5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1171/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
гр.София, 08.04.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1171/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ат.Т. от АК-Б. срещу решението на Бургаския апелативен съд № 93/22.10.2012 год., постановено по в.т.дело № 269/2012 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Бургаския окръжен съд № 250/20.07.2012 год. по т.дело № 279/2011 год., с което е отхвърлена като неоснователна молбата на [фирма] по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място].
В касационната жалба се правят оплакания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и доводите на страните, което е довело до погрешни крайни изводи досежно неплатежоспособността на длъжника да покрие задълженията си към своите кредитори, включително и тези към ищеца-касатор. Наведени са доводи, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.608 относно тежестта на доказване на страните в процеса предвид презумптивните предпоставки в цитираната норма.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.3 ГПК, по поставените съществени процесуални и материалноправни въпроси, свързани със задължението на съда при постановяване на съдебното решение да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, както и относно разпределението на тежестта на доказване в производството по несъстоятелност с оглед презумпцията предвидена в чл.608 ТЗ.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение по чл.630, ал.1 ТЗ, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на ищеца-касатор за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Анализирайки целият доказателствен материал по делото, включително многобройните заключения на назначената по делото финансово-счетоводна експертиза, проследяващи финансовото състояние на ответното дружество по различните показатели през предходния период съдът е направил извода, че фактът на неизплащане на задълженията по издадените в полза на кредитора два изпълнителни листа сам по себе си не обосновава начало на неплатежоспособност на длъжника с оглед общото му обективно икономическо състояние. Изследвано е наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл.608 ТЗ с оглед оборимата презумпция предвидена в ал.2 на цитирания текст и разместената доказателствена тежест при установяване състоянието на неплатежоспособност на длъжника. След извършена цялостна преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства при съобразяване с разпоредбите на чл.154 ГПК във вр. с чл.608 ТЗ; чл.202 и чл.235 ГПК решаващият съд е приел, че ответникът разполага с имущество и парични средства за погасяване на задълженията си към кредиторите. Основание за това дават заключенията на експертизата относно финансовото състояние на длъжника, от които се вижда, че дружеството е с добри показатели за ликвидност. Коефициентът за обща ликвидност в последното заключение е над 1,5, а коефициентите за бърза и незабавна ликвидност, както и за финансова автономност са положителни; в хода на производството дългът се обслужва както с ефективно разплащане, така и чрез възлагане на движими вещи в полза на взискателя. Погасени са в по-голямата си част и задълженията към останалите кредитори, а за непокритите задължения има сключени споразумения за разсрочване. При тези фактически данни е направен решаващият извод, че ответното дружество не е в състояние за неплатежоспособност, тъй като обективно има възможност да изпълнява паричните си задължения без опасност за интересите на кредиторите, поради което на основание чл.631 е отхвърлена молбата на касатора.
Изложените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси за задължението на съда при постановяване на решението да обсъди всички доказателства и доводите на страните е релевантен по делото, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните. В този мисъл са и приложените към жалбата решения по гр.дело № 5166/2008 год. на ВКС, ГК, ІV г.о.; р. по гр.дело № 4744/2008 год. на ВКС, ГК, І г.о. и р. по гр.дело № 149/2011 год. на ВКС, ГК, ІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В случая, видно от данните по делото въззивният съд е решил делото като е приложил разпоредбите относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в изпълнение на процесуалните норми на чл.154 ГПК във вр. с чл.608 ТЗ, чл.202 и чл.235, ал.2 ГПК. С тези си действия съдът е действувал правилно в съответствие с процесуалния закон и задължителната съдебна практика, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1/евентуално т.3/ГПК. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото /включително заключенията на назначената експертиза/, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Аналогично е положението и по отношение поставените правни въпроси свързани с преценката за неплатежоспособност на длъжника и тежестта на доказване с оглед презумпцията предвидена в чл.608, ал.2 ТЗ. В постоянната съдебна практика по приложението на цитирания текст се приема, че презумпциите по ал.2 и ал.3 на чл.608 ТЗ разместват доказателствената тежест при установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. След като са налице данни, че съществува непогасено изискуемо парично задължение на длъжника към молителя, по което не са извършени никакви плащания, в тежест на длъжника-ответник по молбата е да обори презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ като докаже, че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Едва след като установи материалноправните предпоставки за неплатежоспособността на търговеца при преценка на икономическото състояние на длъжника и неговата възможност /невъзможност/ да изпълни парично задължение, съдът се произнася по основателността на молбата по чл.625 ТЗ, като в хипотезите на чл.631 ТЗ отхвърля молбата като неоснователна. В случая в съответствие с константната съдебна практика на ВКС правилно апелативният съд е приложил оборимата презумпция по чл.608 ТЗ и разпределил доказателствената тежест между страните в процеса. С оглед конкретните данни по делото, обаче, посочената законова презумпция за неплатежоспособност е оборена, тъй като съпоставяйки критериите за определяне общото икономическо състояние на длъжника със събраните доказателства, съдът е приел за установено, че ответникът разполага с достатъчно имущество и парични средства за погасяване на задълженията си. Тези изводи са изцяло в зависимост от доказателствата по конкретното дело и са относими към правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка, както вече беше посочено, оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Изводите, до които е стигнал апелативният съд не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол, в какъвто смисъл са и задължителните указания в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд № 93/22.10.2012 год., постановено по в.т.дело № 269/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ