Определение №230 от 6.4.2012 по ч.пр. дело №143/143 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 230

София, 06.04.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №143/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от К. Г. К., Й. Р. К., Й. Ж. И., М. Ж. М., М. Г. С. и Р. А. Т., чрез адвокат М. С., с вх.№165 от 09.01.2012 год. на ВКС, срещу Определение №287 от 07.12.2011 год. по т.д.№1192/2011 год. на ВКС, ІІ Т.О., с което на основание чл.280, ал.2 ГПК е прекратено производството по делото. Съставът на Второ търговско отделение е приел, че подадената от настоящите частни жалбоподатели касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на предявените от тях искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД в размер на 1500 лв. и с правно основание чл.92 ЗЗД в размер на 4 380 лв., е под обжалваемия минимум и за двете категории дела.
Частните жалбоподатели, чрез адвокат М. С., подържат, че съдът е следвало, независимо от посочените в закона критерии за обжалваемост на въззивните решения, да се произнесе по допустимостта на въззивното и първоинстанционното решение, като постановени в нарушение на забраната за пререшаване на правния спор-наличие на отрицателна процесуална предпоставка.
Ответникът [фирма] не взема становище по частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страни активно легитимирани за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на Второ търговско отделение, преди да се произнесе по основателността на касационната жалба на настоящите частни жалбоподатели, се е произнесъл по нейната допустимост- т.е. извършил е проверка дали е бил редовно сезиран, която проверка включва и факта дали обжалваното решение подлежи на касационен контрол. Съгласно нормата на чл.286, ал.1,т.3 ГПК касационната жалба се връща, ако въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. С тази разпоредбата правото на касационно обжалване е поставено в зависимост от цената на иска- не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.- за граждански дела, и до 10 000 лв.- за търговски дела. Следователно касационната жалба ще е допустима, ако цената на предявените искове по граждански дела е над 5 000 лв., а за търговски дела над 10 000 лв.В настоящата частна жалба не се навеждат доводи, че цената на предявените от касаторите искове е над обжалваемия праг и за двете категории дела, поради което правилно е постановено връщането на касационната жалба на настоящите частни жалбоподатели.
Неоснователен е доводът им, че съдът е следвало да се произнесе по допустимостта на въззивното решение, независимост от неговата необжалваемост. След като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК, в полза на жалбоподателите не възниква право на касационно обжалване, поради което и по подадената от тях касационна жалба не може да се образува касационно производство, в което съдът да се произнесе по допустимостта на въззивното решение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №287 от 07.12.2011 год. по т.д.№1192/2011 год. на ВКС, ІІ Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top