6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 03.05.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4492 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№10343/04.06.2018г., подадена от „Искър Дивелъпмънтс“ ООД чрез процесуалния му представител адв.Д. М., срещу решение №687/22.03.2018г., постановено от Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VII състав по в.гр.д.№5504/2017г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 15.06.2011г. по гр.д.№3052/2009г. на СГС, I-3 състав, като първите два абзаца от диспозитива, гласящи : „ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Искър Дивелъпмънтс“ ООД, София, [улица], ет.2, че Р. К. С., ЕГН …., София,[жк], [жилищен адрес] е собственик на неурегулиран поземлен имот – нива – имот с планоснимачен номер …., находящ се в местността „Г. И.“ по кадастралния план на [населено място], одобрен през 1959г., попадащ по сега действащите регулационен и кадастрален план на [населено място] в УПИ …., кв…., м.“Индустриална зона „Г. И.“, [улица], ЦЕЛИЯТ с площ от 3200кв.м., при съседи по нотариален акт: Л. Т., К. Л. по мъж А., Ц. Ст. Л. и братя Г., като ОСЪЖДА „Искър Дивелъпмънтс“ ООД да предаде владението на имота на Р. К. С. на основание чл.108 ЗС; ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над признатата площ до претендираната от ищеца площ от 6300кв.м. като недоказан и неоснователен“ СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТАТ ТАКА:
„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Искър Дивелъпмънтс“ ООД, София, [улица], ет.2, че Р. К. С., ЕГН …., София,[жк], [жилищен адрес] е собственик на 3200 /три хиляди и двеста/ кв.м. от неурегулиран поземлен имот – нива – имот с планоснимачен номер …., находящ се в местността „Г. И.“ по кадастралния план на [населено място], одобрен през 1959г., попадащ по сега действащите регулационен и кадастрален план на [населено място] в УПИ …., кв…., м.“Индустриална зона „Г. И.“, [улица], ЦЕЛИЯТ с площ от 6300 /шест хиляди и триста/ кв.м., при съседи по нотариален акт: Л. Т., К. Л. по мъж А., Ц. Ст. Л. и братя Г., като ОСЪЖДА „Искър Дивелъпмънтс“ ООД да предаде владението на тази част от имота на Р. К. С. на основание чл.108 ЗС; ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над признатата площ от 3200 кв.м. до претендираната от ищеца площ от 6300кв.м. като недоказан и неоснователен“.
В изложението към касационната жалба касаторът поддържа, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск и то извън установения за това ред, произнасяйки се по същество и изменяйки вече влязлото в сила съдебно решение.
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.2А от ТР №4/2016г. по т.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС; косвено в противоречие с т.5 от ТР №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по имащия значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото въпрос възможно ли е да бъде променен петитума на исковата молба и да се измени предявеният иск в производство по чл.247 ГПК след влизане в сила на постановеното съдебно решение.
Излагат се съображения, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, доколкото е мотивирано с аргумента, че е налице очевидна фактическа грешка между мотивите на постановеното от СГС решение и неговия диспозитив, а такава, видно от текста на решението, не е налице и това обстоятелство според касатора е очевидно.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба Р. К. С. чрез процесуалния си представител адв.И. А. Б.-К. от САК, изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
На 31.03.2009г. Р. К. С. е предявил срещу „Искър Дивелъпмънтс“ ООД по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото му на собственост и предаване владението на неурегулиран поземлен имот – нива – имот с пл.№391 в м.Гара Искър по кад.план на [населено място], одобрен през 1959г., попадащ по сега действащите регулационен и кадастрален план на [населено място] в УПИ …., кв…., м.“Индустриална зона „Г. И.“, [улица], целият с площ от 6300кв.м., с твърдението, че е придобил правото на собственост по наследство, като неговият наследодател К. К. С. е придобил правото на собственост върху този имот по силата на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №…., том …., рег.№…./….г. Твърди, че в края на 1960-те години имотът е незаконно ползван и владян от бившия Комитет по транспортно машиностроене, което наложило наследодателят му да проведе успешно две съдебни дела – №5585/1980г. и №1902/1982г. по описа на СРС, ГК, като по силата на първото решение е признато за установено по отношение на Комитета по транспортно машиностроене и Столична община – V-и РНС „Васил Левски“, че наследодателят му е собственик на имота, а по силата на второто решение Комитета по транспортно машиностроене е осъден да му предаде имота.
С решение от 15.06.2011г., постановено от Софийски градски съд, I-3 състав по гр.д.№3052/2009г., е признато за установено по отношение на „Искър Дивелъпмънтс“ ООД, че Р. К. С. е собственик на неурегулиран поземлен имот – нива – имот с планоснимачен номер 391, находящ се в местността „Г. И.“ по кадастралния план на [населено място], одобрен през 1959г., попадащ по сега действащите регулационен и кадастрален план на [населено място] в УПИ …., кв…., м.“Индустриална зона „Г. И.“, [улица], ЦЕЛИЯТ с площ от 3200кв.м., при съседи по нотариален акт: Л. Т., К. Л. по мъж А., Ц. Ст. Л. и братя Г., като „Искър Дивелъпмънтс“ ООД е осъдено да предаде владението на имота на Р. К. С. на основание чл.108 ЗС. В останалата му част за разликата над признатата площ до претендираната от ищеца площ от 6300кв.м. искът е отхвърлен като недоказан и неоснователен.
В решението е прието, че праводателят на ищеца е бил собственик на нива в местността „Крайното-К. могила“ от 6.3 дка /установено от представения н.а.№…., том …., регистър …., дело №…./….г./, която е идентична с имот пл.№…. в кв…. по плана на м.“Г. И.“ – София, нанесен под този номер при изграждането на кадастралния план на [населено място] през 1957г. Прието е, че имотът е бил отчужден през 1967г. за нуждите на „Булгарплод Ясна поляна“, с което К. К. С. е изгубил собствеността върху имота, но с представените 2 съдебни решения собствеността му е възстановена, а V РНС „Васил Левски“ и Комитета по транспортно машиностроене са осъдени да му предадат владението на имота. Взето е предвид, че в диспозитива на решенията е отбелязано, че имотът е с площ от 3200кв.м., като е прието, че това са рамките, в които се простира действието на двете съдебни решения. С оглед на това е прието, че имотът в частта му от 3200кв.м. /която част е възстановена/ никога не е напускал патримониума на К. К. С. и неговите наследници след решението на СРС от 19.09.1980г., поради което искът следва да бъде уважен в частта му относно площта от 3,2 дка от недвижим имот пл.№391 в кв.3, местност „Г. И.“ по кадастралния план на [населено място], изработен през 1957г., включен понастоящем в поземлен имот №…., представляващ УПИ ….
Така постановеното първоинстанционно решение е потвърдено в тази му част с решение №560/27.03.2012г. по гр.д.№2796/2011г. по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, Втори състав. С определение №170/22.04.2013г., постановено по гр.д.№1767/2013г. по описа на Второ ГО на ВКС решение №560/27.03.2012г. по гр.д.№2796/2011г. на САС не е допуснато до касационно обжалване.
С обжалваното решение е прието, че в решението от 15.06.2011г. е допусната явна фактическа грешка, като е посочено, че целият имот е с площ от 3200кв.м. в първия абзац на решението, тъй като целият имот е с площ от 6300кв.м., като исковата претенция е уважена за 3200кв.м. и е отхвърлена за разликата до 6300кв.м.
С оглед така изложените в обжалваното решение съображения и данните по делото, следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Действително трайна, непротиворечива и последователна е практиката на ВКС, че посредством производство по поправка на очевидна фактическа грешка влязлото в сила решение не може да бъде изменяно. Несъобразяването с тази съдебна практика обаче не би обусловило недопустимост на постановения по реда на чл.247 ГПК съдебен акт, а само неговата неправилност. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка дали обжалваното решение не е недопустимо по поддържаните от касатора съображения.
Не е налице противоречие на обжалваното решение с т.2А на ТР №4/2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС. Действително в това тълкувателно решение ОСГК на ВКС прие, че когато по предявен иск по чл.108 ЗС съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, е налице очевидна фактическа грешка. С това обаче ОСГК на ВКС не е отрекла останалите хипотези, в които е възможно съдът да допусне очевидна фактическа грешка, произнасяйки се по предявен по реда на чл.108 ЗС иск, включително при погрешно отразяване на площта на имота или при погрешно посочване на други негови индивидуализиращи белези. Според практиката на ВКС /решение №50/04.06.2018г. по гр.д.№1910/2017г., Второ ГО на ВКС/ при постановяването на решения по предявени по реда на чл.108 ЗС искове е възможно да бъдат допуснати очевидни фактически грешки чрез погрешно посочване имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума в решението на съда; погрешни пресмятания на суми; пропусканията да се отразят в решението на съда, личащи от мотивите /например произнасянето по отхвърлената част от иска, по един от исковете, по солидарния характер на осъждането и т.н./. С тази съдебна практика въззивният съд в обжалваното решение изцяло се е съобразил, отчитайки обстоятелството, че исковата претенция е уважена за 3200кв.м. и е отхвърлена за разликата до 6300кв.м., т.е. че несъответствието засяга онази част на решението, която разрешава правния спор и представлява източник на силата на пресъдено нещо /в този смисъл решение №141/21.05.2014г. по гр.д.№488/2010г., І ГО на ВКС/.
В този смисъл не е налице противоречие на изводите и констатациите на въззивния съд и с т.5 на ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като нередовност на исковата молба не е констатирана в производството по предявения по реда на чл.108 ЗС иск, вкл. и от тричленния състав на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1767/2013г.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2 като очевидно неправилно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Настоящият случай обаче не е такъв – изводът на въззивния съд е основан на съответстващ на трайно установената съдебна практика анализ на решението на СГС, постановено по гр.д.№ гр.д.№3052/2009г. и на съдържащите се в него съображения, а именно, че предявеният ревандикационен иск е частично основателен и следва да бъде уважен само за част от имота, целият с площ от 6300кв.м.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №687, постановено на 22.03.2018г. по в.гр.д.№5504/2017г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VII състав.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: