ако някои от етажните собственици не са участвали със средства в придобиването и монтирането и. По този въпрос жалбоподателите не са представили съдебни решения в смисъл, който да е различен от приетото от въззивния съд, следователно не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Не е налице и основанието по т.3, тъй като по въпроса за принудителната съсобственост върху общите части, както и за изключенията от принципа, има теория и съдебна практика и това изключва възможността да се допусне касационно обжалване на това основание. Паричните отношения между етажните собственици във връзка със участието им в закупуването и монтирането на инсталацията следва да се уредят по съответния ред. Те не влияят на правото на собственост върху общите части, което произтича от императивни правни норми. Четвъртият въпрос в известна степен преповтаря третия и по същите причини не следва да се допуска до касационно обжалване. Въпросът съдържа в себе си позоваване на влязло в сила решение между същите страни по иск с правно основание чл.13, ал.2 от ПУРНЕС /отм./ – за отмяна на решението на ОС на ЕС от 28.02.08г. По делото е представено само решението на първата инстанция по този спор. Междувременно обаче е постановено и въззивно решение, което променя крайния резултат. Въззивното решение е влязло в сила, тъй като не е допуснато до касационно обжалване – виж определение №706 от 13.07.11г. по гр.д.№1551/10г. на ВКС, ІІ ГО. Както в окончателното решение по чл.13, ал.2 от ПУРНЕС /отм./, така и в обжалваното в настоящото производство въззивно решение по чл.109 от ЗС е прието, че като етажни собственици, ищците Е. и Н. И. са носители на право на собственост върху асансьора, който е обща част на сградата. Това е и причината да бъде отменено решението на ОС на ЕС за преразпределяне на техните парични задължения за асансьора към част от останалите етажни собственици.
Петият въпрос е некоректно поставен, тъй като смесва процесуалноправната и материалноправната легитимация на ищците. По такъв въпрос също не може да се допусне касационно обжалване. Шестият въпрос се свежда до това дали е правилно обжалваното решение. На този въпрос не може да се даде отговор в настоящата фаза на производството, нито пък той може да бъде основание за допускане на касационно обжалване. Седмият въпрос не е решаващ за изхода на делото. Той е свързан с един страничен извод на въззивния съд, който не влияе на крайния резултат по делото. Същественото в случая е това, че липсва съгласие на всички етажни собственици за изключване на ищците от притежаването на съсобственост върху асансьора като обща част. Каква е формата, в която следва да се даде такова съгласие е въпрос, който в случая не определя изхода на делото. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №143 от 10.01.11г. по гр.д.№7772/10г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: