3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 230
С., 28.04. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 143/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК образувано по частна касационна жалба на М. К. С., К. Димитрова К. и С. К. Д. против въззивно определение № 74 от 09.02.2011 год. по ч. гр. дело № 74/2001 год. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено допълнително определение № 2834-А от 11.01.2011 год. по гр. дело № 2889/2009 год. на Ямболски районен съд, с което е допълнено протоколно определение от 16.12.2010 год. за прекратяване на производството по гр. дело № 2889/2009 год. в частта му за разноските, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК М. К. С., К. Димитрова К. и С. К. Д. са осъдени да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 5000 лв. съдебно деловодни разноски.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите излагат съображения, че обжалваното оперделение е постановено в противоречие с представена съдебна практика по приложението на чл. 80 ГПК, както и че било недопустимо съдът да допълва определение за прекратяване на производство в частта за съдебните разноски. Чрез представената съдебна практика се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване, като твърди, че обжалваното решение е постановено в съответствие с представената съдебна практика при правилно прилагане на чл. 248 ГПК. Поискано е присъждането на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък на разноските в размер на 150 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е дадено разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е допълнено определение, в частта за разноските, с което е прекратено производството по делото, поради оттегляне на исковете от настоящите жалбоподатели-ищци, въззивният съд е посочил, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, такива са поискани своевременно с писмения отговор на исковата молба, същият е доказал, че е направил съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., изплатени до приключване на производството по делото с неговото прекратяване, а липсата на представен списък за разноски само лишава страната от възможността да иска изменение на решението в частта за разноските, но не от присъждането им.
Обжалваното определение не е постановено в противоречие със съдебна практика по приложението на чл. 80 ГПК, нито определението е недопустимо, защото се допълвало определение за прекратяване на производството по делото.
Разпоредбата на чл. 81 ГПК сочи, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Без значение е вида на акта, с който приключва делото. В случая производството по делото е приключило с прекратяването му и съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски.
Когато страната претендира разноски, тя може да не представи списък на разноските по чл. 80 ГПК, но с това не губи правото да ги получи. Санкцията за страната, която не е представила списък на разноските е свързана с това, че тя не може да обжалва решението в частта по отговорността за разноските пред по-горната инстанция, нито да иска изменяването му от съда, който го е постановил, т. е. тя трябва да приеме решението в частта за разноските, каквото е постановено. В настоящия случай не е бил необходим списък за разноските, тъй като е направен само разход за адвокатско възнаграждение и страната е поискала своевременно присъждане на съдебни разноски. В гореизложения смисъл – решение № 719/25.10.2010 год. по гр. дело № 131/2010 год. на ВКС, четвърто г. о., поставено по реда на чл. 290 ГПК със задължителен характер.
Предвид изложеното не е установено основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която поглъща противоречивата съдебна практика на съдилищата.
С оглед изхода на делото жалбоподателите ще следва да заплатят съдебни разноски на другата страна в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 74 от 09.02.2011 год. по ч. гр. дело № 74/2011 год. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. К. С., К. Димитрова К. и С. К. Д. да заплатят на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ