О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 08.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 273 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Лимекс” ЕООД /н/ против решение № 1851/19.07.2019 г. по в.гр.д.№ 5590/2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, потвърдаващо решение № 2286/12.04.2018 г. по гр.д. № 9431/2014 г. на Софийски градски съд /СГС/, с което е уважен предявен от „Интрама Инвест” ЕООД /н/ установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.345 ал.1 ТЗ срещу касатора за съществуване на вземане за връщане на предоставена на лизинг вещ – описана Вакуум опаковъчна машина, по договор за лизинг № 2 Пл/23.04.2007 г. с нотариална заверка на подписите, за което е издадена заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещ по чл.417 ГПК от 25.03.2014 г. по гр.д. № 14426/2014 г. на Софийски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, постановено по недопустим иск с оглед наличие на влязло в сила съдебно решение – решение № 1590/17.08.2012 г. по т.д. № 163/2011 г. на СГС, както и че на основание чл.637 ал.6 т.1 ТЗ е недопустимо образуването на ново съдебно производство срещу несъстоятелен длъжник на основание облигационна претенция /иск/ за предаване на вещ, различен от вещноправните искове по чл.108 ЗС и чл.109а ЗС. В депозирана към касационната жалба молба е обосновано приложното поле на чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК – вероятност въззивното решение да е недопустимо.
Ответникът по касационната жалба – „Интрама Инвест” ЕООД /н/ оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Третото лице – помагач „Милкиекс“ ООД /н/ не взема становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, съобразно разписката за получен препис от решение на САС на 09.09.2019 г. от синдика на „Лимекс“ ЕООД /н/ – Р. и подадената от нея касационна жалба на 09.10.2019 г., отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното решение, САС е приел същото за валидно и допустимо. Намерил е за неоснователен довода на въззивника /настоящ касатор/, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по спор, който е разрешен със сила за пресъдено нещо – с влязло в сила решение № 1590/17.08.2012 г. по т.д. № 163/2011 г. на СГС, респ., че поради образуваното производство по несъстоятелност срещу ответното търговско дружество е недопустимо да се предявява процесния иск, като за настоящия казус не е приложимо изключението, уредено в чл.637 ал.6 т.1 ТЗ. САС е споделил изложеното от СГС, че с влязло в сила решение от 17.08.2012 г. по т.д. № 163/2011 г. на СГС е отхвърлен предявени от „Интрама Инвест“ ЕООД /н/ срещу „Лимекс“ ЕООД /н/ положителен установителен иск с правно основание чл.694 ТЗ за установяване със сила на пресъдено нещо, вкл. и по отношение на синдика и всички останали кредитори по несъстоятелността, че предявеното пред синдика, но невключено в списъка за приетите вземания непарично притезание за връщане на процесната лизингова опаковъчна машина е възникнало и съществува. За да постанови този съдебен акт, първостепенният съд е достигнал до правния извод, че тъй като лизинговата вещ не е част от масата по несъстоятелността на несъстоятелния търговец – ответника „Лимекс“ ЕООД /н/, недопустимо е непаричното вземане на лизингодателя за нейното връщане да бъде както предявявано пред съда по несъстоятелност и включването му в списъка за приетите вземания, така и да бъде предмет на установителния иск с правно основание чл.694 ТЗ. От друга страна СГС е счел, че в това производство не е установено надлежното упражняване на потестативното право за разваляне на процесния лизингов договор от лизингодателя, тъй като едностранно волеизявление за преустановяване на облигационното правоотношение не е достигнало до неговия адрес – лизингополучателя. Съответно въззивният съд е заключил, че от една страна съдът е отрекъл правната възможност на лизингодателят да иска установяване на съществуващо непарично вземане за връщане на лизингова вещ, което с оглед на неговото правно естество не може да се трансформира в парично по реда на чл.617 ал.2 ТЗ и по този начин да бъде включено в списъка на приетите вземания, а от друга е счел, че договорът за лизинг не е „прекратен“ поради недоказване, че представената в това съдебно производство нотариална покана, с която се упражнява потестативното право за разваляне на двустранния договор за лизинг, надлежно е достигнала до неговия адресат – ответното дружество.
Същевременно САС е приел, че със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК – въз основа на договор за лизинг с нотариална заверка на подписа кредиторът – лизингодател е упражнил своето непарично притезание за връщане на лизинговата вещ срещу несъстоятелния търговец /лизингополучател/ на облигационно /договорно или извъндоговорно/ основание, обосновано с неговото фактическо твърдение, че този договор в последствие – с Уведомление от 20.02.2014 г., получено на 20.02.2014 г. от В. Р. /синдик на несъстоятелния търговец/ е бил развален /на извъндоговорно основание, при настъпила реституция по смисъла на чл.55 ал.1 предл. 3-то ЗЗД/, респ. прекратен /на договорно основание – арг. чл.345 ал.1 предл. последно ТЗ/. Възприел е, че този документ е представен в заповедното производство /на л.40/, който е част от съдебното изпълнително основание, въз основа на което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.
Въз основа на констатираното САС е достигнал до извода, че искът, който е бил отхвърлен с влязло в сила решение не е тъждествен по предмет, вид и обем на търсената съдебна защита с иска, въз основа на който е образувано настоящото съдебно производство – отхвърленият иск е установителен, а настоящият е „осъдителен“ /той притежава служебно назначение – да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на допуснатото до предварително изпълнение в заповедното производство непарично притезание/, като с него не се цели установяване на парично, вкл. преобразуване на непарично в парично, за да бъде включено в списъка на приети вземания /която е нормативна цел на иска с правно основание чл.694 ТЗ, който е бил отхвърлен с влязлото в сила решение на СГС/, а допускане до принудително изпълнение /с помощта на държавна принуда/ на непаричното задължение за връщане на предоставената за възмездно временно ползване лизингова вещ – поради разваляне, респ. поради прекратяване на процесния договор за лизинг. При така изяснените правнорелевантни факти САС е достигнал до категоричния правен извод, че е неоснователен поддържаният още пред въззивния съд отвод за решен спор със сила на пресъдено нещо – арг. чл.298 ГПК, тъй като двата иска се различават както по предмет, т.е. по своето основание, така и по вид и обем на търсената съдебна защита, т.е. съобразно петитума на исковата молба. И тъй като лизинговата вещ е собствена на лизингодателя-ищец, а не на лизингополучателя /той я държи за лизингодателя – в конкретния казус той е неин собственик въз основа на договор за покупко-продажба, сключен на 04.10.2011 г. между „Интерлийз“ ЕАД като продавач и „Итнрама Инвест“ ЕООД като купувач/ е приел, предявеното непарично притезание – за предаване фактическата власт върху нея въз основа на облигационно, а не на вещно правно основание, не може да бъде преобразувано в парично по реда на чл.617 ал.2 ТЗ и ищецът да придобие качеството на кредитор на масата на несъстоятелността на несъстоятелния търговец. Посочил е, че е налице изключението, уредено в чл.637 ал.6 т.1 ТЗ, за допустимост /при открито производство по несъстоятелност/ на иск, с който се цели предаване владението/държането на лица, които не притежават парични вземания, вкл. преобразувани по реда на чл.617 ал.2 ТЗ непарични в парични срещу несъстоятелния длъжник.
По същество в този смисъл са и дадените указания на ВКС по точното прилагане на закона в определение № 159/23.03.2017 г., постановено по ч.т.д. № 207/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС, с което е отменено определението на САС от 22.10.2015 г., потвърждаващо първоначалното прекратително определение на СГС и връщане на исковата молба на „Интрама Инвест“ ЕООД срещу „Лимекс“ ЕООД /н/ по чл.422 ГПК, предмет на настоящото дело и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. В това определение е разяснено, че е допустимо на основание чл.637 ал.6 т.1 ТЗ образуването на ново съдебно производство срещу длъжника в открито производство по несъстоятелност на основание облигационна претенция /иск/ за предаване на вещ, различен от вещноправните искове по чл. 108 ЗС и чл. 109а ЗС, а именно иск за съществуване на вземането – връщане на предоставената на лизинг вещ, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, при положение, че ищецът – лизингодател твърди, че е собственик на лизинговата вещ и че договорът за лизинг, с който е предоставил вещта в държане на лизингополучателя – ответник, е прекратен, поради което претендира връщането й.
При така изложените съображения на САС и доказателствата по делото, настоящият състав на ВКС намира, че не може да се направи предположение за недопустимост на въззивното решение.
Трайноустановена е съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено е решение при липсата на право на иск или при ненадлежното му упражняване, решение, постановено при липса на положителна или иначе на отрицателна процесуална предпоставка, постановено решение, когато съдът е бил десезиран, решение, постановено по жалба, която е била недопустима или просрочена, какъвто не е настоящият случай.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някоя от специфичните за достъпа до касационен контрол основания, не и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, поради липса на доказателства да са сторени разноски от тази страна пред настоящата инстанция, а само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК /т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и мотиви към нея/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1851/19.07.2019 г. по в.гр.д. № 5590/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.