О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 28.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1332/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ДП Н. к. “Ж. и.” – С., против въззивно решение от 25.02.2011 г. по гр.д.№11461/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІІ-А въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-780107/31.5.2010 г. по гр.д.№702/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ г.о., 78 състав, с което е признато, че ответникът ДП Н. к. “Ж. и.” – С., незаконно е уволнило П. Г. П. от заеманата длъжност “главен юрисконсулт” с акт №654/10.11.2009 г. и посоченият акт е отменен.
Въззивната инстанция е приела, че споделил изводите на първата инстанция по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, прилагайки разпоредбата на чл.272 ГПК, тъй като липсват доказателства за необходимия осигурителен стаж за пенсиониране на ищеца.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се също така, че прекратяването на трудовия договор между страните по спора на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ е законно и са налице всички законни предпоставки, визирани в посочената разпоредба, а именно наличието на необходимия осигурителен стаж и възраст. Навежда се довод, че представеното разпореждане №[ЕГН] на Р. у. “С.о.” – [населено място] за отпускане на пенсия, предоставено от ищеца пред първоинстанционния съд , неправилно не е прието като доказателство и пред въззивната инстанция, заедно с въззивната жалба от ДП Н.к. “Ж. и.” – С. Твърди се, че посоченото доказателство е от съществено значение за решаването на спора.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация П. Г. П., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че то не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да е решаващи за изхода от спора, а се свежда до излагане на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.02.2011 г. по гр.д.№11461/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІІ-А въззивен състав, по касационна жалба, вх.№33689/13.4.2011 г., подадена от ДП Н. к. “Ж.. и“. – С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: