О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
Гр.София, 28.03.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3626 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Т. срещу решение на Апелативен съд Пловдив №.111/11.06.18 по г.д.№.203/18 – в частта, с която, след частична отмяна на решение №.3/4.01.18 по г.д.№.92/17 на Окръжен съд Стара Загора, предявеният от касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 3000лв. до 150000лв.
Ответната страна Пракуратурата на РБългария не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като ищцата е била оправдана с влязла в сила присъда по повдигнато й от Прокуратурата на РБ обвинение по чл.316 вр. с чл.309 ал.2 вр. с ал.1 НК /за това, че на 25.03.09 съзнателно се е ползвала пред РС Стара Загора от частен документ с преправено съдържание – запис на заповед от 1.08.06 за сумата 38000лв. (издаден във връзка с получен заем от заложна къща на еднолично дружество „Сити груп 1“ЕООД, чийто управител е ищцата)/. Установил е и, че незаконното обвинение й е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания. По отношение на размера на дължимото за тях обезщетение, като е съобразил–взетата мярка за неотклонение „подписка“ /преценена като най-лека и не променила ежедневния й живот/, тежестта на престъплението, в което е била обвинена ищцата /което не съставлява тежко престъпление по смисъла на НК и е наказуемо с лишаване от свобода до 3г./, продължителността на наказателното производство /почти две години/, ограничаването на социалните й контакти сред съседи и приятели, интензитета на преживените психически страдания – стрес, страх, тревоги, притеснения от бъдещото развитие на производството и възможността да бъде осъдена, факта, че за първи път има проблеми с органите на разследването и съда, проявилото се безсъние и необходимост от прием на успокоителни, притесненията й за двамата й сина, също подсъдими по делото, възрастта й, обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономически условия на живот, съдът е приел, че обезщетение от 3000лв. е достатъчно да репарира претърпените неимуществени вреди. Посочил е, че така установените негативни изживявания не са с такава степен и интензитет като описаните в исковата молба, а от друга страна не са доказани редица твърдени факти: безцеремонно, арогантно и цинично поведение на органите на прокуратурата и досъдебното производство; коментари от близки, че ищцата ще влезе в затвора за ефективно изтърпяване на наказание; невъзможност за лечение с оглед наложената мярка за неотклонение „подписка“, в това число на Нареченски бани; създаден имидж на престъпник, рефлективащ върху авторитета в обществото; страдание от „вертижен синдром“, който по време на наказателното производство се е обострил и е наложил двукратна хосиптализация /липсват медицински документи, а показанията на свиделите са некоректни, неточни, като не е установена и пряката причинна връзка между това заболяване, свързано с нарушение на органа на слуха, равновесието, носа и гърлото, и воденото наказателно производство/; че в наказателното производство или във връзка с него е наложен запор върху дружествените дялове на ищцата във “Финис груп 1“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е била тя до 16.09.14 /когато е продала дяловете си на пет физически и едно юридическо лице/; обстоятелството, че воденото против нея наказателно производство и отказът на клиентите й да подписват запис на заповед я е принудило да продаде дяловете си в горепосочената фирма /изложени са мотиви, че в подкрепа на това обстоятелство няма събрани никакви доказателства, а самото прехвърляне е станало повече от две години след приключване на производството/. Същевременно на 4.05.10 срещу Б.Т. е било образувано още едно наказателно производство по пр.пр.№.726/12-за престъпления по чл.321 ал.3 т.2 НК, чл.252 ал.2 пр.2 НК, чл.253 ал.3 т.1 пр.4 и т.2 пр.1 НК, чл.253 ал.5 и ал.3 т.1 пр.4 НК, като към 19.09.17 то е било със статус обвинителен акт, а към настоящия момент няма данни да е приключило. Съдът е посочил, че при определяне на вида на преживените неимуществени вреди, респективно размера на дължимото за тях обезщетение, трябва да отчете факта на наличие на това производство, образувано малко преди на ищцата да бъде повдигнато процесното обвинение /на 4.08.10г./, по което тя също е преживяла негативни емоции, като е обективно трудно разграничаването на същите по двете производства. Предвид прието за основателно възражение за давност /чл.111 б.“в“ ЗЗД/, върху обезщетението са присъдени лихви считано от 28.07.14 до окончателното изплащане.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /реш.№.202/20.06.16 по г.д.№.403/16, реш.№309/2.10.15 по г.д.№.6687/14, IV ГО, реш.№.344/24.11.14 по г.д.№.2378/14, IV ГО, реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, IV ГО/ по въпросите: 1.“При определяне на претърпените неимуществени вреди, представляват ли отделни, един от друг, значими фактори за оценка, размера на настъпилите за ищеца неимуществени вреди, установените по делото претърпени от ищеца душевни болки и страдания, изразяващи се в засегнати негови основни права и свободи, увредено лично достойнство, добро име и авторитет в обществото, пряко са засегнати лично той, неговото семейство и най-близки хора, увредена е търговската му дейност и други?“; 2.„Не следва ли при предявен иск за обезщетение за репариране на вреди в резултат на незаконно обивнение, при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да обсъди и съобрази поотделно всички установени по делото релевантии конкретни обстоятелства, както и техния принос и значение, като критерии за точното прилагане на принципа на справедливост?“; 3.“Има ли задължение на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не?“.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първите два въпроса касаят определянето на обезщетение за неимуществени вреди и задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.05 по т.гр.д.№.3/04 на ОСГК на ВКС/. В задължителната практика на ВКС, в това число цитираната от касатора, са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива правнорелевантни обстоятелства са тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното производ ство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, начина, по който всичко това му се е отразило, конкретните преживявания и цялостното отражение на наказателното преследване върху живота, чувствата, честта и достойнството на увредения, в това число върху професионалната реализация, когато обвинението е свързано с престъпление в тази област. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство, наложената най-лека мярка за неотклонение „подписка“, която не е довела до промяна в ежедневния живот, тежестта на престъплението, в което е била обвинена ищцата-което не е тежко по смисъла на НК, интензитета на негативните емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката, социалния и професионалния й живот и здравословното й състояние. Съдът изрично е посочил кои от твърдяните обстоятелства в тази връзка са били установени по делото и кои са останали недоказани, защо намира същите за недоказани и не ги зачита във връзка с размера на дължимото обезщетение /напр. невъзможност за лечение с оглед наложената мярка за неотклонение „подписка“, в това число на Нареченски бани, страдание от „вертижен синдром“, наложил двукратна хоспитализация, вреди във връзка с притежавано друго подобно дружество и т.н./, респективно каква тежест може да се придаде на релевантните факти предвид вида на наложената мярка за неотклонение, вида на престъплението, за което е повдигнато обвинение, интензитета и продължителността на търпените страдания и т.н. От друга страна, в съответствие с формираната задължителна практика е отчел и наличието на успоредно протичащо /все още неприключило/ наказателно производство-водено по четири пъти повече обвинения и за по-тежки престъпления /(по чл.321 ал.3 т.2 НК (организиране и ръководене на престъпна група), чл.252 ал.2 пр.2 НК (извършване без разрешение по занятие на банкови, застрахователни или други финансови сделки, както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение), чл.253 ал.3 т.1 пр.4 и т.2 пр.1 НК (извършване на финансова операция или сделка с имущество, или прикриване на произход, местонахождение, движение или действителни права върху имущество, за което се знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние), чл.253 ал.5 и ал.3 т.1 пр.4 НК (квалифициран случай, когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък)/, като формираният извод, че не може да се приеме, че търпените неимуществени вреди са в причинна връзка само с процесното производство, е в съответствие със задължителната практика /съгласно същата (напр. реш.№.554/06.03.13 по г.д.№.266/12, IV ГО), когато по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняема по няколко обвинения, причинените й от това неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения/. Видно от изложеното, въззивната инстанция е обсъдила както обстоятелства, които обосновават по-голям размер на полагащото се обезщетение, така и тези, които мотивират намалянето му, като обезщетението е в съответствие и с икономическите условия. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускането до касация предвид критериите на чл.280 ГПК. При тези обстоятелства съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС и не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК.
Във връзка с третия въпрос в задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, безпротиворечиво се приема, че съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди доказателствата, въз основа на които намира един от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивната инстанция не се е отклонила от така формираната практика. В изложението на касационните основания липсва обосновка на въпроса, респективно не са посочени конкретни обстоятелства или доводи, които да не са били разгледани. Видно от мотивите, наведените обстоятелства и събраните доказателства са били обсъдени от съда, изложени са мотиви кои факти и защо се приемат за установени или неустановени от събраните доказателства /писмени и свидетелски показания/. Както вече беше посочено, несъгласието с изложените в тази връзка мотиви, респективно евентуалната необоснованост и незакоосъобразност на атакувания акт, биха могли да бъдат обсъждани не в настоящата фаза по селекция на касационните жалби по квитериите на чл.280 ГПК, а едва след евентуалното им допускане до касация – с акта по същество – решението. При тези обстоятелства не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Апелативен съд Пловдив №.111/11.06.18 по г.д.№.203/18.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: